Защо се увеличават разводите?

Развитието на икономиката, сферата на услугите, покачването на покупателната възможност, разнообразните забавления, смяната на политически режими определят преструктурирането на цялото общество. Всичко това причинява сериозни мутации в семейството.

В началото на 80-те години се говореше за дезинтеграция на семейството и за възможността от неговото изчезване. Социологията, приложната психологията и дори антропологията разкриват широко поле за изследване. Резултатите от проучването на мутациите в семейството са обезпокоителни.

Множеството оферти за работа и възможностите за професионално обучение са причина все повече млади хора да се отделят рано от семействата си. Далеч от бащиния дом, те започват самостоятелен живот. Така младият човек се стреми да възстанови „загубеното огнище“ чрез различни форми на съжителство. Статистиката показва, че броят на двойките, които предпочитат да живеят без брак или да живеят заедно преди да се оженят постоянно расте. В същото време възрастта на тези, които решават да сключат брак е все по-голяма за разлика от възрастта на започващите интимен живот млади хора, която спада (в Португалия от 1926 до 1973 от 24 пада на 20, а във Великобритания – от 21 на 17).

РАСТЕ БРОЯ НА СЕМЕЙСТВАТА БЕЗ ДЕЦА

Редица изследвания, направени през последните години показват, че семействата вече избират да имат деца в по-напреднала възраст. Това намалява драстично раждаемостта, тъй като професията, отговорностите към новороденото и напредналата възраст на родителите в повечето случаи са причина да се отказват от второ дете. В същото време през последните десетилетия се наблюдава увеличаване на семействата без деца. Изследване, направено през 1998 година показва, че в северна Германия всяко трето семейство с възраст под 38 години предпочита да няма деца. Нарастване броя на семействата без деца се наблюдава и в Гърция, Австрия, Финландия, Португалия, Франция, Швеция. /1/

Броят на разводите расте обезпокоително и на места достига 50% от броя на семейните двойки (Швеция, Беларус, Финландия). Процентите за Европа са достигнали нивото от 35% при повечето млади двойки, а в същото време броят на хората, които решават да опитат ново съжителство с партньор намалява.

Обезпокоителен е и увеличаването на семействата с един родител. Например в САЩ през 1880 година 8% от децата живеят с един родител (без баща). Днес процентът на тези деца е достигнал 40%!/2/

КАК МОЖЕ ДА СЕ ПРЕДПАЗИ ЕДНО ДЕТЕ ОТ ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ РАЗВОДА

Медицински изследвания доказват, че разводът има здравословни и психологически последствия както за разделящите се, така и за техните деца. Стресът или мъката са толкова големи, че състоянието продължава дълго и има различни влияния върху тях. В списъка със ситуации на стрес, които влошават здравето и имат различен ефект върху психиката, разводът е на първо място, без значение дали става въпрос за родител или дете. /3/

Вярно е, че възрастните могат да се борят по-лесно с тези вторични последствия. Те могат да опитват механизми за защита, рационални обяснения, стратегии за бягство от негативните мисли или самосъжаление. Но в много от ситуациите на развод присъства някой, който губи и не може да се защити – детето.

Какво чувства или какво изживява едно дете, чиито родители се развеждат? По-точно как може да се предпази от пагубните последствия на развода?

В учебник за възпитанието на децата, преведен и у нас, един от основните принципи при обучението на деца е резюмиран така – „Децата учат това, което живеят!“ Статистиките показват, че много деца от развитите общества, в някои случаи мнозинството от тях, повтарят ситуациите и кризите в семейството, преживени в детството. Налага се да преминат през развода на родителите си с или без желание, независимо от трудностите да се адаптират към заместващото семейство – един родител, съгласуван съюз или просто съжителство. Факт като този е обезпокоителен, тъй като разводът причинява редица негативни психологически състояния – от чувство за вина или недоверие към себе си до паника, гняв, депресия и дори до криминално поведение или убийства. Последствията от развода в повечето случаи са по-тежки от тези на загубата на единия от родителите. /4/. Много от децата имат проблеми с общуването за дълго време, проблеми с говора, астма или мигрена. Децата, които живеят заедно с родителите си имат по-добро здраве (от 30 до 35%). Обяснимо е защо статистиките показват, че 75% от децата се съпротивляват на развода на родителите си. Веднъж започнал, те, децата, са негова сигурна жертва.

ПРОСТО ПАРТНЬОРИ?

Сред случаите на развод специалистите най-често се спират на разводи, преживени в детството на детето, сексуални отношения преди брака и деца родени преди брака, съжителство без брак или ниско социално-икономическо положение. От друга страна в развитите общества семейството се разглежда като едно просто партньорство. Съпрузите не правят друго освен да преговарят, като всеки от тях се опитва да постигне една средна социо-икономическа среда и едно добро положение в личен и обществен план. /7/ Любовта изглежда не е вече основна в живота на семейството. „Чистите отношения и съвместното споделяне е доста чуплива и уязвима конструкция. Нито една от страните не може вече да бъде сигурна в другата.“ Всеки един от съпрузите може да подържа идеята, че „утре вече няма да има желание да споделя живота си с другия и не иска да останат заедно“, че има нужда от „повече пространство“ и в следствие от това решава да го търси някъде другаде.

ПОРНОГРАФСКИЯТ АД В ИНТЕРНЕТ ПРОСТРАНСТВОТО

Изкривяванията на културно ниво могат да се подредят в списъка с причините, които могат основно да променят чувствата и усещанията на любов в семейството.

Живеем в свят, завладян от плътските желания, свят, в който плакати, билбордове, обяви, реклами са изпълнени със чувствени, сладострастни послания. Захвърлена в света на знаците, плътта се превръща в разменна монета. Тялото е принудено да изпраща смешни послания като реклами за препарати за почистване и други подобни.

Сексуалните и безсрамни послания нахлуват вече в почти всички културни продукти, измествайки идеи и послания с голота, напомняща ни за чиста биология.

Усещанията и чувствата на съвременния човек са под обсада. Съществува опасност и изкуствата да попаднат в робството на плътта. Като че ли хората не могат да изпитват любов към себеподобните, още по-малко, с която да се ангажират за цял живот, както би трябвало да бъде в семейството.

Градусът на обезценяване на плътта е висок. Това може да се види навсякъде, благодарение на индустрията за безсрамие. Една голяма част от филмовата индустрия, литературата, публицистиката, туризма или рекламата предлагат продукти по непристоен и безсрамен начин. Филмовата индустрия регистрира най-висок алармиращ растеж на разпространение на плътското. Това се разпространява без никакъв проблем и непреследвано от закона във виртуалното пространство. Покварата и греха на плътта са експлоатирани чрез добре изготвени икономически стратегии. Много от нашите ближни, вместо да се борят и да побеждават личните страсти и грешни желания, търсят печалба чрез другите, експлоатирайки ги за печалба. Статистиките показват, че на световно ниво над 4,2 милиона сайта имат непристойно съдържание (12% от цялото виртуално пространство), сред които повече от 100 000 са нелегални. Месечно всички тези сайтове събират 72 милиона посетители от цял свят. Порнографската индустрия произвежда годишно по над 97 милиарда долара. Това са само няколко цифри, които ни показват размерите на една култура, която вреди на чистите отношения между младите, на верността на родителите им и на семейството изобщо. Извън семейството обаче съществуват много огорчения и болка. Всяка година 2 милиона жени са изнасилвани и са жертва на насилие и трафик.

Само в Съединените щати на всеки 2 минути се регистрира насилие.

Социологията казва, че сексуалността е желан културен феномен. Дори и така да е, културата никога не е провокирала толкова безредие в чувства и в душевната сила на човека както сега. От каквато перспектива да погледнем, тези социо-културни координати не могат да бъдат приети най-вече от християнска гледна точка.

ТАЙНАТА НА ТРАЙНОТО СЕМЕЙСТВО

Семейството е един вид път на духовност и има дълбоки и силни духовни корени. То не е временен социален ангажимент, то е есенцията в живота на съпрузите и на децата, които ще се родят. Духовното развитие на съпрузите, образованието на децата, както и стабилността в семейството обаче не могат да се реализират само чрез материални, социални и културни средства. Нуждата да обичаш и да бъдеш обичан е разглеждана от антропологията. И това се основава на факта, че сме създадени по образ и подобие Божие.

От християнска гледна точка човек не може да се развива и усъвършенства без помощ. Удобния и комфортен живот и силните плътски усещания са знаци за капитулация. Тогава слабостите и елементарните плътски желания са по-силни от волята. От друга страна нито удоволствията, нито силата на волята, нито икономическата сигурност, нито психологическите стратегии за преговори не могат да съберат заедно чувствата, необходими за живота на едно истинско семейство. Фактът, че в Православието бракът е тайнство, прието от Църквата, в което Бог работи за обединението на две души, означава, че с женитбата семейството застава на прага на небето и приема измерения, необясними в сетивния свят…

ВРЪЗКАТА МЕЖДУ РЕЛИГИОЗНИЯ ЖИВОТ И СТАБИЛНОСТТА В СЕМЕЙСТВОТО

Деградацията в семейството и широкото разпространение на продукти със сексуални послания са свързани с липсата на религиозен живот. Има изследвания, които доказват факта, че религиозният живот на съпрузите влияе върху стабилизирането на семейството. Връзката между тях е изследвана за първи път в САЩ през 1979 година. Според резултатите 17% от семейните двойки, които ходят на църква веднъж годишно или по-рядко, са се разделили след 5 години съвместен живот, докато при семействата, които посещават веднъж месечно църква процентите са само 7%. Същото проучване показва, че след 15 години съвместен живот 37% от семействата, които не ходят на църква се развеждат.

Друго изследване, което разглежда повишаването на разводите и религиозния живот на семействата, е направено в САЩ през 1980 година. В него били включени обаче и други фактори като образование, положението на семейството или продължителността на брака. Това показва, че стабилността на семейството се укрепва от религиозния живот на съпрузите, без да се влияе от никакви външни фактори като посочените тук. В семействата с постоянен религиозен живот рискът от развод е много по-малък./10/

ТАЙНАТА НА БРАКА И ПРЕГРЪДКАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО

От православна гледна точка това се случва не само защото Църквата е място, където се говори непрекъснато за морал и вярност. Чрез тайнството на брака Господ Иисус Христос благославя усъвършенстването на двамата съпрузи и на семейство им. Бракът е тайна, но не в обикновения смисъла на тази дума, а в смисъл на нещо, което надминава нашите мисли и разбирания, тъй като в него работи Самият Бог. Тази тайна надминава границите на видимото. Венчанието е врата, през която цялото човечество влиза в живота и прониква в сърцето на всеки човек. Това е мястото, където човек се свързва с човечеството. Чрез Божията благодат, получена при венчанието се освещават не само отношенията на тези, които пристъпват към тайнството, а и техните отношения с хората. „Мъжът има в жената цялото човечество… Бракът е път към одухотворяването на съпрузите не само в личен план, а в отношението им с всички други хора.“/11/. В жертвата и любовта, показана на членовете на семейството, в молитвата за тях самите, отправена към Бога, ние се подготвяме за жертвата, за любовта и молитвата извън семейството. В Православното разбиране семейството е онова, което ни учи как да направим от цялото човечество семейство.

БЕЗ ДЕЦА СЕМЕЙСТВОТО ОБЕДНЯВА

Според Православието само чрез семеен живот започнал в Църквата се поставя началото на любов, която може да надмине наистина желанията и страстите на плътта и това превъзходство или превъзхождане прави възможно разкриването на духовните ценности на семейството, радостта от жертвата и любовта към хората. (От тази гледна точка преподаването на религията в училищата е важно. Това е единствената дисциплина, където младият човек може да открие и разбере защо да разбира и подбира изкушенията на собственото си тяло. Часът по религия е единствен в рамките на институционализираното образование, който може да даде духовен смисъл на живота. Без религиозни измерения и разбирания нашата цивилизация рискува да се удави във водите на биологичното).

Молитвата при венчанието не включва нищо за интимната връзка между съпрузите. Това е така, защото само в семейството този съюз „се превръща в среда на пълен духовен съюз“, едно задълбочаване в него.

Съпрузите не живеят само заради себе си. Те не са край на път, а повод другият да излезе от себе си и да заобича ближния. Чрез чистата любов към другия се спасяваме от личния си егоизъм. По този начин семейството е жертва. Православието казва, че без деца, родени или осиновени, семейството губи духовната си същност. Само чрез децата съпрузите могат да преодолеят и последната капка егоизъм. Семейството е любов, която трябва да расте и да се разширява. В нея съпрузите се прегръщат, обземайки в прегръдката си и децата, които се раждат от тяхната любов. По начина, по който тяхната любов един към друг и към децата расте, тази прегръдка може да обгърне и всички техни близки. В Христа, Който освещава любовта между тях и ги затвърдява в жертвата им един към друг, те достигат до там да обичат и обгръщат духовно всички, които Го следват, т. е. цялото човечество. | www.crestinortodox.ro

Бележки

1. Robert Cliquet, Major trends affecting families in the new millennium. Western Europe and North America, p. 9.
2. Horn Wade, „Fathers, Marriage and Welfare Reform“, Hudson Institute Executive Briefing, 1997.
3. Harold G. Koenig ş.a., Handbook of Religion and Health, Oxford University Press, 2001, p. 192.
4. Robert E. Emery, Marriage, Divorce and Children’s Adjustment, Sage Publications, 1988, la http://www.marriage-success-secrets.com/index.html
5. Deborah A. Dawson, Family Structure and Children’s Health and Well Being, Journal of Marriage and the Family, Vol. 53, No. 3 (Aug., 1991), pp. 573-584.
6. D. B. Larson, J.P. Swyers, S. Larson, The Costly Consequences of Divorce, National Institute for Healthcare Research, Rockville, 1995, apud. Harold G. Koenig, op. cit., p. 195.
7. New Dictionary of The History of Ideas, Maryanne Cline Horowitz editor, Thomson Gale, 2005, vol. 2, pp. 778 – 788.
8. Zygmunt Bauman şi Tim May, Gândirea sociologicâ, Editura Humanitas, Bucureşti, 2008, p. 136 – 137.
9. Ibidem.
10. Harold G. Koenig, op. cit., p. 196.
11. Pr. Dumitru Stâniloae, Teologia Dogmaticâ Ortodoxâ, Editura IBMBOR, p. 126 – 127.
12. Ibidem.