(продължение)

Пол и сексуалност в брака

Бракът отобразява също творческата енергия на Бога, когато двойката, като “една плът”, се съединява, за да създаде нов живот. За християните “богословието на пола”, основаващо се на Божествената любов, стъпва на най-висшия принцип, безкрайно надхвърлящ съпричастието (емпатията) или който и да било друг набор от етически норми. То възхожда към същността на Самия Бог.

Ап. Иоан ни казва “… защото любовта е от Бога… Бог е любов” (1 Иоан. 4:7-8). Това е любовта, която трябва да имаме един към друг. Архимандрит Софроний (1999) съобщава, че св. Силуан Атонски, в духа на светите отци, казвал: “Двете Христови заповеди за любов към Бога и любов към ближния образуват един живот”.

Отците на църквата казват същото нещо. Лицата на Светата Троица са във взаимно отношение на Любов. Сътворението е акт на любов между Бога и Неговото творение. Той твори в любов и продължава да поддържа съществуването на вселената и човечеството от любов. Безкрайният Бог твори от нищо и продължава да твори посредством законите на природата, които Той е сътворил. Бог е дал на човечеството чрез неговите два модуса – мъжки и женски, дял в Своето творческо дело. Сексуалността е онзи дар от Него, чрез който ние споделяме Неговото творческо дело. Следователно сексуалността е свята и към нея трябва да се отнасяме като към такава, защото тя е начинът, по който споделяме Божието творене.

Половите органи са инструментите на това творчество. Бог ги е създал да бъдат такива, каквито са анатомически, и да функционират, както им е присъщо. Така дори половите органи споделят светостта. Например функцията на мъжкия полов орган е да вложи семето на новия живот в женския. Това превръща сексуалното общуване в творчески акт, който отобразява в някаква степен самата природа и цел на Бога, Когото ние познаваме като Творец. Това следователно предполага, че свойственият контекст за сексуалното общуване е любовта. Правилно разбраните сексуални отношения се изразяват в контекста на любов, която по природа е кенотична.

Това означава, че всяко използване на половите органи за егоцентрично удоволствие противоречи на Божия план за творението. Ап. Павел прекрасно обяснява това, когато сравнява любовта, която един мъж трябва да има към своята жена, с любовта на Христос към Църквата. “Вие, мъжете, обичайте жените си”, пише ап. Павел, “както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея…” (Еф. 5:25).

Затова всяка сексуалност, която е егоцентрична, манипулативна и унижаваща, е нечиста, защото не се основава на кенотична, себеотдаваща се, предана и творческа любов. Любовта винаги има за свой център доброто и благополучието на човека. За наше добро и благополучие сме сътворени от Бога, нашия Отец, изкупени сме от Христос в Неговия акт на “крайно смирение”, приемайки кръста, и сме осветени от Духа, Когото Той изпрати. Тъй като Христос възприе нашата плът, мъжът и жената в брака “… ще бъдат една плът. Тъй че те вече не са двама, а една плът” (Мат. 19:5-6). Така думите на ап. Павел към Коринтяни придобиват много дълбок смисъл: “Тялото не е за блудство, а за Господа, а Господ – за тялото.” Както Божията любов не е нехайна, груба, оскърбителна и егоцентрична, така също и половата любов не трябва да бъде такава. Както Божията любов е отдаваща, понизяваща се и творческа, така също и половата любов трябва да бъде такава.

Православният брак е взаимен – равно уважение и любов

Посланието, четено на православното венчално богослужение, често се разбира погрешно. Фокусът на разбирането е в началото на пасажа, описващо съпруга като “глава”, а съпругата като “поданик”. Този пасаж несъмнено би се изтълкувал в западната култура като женомразство. Ключът за разбирането на смисъла на често цитирания пасаж на ап. Павел е в следващ стих: “Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ – църквата”. Това всъщност означава, че съпругата и съпругът са една и съща плът и с една и съща ценност. Той ще цени нея и нейните предпочитания, както цени своите собствени. Така има равенство в уважението и любовта.

Родителите са учители на дара на благословената полова любов

Родителите трябва да бъдат главните преподаватели на Божия дар на човешката сексуалност. Те следва да бъдат подкрепяни от свещеници, лекари, учители и др. От ранно детство до юношеска възраст родителите и възпитателите на детето трябва да представят това “богословие на сексуалността”. Родителите със слово и дело трябва първо да станат образец на това богословие. Грубите думи, използвани за части на тялото или за половия акт, подкопават светостта на самия секс. Те също така издават невероятно лицемерие. Всяко представяне на сексуалността трябва да бъде съобразено с възрастта. Обикновените ежедневни събития предоставят на родителите изключително много възможности за обсъждане на сексуалността и нейния смисъл.

Например малките деца са по природа любознателни. Често те задават въпроси за половите органи. Вместо да се избегне разговора, това е една възможност за родителите (и други подходящи лица) да им кажат, че тези органи са дар от Бога. Децата питат за раждането. Те следва да получат подходяща за възрастта си и точна информация: “Ето как Бог е дал възможност на мама да роди твоето малко братче/сестриче” и т. н.

Най-важното е да не се отделя обяснението на секса от любовта на Бога, като се има предвид нашето сътворение и предаността Му към нас и творческият акт и преданост, проявени в половия акт в брака. Когато членове на семейството стават свидетели чрез медиите на секс, който е лишен от творческата любов и преданост на Бога, родителите могат да коментират това. Простото тълкуване на рекламите може да бъде много ефективно. Когато се появи реклама със сексуален подтекст по телевизията например, родителят може да коментира: “Виж как рекламата използва този поглед (поза и пр.). Къде е дълбокият смисъл и любовта, която би трябвало да изпитват един към друг, както Христос ни е обикнал?” Коментарите не трябва да бъдат дълги и назидателни. Децата се учат много успешно от кратки, точно насочени забележки.

Използването на аналогии е също ефективно: “Когато приемаме Причастието, Иисус е наистина в нас. Ние никога не бихме осквернили Него или потира, който съдържа Неговото драгоценно Тяло и Кръв. Никога не бива да оскверняваме частите на тялото, които Бог ни е дал, за да участваме в Неговото творческо дело.”

Често сексът се фокусира върху “хедонистичните” усещания на удоволствие, които съпровождат половия акт. Тази тема също не трябва да се избягва, а да се обсъжда. Бог ни дава възможност да изпитваме удоволствие. Той ни е създал такива. Действията, които доставят удоволствие, могат да бъдат действия, които помагат на нас и на другите да израстваме психологически и духовно, или такива, които могат да заробят нас и другите по отношение на нормалното човешко развитие: социално, професионално и духовно. Удоволствието ни заслепява и поробва, когато нашите действия са мотивирани от егоизъм, а не за доброто и благополучието на другия, когото Бог иска да обичаме. Удоволствието като резултат от един любящ акт може да ни помогне и мотивира да продължим да участваме в любящите творчески актове на преданост на Бога.

В този контекст родителите и възпитателите на детето могат да насочат вниманието и към други дейности, ориентирани към удоволствието, които имат подобни последици. Например опиатите могат да лекуват, когато се използват за възстановяване след хирургическа операция. Опиатите могат да доведат също до пристрастяване, да възпрепятстват ясната ни мисъл и да ни попречат да се справяме добре в училище или в работата си. Ние ставаме роби на удоволствието, вместо да намерим свобода в Христовата любов.

Достойнството и значението на християнското призвание на родителите придобиват още по-голямо съдържание, когато размислим над красивата молитва, четена от свещеника, когато брачната двойка става “една плът” на православното венчално богослужение: “Съедини ги в съгласие, венчай ги да бъдат една плът, дай им плод от утроба и да добият добри чеда…” Помненето на тази молитва може да помогне на родителите да не забравят причината за дълбочината на христоцентричния брак и родителство. Това е светотайнствената благодат и поръчение, които се дават на новобрачната двойка от Светия Дух. Един хубав начин да се завърши деня е родителите и всички, които работят с деца, да кажат на вечерната си молитва: “Прииди Светий Душе, (съедини ни в съгласие и в една плът,) та да се възпитат нашите деца във вяра и страх Божий. Укрепи ни за възложеното ни служение като (родители, възпитатели) на нашите деца. Нека любовта на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос ни води във всичко, което казваме и вършим заради тях.”

Програмите за религиозно образование би следвало да имат специални модули, посветени на въпросите на сексуалността, които да бъдат включени в религиозното образование на децата на различните възрастови нива. Методистите по вероучение и учителите трябва да имат специална подготовка за етапите на развитие на децата и когнитивните похвати, използвани от децата във всяка възраст. Може да се разработи специален учебен материал, подходящ за тези етапи и различни мисловни похвати. Както беше споменато по-горе, децата усещат, че някои теми не се обсъждат, и в тях се изгражда представата за “привлекателното табу”. Аз ни най-малко не предлагам обучение по това “как се прави”, което предизвиква възраженията на много родители. Нито пък предлагам обсъждане на начини за предпазване от забременяване. Но ако един ученик попита какво е презерватив, учителят не трябва да се плаши от един бърз християнски “богословски” отговор.

Преди всичко едно основно практическо правило е да не се приема, че едно дете знае това, което вие знаете, а по-скоро да се започне, като се попита съвсем направо и естествено: “Ти какво мислиш, че е?”. Малките деца обикновено изненадват учителите и родителите с твърде опростени, понякога елементарни отговори. По-големите деца са склонни да дадат по-точни отговори. Във всички случаи отговорът на учителя трябва да бъде естествен и богословски (съобразен с възрастово-когнитивното ниво на развитие на ученика): “Бог така е направил, че съпругът да използва своето семе с някого, когото обича и с когото Бог го е благословил в брак… Някои мъже, които не са женени, използват презервативи с човек, с когото Бог не ги е благословил да бъдат.”

Някои благословени от Бога брачни двойки могат да решат да използват презерватив временно, поради основателна причина (напр. да завършат семестъра в университет, да се преместят в нов дом), и след това да изпълнят Божията воля за себе си, като спрат да го използват, за да имат децата, които Бог желае те да имат. Семинарното обучение, което дава възможност на методисти и учители по вероучение да се упражняват в това как да подхождат към многообразните въпроси, които децата на различните възрастови и когнитивни етапи задават, е неоценимо. Моята препоръка би била родителите и свещениците също да участват в разработването на учебната програма и в семинарите. Така винаги ще има възможност за комуникация между родители, учители и свещеници, а подходът на всички към този важен въпрос ще бъде интегриран.

Свещениците могат да поискат да включат, като част от една образователна програма за възрастни в енорията, секция върху “Християнското богословие на пола”. Всяко предбрачно напътствие, което енорийският свещеник дава на бъдещите брачни двойки, трябва да включва и православна сексуалност. Това може да бъде материалът, който по-горе разгледахме, по отношение на възрастните и как такъв материал може да се включи в религиозното образование на децата вкъщи и в църковните училища. Отговорните програми за религиозно образование би следвало да включват материал, който е координиран с онова, което родителите преподават и показват като образец на децата си. Свещениците трябва да имат добри познания и без неудобство да могат да обсъждат богословието на сексуалността с всички енориаши. Те следва да отчитат различните възрасти, пол, семейно положение и когнитивна и емоционална зрелост.

В условията на продължаваща секуларизация** на нашето общество става все по-важно да върнем Христос и Неговото учение в нашия живот, дом и общество. Секуларната сексуалност се разпространява бързо. Често тази секуларизация е подмолна. Тя се крие в ценностите, които са залегнали в представата на нашето общество за себе си. Във “Всемогъщия Брус” [Bruce Almighty], филм от 2003 г., едно потенциално послание за смислен живот, поставящ в центъра Бога и любовта към ближния, е отречено от главния герой, който живее с годеницата си очевидно без брачно благословение. Посланието по същество е секуларно. Стига да съм добър човек, аз мога да постъпвам така, както си искам. Темата на “Медисън Авеню” е: яж, пий и се весели, защото утре ще умреш. Придобий колкото можеш богатство и власт и секс на всяка цена. Който умре с най-големия брой играчки (материални блага, власт, сексуални завоевания), печели.

В погребалното богослужение на Православната църква има една красива самогласна стихира от св. Йоан Дамаскин: “Спомних си пророка, който вика: „аз съм земя и пепел.” И пак надникнах в гробовете и видях голи кости, и рекох: кой сега е цар или войник, или богат или беден, или праведник или грешник? Но, упокой, Господи, с праведните Твоя раб.” Време е всички водачи и целители да проявят ревност за разработване на план за действие, за да се борим с разпространението на секуларната сексуалност и да приведем нашия живот, домове, училища и общество отново към Христос. Ние трябва да направим секса и целия наш земен живот отново свети.

Светостта в брака

Подходящи думи, с които да завършим тези размисли, намираме у преп. Йоан Лествичник относно брачния живот. В своята прочута духовна класика “Лествица на божественото изкачване” той оприличава духовния напредък на изкачване стъпалата на стълба. Въпросът не е в това, че някой е несъвършен или съвършен, по-скоро ние се стремим към съвършенството, като живеем живота си в непрекъснато изкачване към съюза с Бога. Препъването на стъпало се очаква и стълбата със сигурност не може да бъде изкачена с един скок.

Трябва да размислим тогава върху неговия коментар за брака: “Може да ходи [ако е твърдо решен] и онзи, който е свързан с връзките на житейски дела и грижи, но е трудно; защото често пъти ходят и такива, които имат желязни окови на краката си: но те много се препъват и получават от това рани. … брачният прилича на човек с окови и на ръцете и на краката.” На пръв поглед думите на преп. Йоан Лествичник са твърде песимистични и биха провокирали у нас същия отговор, който дават учениците, които виждат богатия момък, който отхвърля съвета на нашия Господ да продаде каквото има и да го раздаде на сиромаси, за да влезе в Царството небесно: “Кой тогава може да се спаси? А Иисус, като погледна, рече им: за човеците това е невъзможно, ала за Бога всичко е възможно” (Мат. 19:25-26).

Брачната надежда

Съветът, с който преп. Йоан ни дава надежда, гласи: “Всичко добро, каквото можете да вършите, вършете; никого не укорявайте, не ощетявайте, не лъжете, пред никого не се гордейте, никого не мразете, посещавайте църковните събрания (курсив мой – Д. М. – гр.: των συνάξεων – църковните събрания за Божествената литургия и приемане на причастието), бъдете милосърдни към нуждаещите се, никого не съблазнявайте, не се докосвайте до чуждо легло, бъдете доволни от вашите жени (или мъже). Ако постъпвате така, не ще бъдете далече от Царството небесно (курсив мой – Д. М.).”

Възползвай се от Църквата, като проводник на благодат, освещение и изцеление. Тя – Христовото Тяло – е наистина “лечебница” (Morelli, 2006, Vlachos, 1994, 1998). Какъв по-добър завършек от това да размислим върху молитвата, която брачните двойки би трябвало да си казват заедно в началото или в края на всеки ден:

Умоляваме Те, милостиви Боже, всякога да ни напомняш, че брачното съжителство е свято и ние трябва да го пазим такова. Дарувай ни Твоята благодат, за да продължим във вярност и любов. Усили в нас духа на взаимното разбирателство и доверие, за да не застава между нас никаква разпра или раздор… защото Ти си нашето освещение и на Тебе въздаваме слава, на Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин.

Зависимост от Бога

Преп. Паисий Светогорски (Ageloglou, 1998) пише: “Трябва да вършим онова, което е възможно за човека. Останалото, което е извън наша власт, трябва да бъде оставено в Божиите ръце.” И отново преподобният монах ни казва: “… трябва да отхвърлим всяка земна помощ или човешка надежда и с чисто сърце, без колебание и с доверие да отдадем ума си на Бога. Тогава Христовата благодат веднага ще изпълни душата ни.” Съпрузите, и всъщност всички – женени или неженени, ще постигнем независимост и спасение чрез зависимост единствено от Бога.

 

* Протойерей д-р Джордж Морели е дипломиран клиничен психолог и брачен и семеен терапевт. Отец Джордж е свещеник към антиохийския православен храм “Свети Георги” в Сан Диего, Калифорния, САЩ. Автор е на книгата “Изцеление: Православното християнство и научната психология” (Healing: Orthodox Christianity and Scientific Psychology. Eastern Christian Publications).

** The American Heritage Dictionary дава следната дефиниция за секуларизация: SEC-U-LAR-ISM. 1. Религиозен скептицизъм или безразличие. 2. Възгледът, че религиозните фактори трябва да бъдат изключени от гражданските дела или общественото образование.

Цитирана литература

Преп. Йоан Лествичник. (1998). Лествица на божественото изкачване. С.: ИМКС.

Ageloglou, Priestmonk Christodoulos. (1988). Elder Paisios of The Holy Mountain. Mt. Athos, Greece: Holy Mountain.

Bear, G.G., & Rys, G.S. (1994). Moral reasoning, classroom behaviour and sociometric status among elementary school children. Developmental Psychology, 30, 633-638.

Burns, D.D. (1989). The Feeling Good Handbook: Using the New Mood Therapy in Everyday Life. NY: William Morrow.

Eisenberg, A. & Jacobson, N.S. (2000). Reconcilable Differences. NY: Guilford.

Kadloubovsky, E., & Palmer, G.E.D. (1954. trans.) Early Fathers From the Philokalia. London: Oxford.

Kohlberg, L. (1976). Moral stages and moralization: The cognitive-developmental approach. In T. Lickona (Ed.), Moral Development and Behavior: Theory, Research and Moral Issues (pp. 31-53). New York: Holt.

Morelli, G. (2006, July 02). Assertiveness and Christian Charity. http://www.orthodoxytoday.org/articles6/MorelliAssertiveness.php.

Sakharov, Archimandrite Sophrony, (1999). St Silouan the Athonite. Crestwood, New York: St. Vladimir’s Seminary Press.

Palmer, G.E.H., Sherrard, P., & Ware, K. (Eds). (1986). The Philokalia: The Complete Text Compiled by St. Nikodimos of the Holy Mountain and St. Makarious of Corinth (Vol. III). Winchester, MA: Faber and Faber.

Vlachos, H. (1994). Orthodox Psychotherapy: The Science of the Fathers. Lavadia, Greece: Birth of the Theotokos Monastery.

Vlachos, Bishop Hierotheos, (1998). The Mind of the Orthodox Church. Lavadia, Greece: Birth of the Theotokos Monastery.

Приложение

Въпроси и теми за размисъл при среща на една бъдеща брачна двойка с енорийския си свещеник.

БРАК: КАКВО ОЗНАЧАВА ТОВА?

• И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.
• Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.
• И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.
• И даде Господ Бог на човека дълбок сън; и когато заспа той, взе едно от ребрата му и запълни онова място с плът. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.
• И рече човекът: ето, това е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича жена, защото е взета от мъжа (си).
• Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът.
• И бяха двамата голи, Адам и жена му, и не се срамуваха (Бит. 2:18-25).

БРАКЪТ: КАКВА Е НЕГОВАТА ЦЕЛ?

• И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята… (Бит. 1:28).

• Вие, жените, покорявайте се на мъжете си, като на Господа,
• защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата, и Той е спасител на тялото.
• Но както църквата се покорява на Христа, така и жените да се покоряват на мъжете си във всичко.
• Вие, мъжете, обичайте жените си, както и Христос обикна църквата и предаде Себе Си за нея,
• за да я освети, като я очисти с водната баня чрез словото;
• за да я представи на Себе Си славна църква, която няма петно, или порок, или нещо подобно, но
• да бъде света и непорочна.
• Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича.
• Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ – църквата,
• понеже ние сме членове на тялото Му – от плътта Му и от костите Му.
• "Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът".
• Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за църквата.
• Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си (Еф. 5:22-33).

БРАКЪТ: ДОБРО НЕЩО ЛИ Е?

• И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен (Бит. 2:18).

• Благословен си, Господи, Боже наш, свещенодеецо на таинствения и чист брак и законодателю на телесния… Който в началото си създал човека и си го поставил като цар на творението и си рекъл: “не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен”. И… създал си жена (Молитва от православното Венчание).

ОБИЧАЙТЕ, КАКТО ХРИСТОС ОБИЧА ЦЪРКВАТА

Многото имена и видове на любовта:

• Στοργή – обич: нежна привързаност, чувство.
• Φιλία – приятелство: добродетелна и вярна.
• Έρος – еротична любов: страстна, може да включва или да не включва сексуално общуване.
• Αγάπη – божествена любов: себепонизяваща се любов, не иска нищо в замяна.

БРАКЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ОСНОВАВА НА ПЪЛНОТАТА НА ХРИСТОВОТО ОТКРОВЕНИЕ ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ – ΑΓΑΠΗ

• Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели. Вие сте Ми приятели, ако вършите всичко онова, що ви Аз заповядвам (Иоан. 15:13-14).
• Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли, или гонение, глад ли, или голотия, опасност ли, или меч (Рим. 8:35)?

Божествената любов

• Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели. А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна (2 Кор. 5:14-15).
• Възлюбени, нека любим един другиго, защото любовта е от Бога, и всякой, който люби, е роден от Бога и познава Бога; който не люби, той не е познал Бога, защото Бог е любов, Божията любов към нас в това се яви, дето Бог проводи в света Своя Единороден Син, за да бъдем живи чрез Него. В това се състои любовта, че не ние възлюбихме Бога, а Той ни възлюби и проводи Сина Си… (1 Иоан. 4:7-10).
• Защото Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен (Иоан. 3:16).

Божествената любов според разбирането на преп. Исаак Сириец

• Смъртта на нашия Господ не е имала за цел просто да ни изкупи от греховете или пък нещо друго, а единствено за да познае светът любовта на Бога към творението. Ако цялото това удивително дело беше извършено единствено с цел прошка на греховете, щеше да бъде достатъчно да бъдем изкупени и чрез някакво друго средство.

СЕКСЪТ И ПОЛОВИЯТ АКТ

Участие в Божието творческо дело:

Домашната църква

• Един христоцентричен дом, съсредоточен в своя етос, ценности и действия върху ученията и делата на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос, като родителите са ръкоположените свещенослужители на семейството.

Семейната светост

• Така съпругът и съпругата, вече една плът, със своите деца, които като потомство споделят тази плът, възлизат по Лествицата на божественото изкачване заедно и в съюз с Христовото тяло – Църквата.

Повествователят в Битие казва за Адам и Ева: “И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и множете се, пълнете земята и обладайте я; Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът” (Бит. 1:28; 2:24). Ап. Павел пише в Посланието до Евреите: “Бракът е нещо честно у всички…” (Евр. 13:4).