Молитва за любов

Категория за участие: ІІ

Подател: Въпросче има висше образование, учител, интересува се от поезия, езотерика, възпитание.

Знаеш ли, често се питам къде с времето остава онази Голямата и Истинска, с която се откриваме, обичаме и създаваме децата си, Единствената?

Помниш ли, стигаше ни да сме двамата и всеки друг със самото си присъствие нарушаваше хармонията? Помниш ли, всеки миг беше мисъл за мен и се оглеждах щастлива в очите ти? Помниш ли как усещахме болката на другия и как искахме да я поемем върху себе си? Помниш ли колко ни беше трудно да изкараме разделени няколко часа и как ми звънеше, за да ми кажеш, че ще закъснееш мъничко? Помниш ли песните, които обичахме, приятелите ни, помниш ли малките ни празници? Спомняш ли си вкуса на целувките ни?

Как от тази вълшебност направихме скучна сивота? Как успяхме да убием желанието за цвят и за чудо? Как се убива любов?!

Как се убива любов? Бързо и внезапно – от упор, или бавно – малко по малко, без да държиш сметка колко силна е болката? Как се убива любов? Дали я разстрелваш, притисната до стената, без възможност за спасение, или отваряш рана след рана и те кървят и „даже да оживее после, се обаждат при всяка промяна на времето и напомнят за себе си?

Как се убива любов? Бавно и методично, с конски дози безразличие? С разтворена в сутрешното кафе лицемерна доза измама? С болезнените шибащи удари на грубостта? Как се убива любов? С мълчание и неизвестност? В открит и честен двубой? Дали я удавяш в алкохолно безумие или използваш другия сигурен начин – постоянната разкъсваща, разяждаща ревност и сгърченото от съмнение недоверие?

Има много начини, но ти не убивай любовта ми, а ако вече си я наранил, иди при нея, за да измиеш и превържеш раните й. Тя умее да прощава, нали затова е силна и истинска. Ще ти се усмихне и ще се почувстваш по-лек и светъл. Скътай я в душата си като малко цветно камъче, като тайно желание, като дъга след бурята.Тя ще бъде небето и свободата ти, твоята надежда и спасителната глътка въздух. Хайде, побързай, вземи целебния мехлем…Аз още те чакам…