Към себе си

Мина вече толкова време от последната ни среща, че започнах да забравям коя съм. Често бързам за никъде, бягам след непознати хора, животи, илюзии.Опитвам се да хвана щастието за ръцете, а това отнема сила и троши минута след минута в стената на миналото. Понякога се връщам вкъщи твърде уморена и заспивам в топлата прегръдка на съня без да допусна до сетивата си тихия ти зов. Затова и напоследък не говоря с теб толкова често. Не се сърди – да си на 20 години е приключение, но и истински отговорна задача – светът навън все още ми е непознат и много примамлив, всяка любов е голяма и завинаги, а летенето на гърба на ветровете – постижимо. Все още не си натежала достатъчно, за да започнеш да ме теглиш надолу и аз оценявам това. Опитвам се да бъда възрастен и понякога това боли повече отколкото мога да понасям – светът на големите е пълен с уморени погледи, изтъркани мисли, победени мечти и сподавени желания…

Тази есен двете с теб преживяхме голяма промяна. Аз събрах всичките ни неща –дрехите, книгите, чувствата… целият ни живот… в един куфар и ни понесох по пътя, който води от тийнейджърката, която не винаги знаеше какво трябва, а и какво иска да прави, към уверената млада жена, в която се превръщам с всеки изминал ден. Не ни беше лесно, знам – нямаше го тялото на мама да ни прегръща, когато се прибираме от училище, но и двете знаем, че мъдрата й душа винаги е наоколо, когато имаме нужда от съвет, от помощ или просто да си побъбрим с някого за новия симпатичен колега. Надявам се, че се чувстваш добре в новия град. Страхът ни, че е душесмачкващ се оказа напразен. Открихме цял един свят от музика, цвят, аромат и движение. И хора, криещи в душите си Вселена – за себе си и за другите. И всеки ден двете с теб се учим от тях и от собствените си прозрения как да бъдем себе си и да живеем истински, как ти да ми говориш по-ясно, за да те чувам, а аз да слушам по-внимателно, за да те разбирам. Комуникацията между двете ни е деликатна материя, но въпреки това аз много обичам да влизам в себе си, за да си говорим.

Чувствам, че си уморена и че вече и на теб ти се спи. Ще те оставя сама със себе си за глътка почивка. До следващия път, моя малка душа.