Моето отворено писмо до млад човек от 12 до 19 години

Категория за участие: ІІ

Подател: Дядо Йосиф има висше богословско образование и е клирик. Интересите му са всестранни.

Получател: Млад човек от 12 до 19 години

Много искам да се запозная с теб. Дано да си от 12 до 19 години. Аз съм дядо, но сприятеляването ни ще е интересно.

Наскоро мое духовно чадо от Америка ме помоли да му напиша още „десет заповеди”, за млади хора. Мислих, мислих, помолих Бога за помощ и му ги изпратих. Помня, че петата от тях бе: „Не принизявай родителите си, които те издигат”. Считам, че това мое скромно свидетелство касае и теб, и твоето семейство. Знаеш, всички у дома се радват ти да растеш здрав както телесно, така и духовно.

С растежа ти обаче не се променя само твоето тяло, глас, слух, зрение, умение, знание, разбиране, но се увеличава и твоята отговорност. Майка ми (Бог да я прости!) казваше: „Малки деца, малки ядове!” Аз пък ти казвам: „Големи деца, голяма отговорност!” И то пред Бога, семейството, Църквата, училището, обществото, приятелите и накрая пред себе си. Ако ти увериш другите и мен в това, ще ти възложим надежда и бъдещето ти ще бъде на здрави основни. Ще запиташ: „Приятелю, защо отговорността е толкоз важна за младите?” Защото светът днес чрез средствата за масова информация крещи и търси като рикащ лъв кого да погълне. Вниманието му е насочено най-вече към вас младите, които считате, че можете да притежавате и да правите всичко, което ви се иска. Слава Богу, че ти носиш отговорност и вършиш доброто по дълг, без да парадираш за това. Браво! Гордея се с теб! Колко хубаво е, ако ходиш в енорийската църква с родителите си, ако се молиш, постиш, изповядваш и причащаваш с тях, ако четеш св. Библия като настолна книга у дома, ако обичаш духовния живот, приемаш Иисус Христос за свой Приятел, Спасител и Господ и не принизяваш родителите си, които те издигат.

Ще ти дам пример за двама човека, паднали в тежки грехове. Това са: Юда предател и Симон Петър. Знаеш, Юда предаде Христа, а Петър се отказа публично, че Го познава. Личното чувство на Юда обаче го погуби. Докато Петър видя в очи Господа и плака с горчиви сълзи, благодарение на което отново си възвърна званието Апостол.

А ти как си? Знаеш ли какво е да си в отчаяние или стрес? Принизявал/а ли си някого от твоето семейство. Защото зная от опит, че и Господ, и родителите ти винаги са те милвали.

Накрая искам нещо да ти обещая. Ако държиш да се опознаем в име Христово, живееш и пазиш българската права вяра и даваш добър пример с поведението и успеха си в училище, ако поемаш и носиш отговорност пред Бога, семейството и себе си и устремът ти винаги е напред и нагоре, каня те за моя сметка на Епархийската младежка конференция „Моят живот в Христа” и на Епархийския ни годишен събор в град Индианаполис, щата Индиана, САЩ, от 16 до 22 юли 2007 г.

Темата на 75-те момичета и момчета от 15 до 25 годишна възраст с мое благословение е: „Може ли младеж да благовества Христос?” Ти също можеш да помислиш дотогава, за да ни увериш: Кой е Христос? Коя е майка Му? На колко години е бил Христос, когато е взел акъла на първосвещениците в храма и с какво? Може ли Христос да бъде Приятел? Възможно ли е млад човек да има същите мисли и чувства, каквито е имал Христос? – Кратко и отговорно, нали!

И тъй догледане. Бог да бъде с теб!