Мотивите за развода

Източник: crestinortodox.ro

Из "Истината и красотата на брака" на проф. д-р Илие Молдован

Мотивите за развод, приемани от държавния закон и тези, приемани от Църквата са се различавали и се различават и като брой, и от гледна точка на тежестта, придадена им от едно или друго законодателство. Броят на тези мотиви е голям и понякога се стига до спецификация им, както в държавния закон, така и в църковния.

В църковното право както и в живота на Църквата никога не е имало определен списък или точно определени правила за приемане на молбата за развод. При приемането на мотивите за развод, Църквата се съобразява първо с религиозните си норми, а след това с нормите, определяни от държавата през различните епохи. По принцип Църквата допуска развода заради един-единствен мотив, който Спасителят посочва и възприема. Това е прелюбодеянието. В този случай бракът може да се разтрогне без никакви проблеми от страна на църковните власти. В други случаи, които могат да бъдат също много сериозни, Църквата винаги се е противопоставяла на развода, опитвайки се да запази трайността на брака, тъй като според думите на Христос: “Тъй че те вече не са двама, а една плът. Прочее, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва.”(Мат. 19:6); и познатите думи на св. ап. Павел: “А на  женените  заповядвам – не аз, а Господ – жена да се не разделя от мъж” (ІКор. 7:10); или “Свързан ли си с жена, не търси развод” (І Кор. 7:27).

Следвайки този ред, мотивите за развод, приети от Църквата могат да бъдат групирани в следните четири категории:

1. Мотиви, които провокират религиозна смърт;

2. Мотиви, които провокират морална смърт;

3. Мотиви, причиняващи частична физическа смърт;

4. Мотиви, които предизвикват социална смърт.

Мотивите от първата категория са тези, които предизвикват религиозна смърт, т. е. апостасис, ерес и възприемане(кръщаването) на собственото си дете.

Мотивите, които предизвикват морална смърт, са неизлечимата лудост, престъпленията, абортът, посегателството върху живота на партньора, тежкото наказание, което се дава от страна на духовниците за грехове като прелюбодеянието, венерическите болести, насилието, отказа от брачно съжителство, както и напускането на дома.

Във връзка със случаите, в които се разрешава развод, и формите, които трябва да бъдат налице за неговото обявяване, се дискутира завръщането към отдавна изоставения ред при обявяването на развода. Произнасянето на развода се прави от епископа, който обявява развързването на тайната връзка между хората, които искат да се разделят. Без това развързване църковният развод не представлява нищо друго, освен едно мирно  и толерантно отношение при раздялата. В този случай семейството, съществувало в пълен вид, легално и религиозно преди това, спира да съществува от датата на произнасянето на развода. (Православно канонично право)

Разводът – смърт в живота

Разводът е отпадане от Божията благодат. Проблемът за развода не е съществувал до момента. Той е част от нравственото богословие, макар че е повече предмет на църковното право. Неразделянето на семейството според гледната точка, която изключва строго утилитарното отношение и носи закона на любовта, не е само едно евангелско правило, което Църквата превръща в юридическа норма, а принцип, който надхвърля формализма на закона, за да премине в Божието Царство. Както се знае, единственото изключение, отбелязано в Евангелието, за развързването на едно семейство е прелюбодеянието.

Следователно, прелюбодеянието се споменава като доказателство на факта, че не е бил реализиран бракът, че законът на Царството Божие не е бил изпълнен. Любовта и прелюбодеянието се самоизключват взаимно, от там и Тайнството на брака е несъвместимо със съпружеската невярност. В основата на любовта стои вярата. Църквата не “развързва” семейството, защото не съществува общение в любовта, не е съществувало или вече не съществува, а констатира отпадането от Божията благодат на съпрузите.

Прелюбодеянието унищожава тайната същност на брака и е ясен знак за това, че от брака е изчезнала любовта и че съпружеският живот е загубил свещеността си. Доколко любовта е същност на Тайнството Брак, можем да прочетем в една новела на император Юстиниян: “бракът е реален единствено чрез любовта” (Нов. 74). “Разводът не е нищо друго освен констатиране отсъствието, изчезването, унищожението на любовта и чрез последваща проста декларация се признава несъществуването на семейството.” Това твърдение обаче не противоречи на идеята за неразвързването на брака, какъвто е и Православният възглед.

Християнският живот е едно теандрично взаимоотношение, което има божествен и в същото време човешки, социално-религиозен аспект, доколкото това може да съществува тук на земята. Общественият или юридически елемент не се изключва от религиозните или етични норми, които регламентират съществуването и дейността на Църквата. Спасителят ни е дарил Църквата със законните й норми, но в същото време не е изключил човешкото от реда, който трябва да се следва в християнския живот.  Правото по принцип не се включва в специфичното съдържание на Новозаветното Откровение, но  ние намираме естествени юридически норми в християнството още в самото му зараждане. Правото съществува в Новия Завет само в случая, който съответства на каноническите норми, т.е. грехът на прелюбодеянието, който е посочен от Спасителя (Мат. 19:9) като “причина за развод” в юридическия смисъл на думата.

Иначе казано, църковното право или църковният канон не бива да пренебрегва анулирането на брака под претекста, че любовта трябва да се осъществи от само себе си. Това, което придобиваме чрез Божията благодат със сигурност е повече от това, което придобиваме от закона, но това не означава, че трябва да се подценява юридическата същност на нещата. В тази връзка, Православната Църква установява едно каноническо отношение към развода. “Връзката между две личности, направена законно, може да се разруши единствено при смърт или при мотив, който от само себе си е по-силен от това, което Църквата приема по отношение неразривността на връзката в семейството и който унищожава моралната и религиозна основа и което по своята същност е смърт, но в друга форма…”

Прелюбодеянието е морална смърт. Чрез този грях се стига до вътрешното разлагане на семейството. При прелюбодеяние, невинният партньор изпада в състояние на мъченик, ставайки жертва на нещастния брак.  Нещастният брак има и други жертви, също толкова големи и тежки. Това са децата, които страдат.

Идването на Спасителя на земята поставя в една друга светлина значението на човека и разкрива нов път за унищожение на злото. Този път можем да намерим в любовта към човека отсреща, запалена в името на спасението, без значение каква цена ще се плати за това. Благодарение на любовта прошката не е едно подминаване на проблема, забравяне грешката на единия от съпрузите, а креативност. Любовта превръща прошката в творческа енергия. Грехът се противопоставя едновременно на любовта и благодатта Божии. В основата на премахването на греха стои силата от познаването на Светите Тайни и унищожаването на егоцентризма. Бог дава благодатта на прошката си там, където съществува любовта.