Велико е Божественото присъствие!

Категория за участие: ІІ

Подател: Радка Мирчева Стаматова е от Бургас, доктор по педагогика.

Благата вест има своите интерпретации през вековете, но в сегашно време трябва преди всичко да се благовести, че без Бога няма човешко щастие! Колкото повече човек страни от Божественото присъствие – толкова повече се стресира, боледува и умира, без да създаде нещо съществено за поколенията.

Нека се замислим!

Откога липсват високи таланти, създали шедьоври в музиката, литературата и изкуствата? С кои периоди е свързана тази липса и кое е вдъхновявало поколенията преди, за да се създава класика? Не е ли свързано цялото изкуство с Библията – неизчерпаема рудница на духовни богатства?! Откога се отрече Бог? – от буржоазните революции, които освен че изолират Бога, не допринесоха нищо за достоен живот на тази Земя…И първата, и Втората световна война напълно довършиха започнатото, като съвсем отхвърлиха Бога и приравниха човека с маймуните.

Човекът, избягал от Божието присъствие, губи нравствения смисъл на своя живот! За такъв човек няма и житейско щастие! Безбожието води до задънена улица! То отхвърля всичко велико и божествено у човека – венец на Природата. Свежда го до нивото на обикновено псе…

Ясна е трагедията на съвременния блуден син, който сред цивилизацията се чувства като блудния син сред свините. Но образът на истинския човек е жив в него, защото “най-хубавото чудо на нещата е заключено в нас” (Гьоте).

Защо ли човек не може да се освободи напълно от заблудите? – защото знанията му са ограничени, недостатъчни. Но той може да търси Истината и да я познае!

Ние не можем да се отървем от своя коварен враг греха и злато, но можем да любим и вършим Доброто, като се посветим чрез вяра на Спасителя! Не можем да заповядаме на съдбата, но можем да използваме нейните промени и да ги употребяваме за лично и общо добро. Не можем да победим смъртта – тази вечна заплаха на живота, но можем да премахнем жилото и ужаса на отчаяние, като повярваме в Спасителя Христа! Вярата е нашето спасение! Тя съдържа и разум и смелост! Все повече и повече искаме да познаем познатото и така – безкрай! – ето първообразът на Вечната мъдрост. Ние желаем да бъдем все повече и повече това, което сме. Целият свят не е достатъчен, защото не задоволява ожидането ни.

Преди да умре, римският император Септим север заповядал да му донесат съда, в който щели да поставят пепелта, получена от изгарянето на трупа му и казал с тъга: “Малка съдино, ти ще побереш един, за когото целият свят беше малък…”

Идва този миг неизбежен, когато човек прогласява съществуването на великия вечен Бог!

Лек, благодатен и спасителен пост Ви пожелавам!