До Поля

Виждаме се веднъж в годината, а си пишем само поздравителни картички. А имаме да си кажем толкова неща. Приятелите от детството си остават най-добрите приятели. Безрезервни и всеотдайни. Обикнах те в момента, в който те видях, аз бях на 6, а ти на 8 години. Живеехме почти като сестри, всеки ден и всеки час бяхме заедно. Спомням си, че когато бяхме различни смени на училище, аз те чаках на ъгъла. А в неделя след обед задължително на кино. Много играехме и много четяхме. Когато в къщи имаше нещо вкусно, което обичаш, винаги ти заделях парченце и ти го носех. Същтото правеше и ти. Никой друг не е оказвал такова влияние върху мен, колкото ти, скъпа моя. Ти беше мой съветник и най-доверено лице. Заедно преживяхме толкова много. Когато се разболях и цяла година не ходих на училище, само ти беше до мен и понасяше и на най-щурите ми начинания. Подкрепяше ме по всички възможни начини. Никога не ме осъди, просто ме обичаше. Когато се омъжих и те прежених, ти въобще не се изненада, но пък го направих на рождения ти ден.

Ти беше до мен и когато се венчахме, а когато поисках да напусна педагогиката, защото обявиха първия прием за жени в Духовната академия, ти ме спря с думите: "първо завърши едното, а после другото". За теб това не беше нищо ново. Нали заедно минахме през школата по катехизис на баба Гана, в чийто двор премина детството ни. Когато ти се омъжи, аз много плаках. Не знам защо, тогава никой не предполагаше, че след няколко години ти ще заминеш за Израел и така вече петнадесет лета. Ако някой ми беше казал преди двадесет години, че ти ще се омъжиш за евреин, а аз ще стана попадия и ще работя в храма, в чийто двор ходехме да пием вода в голямото междучасие, щях много да се смея. Помниш ли как чакахме да удари камбаната в 16 часа, защото в 16:05 часа биеше звънеца за голямото междучасие и с изпитването беше свършено. Животът ми сега е от другата страна на оградата, надявам се от по-добрата. Всеки ден мисля за теб, моля се да си здрава и пак да те прегърна през лятото, когато ще си дойдеш.