Бог – илюзия или реалност

Колко странно – има хора, готови да умрат в името на Всевишния, а има и други, на които не им пука дали ще отидат в Рая или в Ада след дългоочакваната смърт.

Наистина ужасно! Но пък защо не? Милиони хора по света се питат дали има Бог и ако го има, защо го има? И нито един не е стигнал до отговор, с който всички да бъдат съгласни.

За мен, въпреки че съм вярваща, Бог е илюзия, създадена от Църквата с цел да плаши хората от неправдите. Няма лошо в това, дори намирам, че без църквата, злото би се разпространило из цялата земя, из всички народи и би настанала световна война, дължаща се на грубост, алчност и завист – най-големите порочни черти на човека. Жалко, но в моите очи – истина.

Без Бог би настанал същински ужас, кошмар, земен ад. Но пък с него?

Нима Бог не е сътворен от хората с цел да обичат, да бъдат по-добри?! Господ трябва да съществува, за да има нещо, в което хората да вярват, да се чувстват удовлетворени и успокоени в труден момент от живота си. И в същото време, за да има кого хората да обвиняват за своите грешки, мъки, страдания и проблеми. Колко жалко!

Ужасно е едновременно да обожаваш, боготвориш някого и обвиняваш за своите грешки в същото време. О, толкова противоречия в религията, но въпреки това хората вярват. Макар и в налудничавото те вярват, защото това ги крепи. Всеки има нужда да вярва, за да поема по-тежко изпитанията; за да поема по-лесно предстоящите му избори, за да взема по-лесно решенията изправени пред съществото му. Колко е странно да твърдиш, че обичаш нещо или някого, когото не си виждал, а дори не смееш и да си представиш от страх, че си недостоен! Но пък от друга страна е красиво. Намирам за изумително начина, по който религията успява да манипулира хората, за тяхно добро.

Самото възприятие на доброто в лицето на Бог и лошото за олицетворение на дявола вдъхва поразително успокоение. Макар и да съм имала кратък съзнателен живот съм разбрала, че когато човек сам решава кое е добро и кое – зло, абстрахирайки се от религията, той е смятан за луд, от онези луди, които жиевеят в собствен свят. Защо е така? Според мен липсата или по-точно казано, нежеланието човек да разграничава сам добро и зло е проява на страх от Бог! Страх го е, че след края на съвместния живот между тялото и душата му, ще отиде в ада, където ще остане там завинаги.

Чудесна манипулация и правилна. Не оборвам никое решение и твърдение на Църквата, защото там всичко е свързано в една неразделна верига, в която щом се оплетеш и вече всичко ти се струва реално, да си против Църквата в средновековието е смятано за дяволопоклонничество, но днес вече живеем в свободен свят и защо да не се потвърди или отхвърли някое религиозно твърдение?

Теорията за Адам и Ева например е толкова нереална и измислена, че няма накъде, но пък в нея вярват толкова много хора, че с един замах, Църквата отхвърля теорията на Дарвин и неговите маймуни. Е, за какво повече говорим?! Та то излиза, че църквата е най-великата сила, крепяща света и дължаща могъществото си и влиянието си на една многоповтаряна лъжа. Но пък повтаряна и разпространявана с такава силна убедителност, че и да не повярваш първия път, ще повярваш на втория. Всичко е толкова добре премислено до последна подробност, че можем само да се възхищаваме на религиозните ни събратя. Въпреки очевидното противоречие, в което милиони са сигурни и виждат, сигурността и влудяващото спокойствие, с което говорят те навеждат на мисълта, че са прави. И повтарят твърденията си достатъчно, за да ти ги втълпят, но и недостатъчно, за да ти омръзне да ги слушаш и да им обърнеш гръб.

По невероятен начин свещеникът може да те успокои, да ти вдъхне доверие, надежда, вяра и любов, но и в същото време може да ти внуши страх, несигурност и ужас дори… Но в това има нещо много красиво, не че съм го правила, но си мисля, че ако отида и попитам който и да е свещеник да ми даде обяснения за дарбата на писателя, композитора или художника, той най-вероятно ще ми отговори, че се дължи на благоразположението на Бог към съответния човек. Но дали наистина дарбата е дело на Всевишния или тя е просто отдушник за проблемите му? Нима Пикасо не е смятан за луд, но същевременно е един от най-добрите? Нима Моцарт и Бетховен са били най-обикновени хора? Имали са си куп проблеми, но са намерили успокоение в музиката, всеки се изявява по различен начин.

А дали Бог не ни е създал с всичките ни недостатъци, капризи и добри чувства или ние сме го създали, за да вярваме, само и само да вярваме в нещо по-висше от нас, не знам.

Но какъвто и да е отговорът, съм сигурна, че трябва всеки един от нас да вярва с цялото си същество, за да бъде по-щастлив и по-добър. А как стоят нещата или по-точно казано, стои ли някой там горе в небесата, не знам. Аз не знам.