Вопъл

Отдавна, майче, искам да ти кажа
със думи истински, а не лъжливи.
Отдавна искам да ти покажа
чувствата подтискани с години!

Обичам те! – Сърцето ми крещи го,
но нямах сили да го споделя.
От тоз затвор да знаеш как боли го!-
Помогни ми! – Не искам да умра!…

Прости ми мойта слабост, майче моя!
Прости заблудата на моята душа!
Аз прося прошка – искрена и лично твоя –
за болката, в която зарад мен кървя!

Когато “будна” съм, те галя с пръсти,
целувка пращам ти за през нощта.
И чакам в мрака, живот за мене да възкръсне.
Да знаеш колко страшно е в нощта…

Аз казах, че не виждам твоите страдания –
Избягах, за да тъна във страстта си!
Омаях се от смъртоносните ухания.
Пропилях живота си и Любовта ти!

Сега копнея да те чувствам,
с милувки да обършеш всеки страх,
надежда да дадеш ми да почувствам.
Прости на дъщеря си черний грях!

Сега, когато си отивам, ще го кажа:
“Недейте да посягате към дрогата!!!”
С това писмо аз искам и на другите да кажа,
че роб ще станеш, щом се преклониш пред “пробата”!

Отивам си, но жадна за живот съм.
И май ще имам сили – чакам помощта!
Ти, който чуваш, можеш… – Помогни ми!
По-силна от Смъртта е Любовта!

***
Прочете ли и ти това писмо –
достигнало до теб незнайно как?…
Не си ти глупав, за да пожелаеш “Зло”!
Дрогата те всмуква в безизходен “Мрак”!