Благодарствено писмо

Боже, дай ми смирение да приема нещата,
които не мога да променя,
смелост – да променя тези, които мога и
мъдрост да различа едните от другите.

30.01.2006 година

Средата на сесии в: СУ “Климент Охридски”, УНСС и Техническия университет. След мъчителна хемодиализа, линейка кара умиращия баща към спешна помощ в областния град. Нищо не подозиращата майка се отправя към операционната маса в Клиниката по неврохирургия, вярваща, че тук ще й помогнат да се пребори с тумора в главата, за да продължи грижите по болния съпруг и издръжката на студентите.

Уважаеми лекари, колеги, съграждани, приятели и роднини

Животът на човек е низ от борба за постигане на цели и преодоляване на трудности.

Има моменти, в които като от ведро се изсипват поредица от проблеми.

Моменти, в които мислиш, че си на предела, че ако дойде само още един – няма да се справиш!

Но уви! Явно хората са устроени така, че могат да понесат повече, отколкото предполагат. Най-вероятно това се дължи и на заобикалящите ни приятели!

В тежък момент най-добре осъзнаваш думите на Ф. Бейкън: “Приятелството удвоява радостта и съкращава на половин скръбта”.

С настоящото писмо искам да изкажа признателност и благодарност към тези, които ме подкрепиха в изключително труден и драматичен момент от моя живот.

Благодаря за професионализма на д-р Нинко Дилов и д-р Вълчо Дилов, които своевременно откриха здравословния проблем и ме насочиха към правилното място.

Благодаря на екипа от Центъра по образна диагностика към МБАЛ “Александровска”, който не само с голяма прецизност уточни заболяването ми, но и притежава изключителна човещина и съпричастност към болката на пациентите. Никога няма да забравя разбирането проявено към моята скованост и помощта, която ми оказаха след изследването на ЯМР. И това не е всичко. Тези хора в бели престилки съобщават по подходящ начин тежки диагнози и четейки в очите ни ужаса – “Сега какво, на къде…?” – деликатно изреждат клиники, в които може да се реши проблема, като оставят пациентът сам да направи избора. Цял живот ще помня прецизността, с която в последствие направиха изследвания за контролните прегледи – рестартиране на апарата и повтаряне на изследването, изпращане на скенер, събиране на целия екип за точното отразяване на нещата.

Не намирам думи, с които да изкажа благодарността си към неуморния колектив от Клиниката по неврохирургия и най-вече към проф.Бусарски, д-р Сурчев, д-р Енчев и анестезиолога д-р Нучев. В резултат на техния високо квалифициран труд възстанових зрението и свободните движения на горните и долни крайници.

Искам да засвидетелствувам изключителната си признателност към доц. Сурчев, който не само продължи следоперативното лечение, а ме подготви за тежката вест, че по време на операцията внезапно е починал съпругът ми. Чисто по човешки съпреживя болката с мен.

Благодаря за изключително ценната подкрепа на НАСО РБ, за силите които ми вдъхнаха, за да издържа интервенцията.

Благодаря на моите приятели, колеги и съграждани, които не ме оставиха сама, между четири стени, след болничното лечение, а ме обградиха с топлина и внимание.

Благодаря на семействата на сестра ми и зълва ми, които и днес са моя опора и кураж!

Накрая, но не на последно място, искам да изкажа благодарност и признателност на трите си рожби, на тези крехки същества, които преждевременно омъдряха и показаха невероятна сила и воля не само да се справят с толкова проблеми, но и да ми върнат вярата, че животът продължава.

Не намирам думи, с които най-топло, най-чувствено и най-пълно да изкажа признателността си към всички вас.

В навечерието на хубавия българския празник – Благовещение и 7 април – Деня на здравния работник, приемете моето човешко “благодаря”.

От сърце желая на всички много здраве – то винаги е нужно, много щастие – то все недостига, и море от любов, за да остане по-малко злото.

Благодаря за ролята, която изиграхте в моя живот!

Благодаря, че ви има!