Обичта към ближния

кажете ми личности
защо живеете
живота на абсурдите
защо се сърдите
защо завиждате
защо сте зли
защо упорствате
срещу малко познатия вятър
и неговия тих звук
през мрежата
отвъд оградения двор на крадците?
този сън спокоен
в ранимия полет
разплита с изплискване
много суфлажи
от ляво – дяволски реплики
в дясно – адвокати на дявола
в центъра
дяволът е свръх герой
миризмата на изгорената плът
се вкоренява в черната
уморена от думите пръст.
кажете ми силните
колко сила е нужна да убиеш
красивото цвете със сянка
и колко малко добро
за да разцъфне хладният
сенчест миг на лятото ни?
искам да съм пак дете
с малки юмручета в които
има само добро
има само игра на плода
сред тънките вишни
и зелени клонки
от поляните на свободата ми.
отчуждава ме тази
близост на интересите
предвидимата добронамереност
на егоистите
и осакатените значения
на близките шепоти
живеещи само в една нощ.
ще тръгна сам
по-близо до някого
по-далече от времето
и по-слаб в края си
но по-силен в това
да обичам.