Неочаквана среща

Веднъж отидох на лагер на морето. Настаних се в стаята. Беше много уютно. Имаше много деца, с които се запознах и цял ден се забавлявахме. Когато всички заспаха, аз излязох навън. Отидох на брега на морето. Нощем небето там беше много красиво – цялото обсипано със звезди. Изведнъж видях една падаща звезда. Но това не беше всичко. После имаше метеоритен дъжд. Много красива беше тази гледка. Някои хора смятат, че при всяка падаща звезда умира човек. Дали това значи, че когато си пожелаем нещо, те го носят на ангелите и така се сбъдва желанието?

В този миг светлина, идваща от небето, се озова пред мен. Толкова ярка беше тази светлина, че за момент ме заслепи и затворих очите си. Когато ги отворих, видях, че пред мен стои най-обикновен човек, облечен целия в бяло. Беше висок, със светла коса и тъмнокафяви очи. Погледна към мен и ме попита:

– Ти ли ме извика, момиченце?

– Не – отговорих аз, – но исках едно мое желание да се сбъдне. Я, да те попитам кой си ти всъщност? Какво правиш по това време на този пуст бряг?

– Аз съм твоят небесен покровител – каза усмихнато той.

– Аз съм имала небесен покровител?! Това не го знаех. Драго ми е да се запозная с теб.

– Приятно ми е. Аз съм Уриел.

– Значи ти ме пазиш от беди и правиш така, че моите желания да се сбъднат. А защо си на Земята? Не живеете ли вие, ангелите, на небето?

– Един метеорит ме удари в крилото и аз трябваше да се превърна на човек. Сега не мога да се върна на небето – рече ми тъжно той.

– А няма ли нещо, с което мога да ти помогна?

– Има само едно, което може да ми помогне да полетя отново – трябва да намериш Вълшебната ангелска капка, която се намира в най-бялата роза в морската градина.

Тогава аз му казах, че ще я намеря и ще я донеса в малка стъклена бутилчица.

Уговорихме се на следващата вечер да го открия на същия бряг. Осъзнавах, че на мен ми предстоеше тежка задача, за да спася моя небесен покровител. Въпреки това си тръгнах окрилена от надежда.

На следващия ден излязох много рано, отидох в морската градина, за да търся розата, най-бялата от всички. След дълго търсене я открих. В нейната чашка видях малка капчица. Сложих я в шишенцето.

Привечер аз отидох на морския бряг и се срещнах с ангела. Дадох му капката. Той я изпи и изведнъж му пораснаха големите бели криле. Благодари ми за добрината, която съм сторила и ми каза, че винаги ще ме закриля.

Колко е хубаво да имаш ангел-пазител!