В брака Православната църква прилага принципа на милосърдието

Според много западняци това е важен факт: Православието признава развода. Но виждането е погрешно, защото ако Православната църква прилага принципа на милосърдие, все пак не отхвърля принципите на неразтрогваемост и неповторимост на светото тайнство на брака.

„Църквата нито „признава”, нито „дава” развод, обясни преди време отец Йоан Майендорф. Разводът се смята за тежък грях, но Църквата никога не е преставала да предлага „втори шанс” на грешниците, винаги е била благоразположена да ги приеме отново, щом се покаят” (Бракът според православното виждане, изд. Œil/YMCA Press, с. 170).

По този начин е възможен втори, а понякога и трети съюз. „Опитваме се да подходим по възможно най-братския и пастирски начин, заради принципа на икономията, отвъд стриктното спазване на действащите правила”, обяснява отец Борис Бобринской, пълномощник на своя архиепископ по въпросите на развода в Екзархията на Константинополската патриаршия за руските енории в Западна Европа.

Специфичният за Православната църква принцип на икономия, въпреки че никога не е бил официално дефиниран, претендира да е образ на Божественото милосърдие. Той може да се определи като „преустановяване в определени случаи на едно стриктно и абсолютно приложение на каноничните и църковни определения в управлението и живота на Църквата, без при това да се прави компромис с ограниченията на правото”.

Не брачно празненство, а просто благославяне

Ето защо „един втори или трети брак винаги ще бъде отклонение от „идеала” на единствения брак”, често нов шанс за „поправка на някоя грешка”, пояснява епископ Атинагор (Пекщадт), викарий на православната архиепископия в Белгия. Церемонията е белязана от покайни молитви и не е брачно празненство, а просто благославяне на новия съюз. Съпрузите не носят традиционните корони, които са символ на славата на Царството.

По-конкретно, съпрузите, които искат да се разделят, за да сключат нов брачен съюз, трябва да представят на епископа си досие, в което да обяснят своя случай. „Става сравнително бързо”, пояснява отец Бобрински. „Но трябва да се внимава за случаи на недоброжелателство между съпрузите. Ако трябва, приемам ги и обсъждаме с тях въпроса в дълбочина”. Във Франция броят на разглежданите досиета е сравнително малък – едно или две годишно за Архиепископията на руските енории, четири или пет за Корсунска епархия.

„Смятам, че много православни във Франция не се обръщат към Църквата и се задоволяват с гражданския брак”, оценява отец Синяков и отбелязва, че молбите са далече по-многобройни в Русия, където близо 60 % от браковете завършват с развод. „Вярващите руснаци не са много запознати с правилата по този въпрос”, обяснява той. „Те смятат, че е лесно да се разведат, още повече че през съветския период по този въпрос Църквата се е отнасяла по-скоро толерантно”.

В много от руските епархии свещениците, а не самият епископ се занимават пряко с тези въпроси. „Стига се до тежки злоупотреби, като случая с онази жена, която разказа по телевизията, че е успяла да се омъжи четири пъти в църква!”, отбелязва отец Синяков. Ето защо Московската патриаршия често призовава към спазване на реда и взе решение да се отнесе с по-голямо внимание към проблема.