Писмо до един приятел – Малкия принц

Помниш ли ме? Надявам се да не си ме забравил, след като се срещнахме на Земята, където ти видя толкова много рози като твоята и разбра, че най-хубавото се вижда само чрез сърцето, а най-същественото е невидимо за очите. Пиша ти, защото може би само ти ме разбираш, знаеш как се чувствах – като розите там – градинарите разделят любовта си между тях, а времето, което им е необходимо, не достига, за да се почувстват цветята обичани. Аз се почувствах наистина нужна на някого, обичана, тогава, когато срещнах теб. Ти беше единственият, който спря, за да ме погледне, за да разбере болката ми и да я приеме като своя, да ми помогне да се изправя и да се отърся от тъжните мисли, които ме бяха обзели.

Сега ти пиша, за да ти разкажа как и аз открих своята уникална роза като твоята.

Някъде много далече, където може би започва безкраят, се намира една малка, но много красива планета, излъчваща зелено сияние. Но ако се вгледаш, ще разбереш, че на нея живее роза. Една прекрасна, червена като устните на Снежанка роза. Тя беше сама на тази планета. Беше затворена под стъклен похлупак. Червените й листенца сияеха като очите на влюбено момиче. Щом я видях, разбрах, че това не е обикновена роза, а вълшебна, разпределяща доброто и злото, любовта и омразата в цялата Вселена. Останах при нея, заслепена от красотата й. Забравих всичко – тъгата, болката, дори теб, мой единствени приятелю. Живея сама с розата, грижа се за нея, давам й любовта си. За благодарност тя ми подари знанието за човешките чувства и преживявания и аз си спомних всичко. Разбрах защо само ти беше най-добър с мен – защото сърцето ти не е покварено от материалното като на останалите хора, то е чисто като планински извор, то обича една малка, но единствена за него роза – твоята. Чак сега разбрах – аз също бях намерила своята неповторима, прекрасна роза. Моята съдба беше да остана при нея, да й дам искрената си любов – точно като теб. Ти ме научи да бъда всеотдайна към онова, което обичам и което ме прави щастлива. Затова ти благодаря от цялото си сърце! Но всъщност с голямото знание идва и голямата отговорност – не трябва да напускам своята роза дори за миг, защото само така тя може да помогне на другите хора, които се чувстват отхвърлени – чрез мен, дарявайки ми мъдростта си. Но да си призная, мой единствени приятелю, розата не ми даде само знанието за човешките чувства и преживявания. Тя ми подари и магия – една светла магия за любов, която би могла да направи Вселената по-красиво място за живеене, защото хората имат нужда от любов повече от всичко друго на света, защото тя може да ги направи по-добри, може да ги накара да се чувстват щастливи в прегръдките на човека, подарил им това щастие – любимия.

Аз нямам какво повече да ти споделя, скъпи ми приятелю. Затова ще чакам ти да ми пишеш за твоите нови приключения и за твоята прекрасна роза.