Семейният консултант Зоя Димитрова: „Идеално виждаме какво куца на човека до нас, но ни липсва зрение за собствените ни недъзи“



„Училище за семейни“ e инициатива на групата „Православна младеж“, която стартира през есента на 2016 година. Срещите от инициативата са насочени не само към най-младите двойки, но и към тези с повече опит – те имат възможност да споделят проблемите си със съмишленици във вярата, а всичко това се ръководи от богослова и семеен терапевт Зоя Димитрова. 

Тя завършва така наречения  „първи женски випуск” на Богословския факултет. Междувременно учи и в Историческия факултет. След това става учител по история и религия, а малко по-късно печели конкурс в телевизия „Вяра“ с проекта си за авторско предаване „Православен семеен консултант”. Тази дейност изостря и нейния интерес към работата със семейства. Ето защо записва магистърската програма „Семейно консултиране” на Центъра „Български институт за отношения между хората“ към Нов български университет.

Посреща ни в уютната атмосфера на своя кабинет, за да поговорим за вълненията, желанията и проблемите на младите двойки…

Откога се занимавате със семейно и индивидуално консултиране и как свързвахте тази практика със светоусещането си на православен човек?

Още от 1999 година. Тогава с протойерей Христо Димитров (и мой съпруг) създадохме катехизаторско училище за възрастни към столичния храм „Свети Дух”. Нашата обща работа с енориашите беше и в основата на по-задълбочения ми интерес към семейното консултиране, защото голяма част от хората, които минаваха в годините през училището, имаха нужда и от знания в областта на семейните и брачни отношения. Но години наред това беше само идея и мечта. До 2016 г., когато се оказа, че същата идея е хрумнала и на младите хора от “Православна младеж“. За разлика от мен, те се оказаха достатъчно предприемчиви, смели и решителни да превърнат мечтата в реалност и така, с необходимото благословение, се появи „Училище за семейни”.

Има ли интерес към подобен тип срещи?

Училището за семейни е инициатива на Православна младеж. Те направиха подбор на двойките, които да се включат в срещите. Тяхна е и идеята да се работи в група и това е доста по-различно от работа с една двойка, със семейство или индивидуалната работа в семейна перспектива. За мен самата, като лектор и водещ на срещите, точно този формат е нещо ново, в известна степен бях дори скептична, но обратната връзка, която получаваме от участниците в групата, е обнадеждаваща за ползите и смисъла на груповата работа. Желанието и стремежът на двойките за промяна към по-добри отношения в семейството е водещ мотив за включването им в тази инициатива.

Кои са трудностите пред участващите двойки, какви са страховете и притесненията им?

Най-често срещани са трудностите в комуникацията между членовете на семейството. Естествено, тезитрудности са различни и са свързани с различните етапи на жизнения цикъл на всяка от двойките. Но като цяло хората сякаш трудно се чуват и оттук – трудно се разбират. Недостатъчно добрите умения да чуваме другия ни прави и по-неусетливи към това какво се случва с него. Затова и не успяваме да откликнем достатъчно, когато човекът до нас се нуждае от подкрепа и разбиране. Основните страхове на семейните двойки са свързани както с настоящето, така и с бъдещия им съвместен живот и трудния процес по преодоляване на житейските предизвикателства в личен, битов и социален план.

Може ли православното учение, духовните напътствия на отците на Църквата реално да помогнат на двойките за разрешаването на конфликтни ситуации?

Свети Йоан Златоуст нарича семейството „малка църква”, и заедно със Свещеното Писание, поученията на светите отци са важна част от живота както на всеки православен християнин, така и на всяко православно семейство. Прошката и молитвата са първи по важност помощници за справяне с трудностите в брака и семейството.

Кои теми най-вече провокират интереса на семейните двойки?

Темите са в доста широк спектър – от личностното развитие и ролите на мъжа и жената в семейството, през проблеми в комуникацията, овладяването на гнева и борбата за власт в двойката, до кои сме и кое е нашето място в обществото; мястото на духовния отец и храма в живота на семейството. Също така: възпитанието на децата, отношенията на двойката с техните родители, с приятелите и колегите и др. Например, когато една двойка смята, че има проблем с децата, почти винаги всъщност става дума за проблем между самите тях и то не в ролята им на родители, а в съпружеските им отношения.

Как преминава една ваша среща в „Училището за семейни“?

В началото беше направен подбор на темите за определен брой срещи. Всяко семейство представи свой набор от теми и направихме обобщен вариант. Всяка тема се представя със съответната проблематика от психологически и от богословски ракурс.

Групата беше предвидена за 10 семейства, но реално се оказа, че в рамките на 120 минути това е твърде много и към момента двойките са пет. Срещите започват с представяне на конкретната тема, която е избрана за срещата, а след това идва ред на дискусия. Въпросите на участниците винаги са лично ангажирани, защото всеки прави своя интерпретация по темата. Обичайно хората се притесняват да говорят за проблемите си, дори и в затворена група, още повече когато се отнася за личните отношения в двойката.

При нас обаче личният момент е много ярък и силен. Практиката показа, че споделянето в този формат е полезно както в индивидуален, така и в групов план.

Кое е най-важното нещо, което искате участниците в проекта да разберат, за да изградят по-здраво семейство?

В рамките на инициативата „Училище за семейни” има и група за предбрачно консултиране. Тя включва десетина младежи – вдъхновени и силно мотивирани да изградят добри семейства и затова искат отсега да положат усилия в подготовката за нещо, което предстои да се случи в бъдеще. Те са хора, които са готови да работят най-вече върху себе си. Трудно е. Това е и психологическа, и духовна работа, в която се изисква доста самодисциплина. Често цитирам св. Паисий Светогорец, който казва: „Огромен егоизъм е да си въобразяваш, че притежаваш способност да поправяш другите”. В живота промяната е лично решение, дело и труд. Промяната се случва трудно, бавно, но е възможна.

Тук при нас тези млади хора правят точно това. Осъзнават личните си проблеми и започват сложна и тежка работа в тази посока – за вътрешна промяна. Стъпвайки на този път младите хора вече не са толкова категорични и взискателни в преценките си към другите. Защото повечето от нас идеално виждаме какво куца на човека до нас или с когото искаме да бъдем, но нямаме зрение за собствените си недъзи.

Давате ли им съвети?

В „Училище за семейни” хората научават това, което е важно за тях, ако се вслушват в разказите на другите и почувстват необходимия им подкрепящ контекст, за да споделят собствения си опит. Така те често сами достигат до правилното решение и това е тяхно постижение.

Каква е Вашата лична мотивация да сте част от екипа на „Училището за семейни“?

От една страна, това съвпада с професионалния ми път и интереси като богослов и като семеен консултант. От друга страна, съм приела професията си за кауза и работата в „Училище за семейни” е възможност да бъда полезна на много млади хора и техните семейства.

Когато в основата на всичко е Любовта, всеки проблем може да се преодолее с желание и работа. Не случайно свети апостол Павел казва, че любовта всичко побеждава. Тази любов, която можем като християни да дадем на ближните си в Божия храм, в енорията, в обществото, е значима помощ, но всеки има нужда да усети най-вече любовта в семейството си. Тя е тази, която може да повдигне човека, когато е паднал, и да го мотивира да върви напред и към спасението си.

Какви резултати бихте искали да се видят от „Училището за семейни“ след време?

Терапията на душата преди всичко означава лекуване и освобождаване на ума, а, както казва митрополит Йеротей Влахос (автор на термина „православна психотерапия“), християнството и най-вече Православието има твърде много психотерапевтичен потенциал. Православието е терапевтично учение и всички средства, които използва, са насочени към изцеляването на човека и насочването му към Бога. Защото за да постигнем общение с Него и за да достигнем блаженото състояние на обожение, преди това трябва да се излекуваме. Това е целта на всички ни.

Надявам се всички участници в „Училището за семейни” да имат постоянна и непрестанна грижа един към друг. Това е начинът любовта между двама души да не се погуби.

 

 

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...