Рождественско послание към българския народ на митрополит Аталлах Ханна

Негово високопреосвещенство Аталлах Ханна е митрополит на Севастия, говорител на Йерусалимската патриаршия. Текстът и видеоматериалът са любезно предоставени от Центъра за близкоизточни изследвания.

Колкото до каузата на палестинския народ, нашата кауза, каузата на един народ онеправдан, угнетен и взет на прицел от 1948 г. до ден днешен, една след друга се редят бедите и катастрофите, причинявани на нашия народ от варварския израелски ционистки расизъм, от окупационните власти. Пред лицето на тази трагична реалност, в която живее Ерусалим и цялата палестинска земя в условията на блокада, гладна смърт, изтезания и убийства, ние отправяме горещия си зов към всеки разумен и вярващ човек на тоя свят. Ние потвърждаваме, че каузата на Палестина е преди всичко хуманна кауза. Всеки, който иска да бъде вярващ, всеки, който иска да бъде истински християнин, трябва да подкрепи онеправданите, трябва да застане на страната на измъчените и взетите на прицел навсякъде по света.

Ако сте чели Светото писание, сте забелязали, че Иисус Христос, докато е бил в Палестина, е бил приятел на бедните, ходел е постоянно при болните, при измъчените, при нуждаещите се, при онеправданите, при взетите на прицел, при хвърлените в затвора. Така и ние, ако искаме да приложим морала на Библията в живота си, трябва да вървим тъкмо по този път. Трябва да бъдем на страната на бежанците, трябва да бъдем на страната на подложените на блокада, на онеправданите, на измъчените навсякъде по света. Солидарността с палестинския народ е дълг на религията, дълг на морала, дълг на цивилизацията. Палестинският проблем не е само политически проблем. Да видим, че хиляди, дори стотици хиляди, милиони синове на нашия народ са лишени от правото да се завърнат в своята страна, и да се солидаризираме с тях – това е дълг на цивилизацията. Всеки човек, който вярва в хуманните и духовните ценности на този свят, трябва да застане на страната на палестинския народ – този измъчен, този угнетен народ. Ние, палестинците в Палестина – мюсюлмани и християни – векове наред сме живели живот, преизпълнен със солидарност, преизпълнен с братство и с национално единение.

Затова аз, православният митрополит, когато говоря за палестинския народ, не говоря само за християните. Макар че съм служител на църквата и на православните миряни, аз служа на целия палестински народ. Служа на християнина, служа на мюсюлманина, служа на всички синове на палестинския народ. И аз ви призовавам да изразите солидарността си с този единен и неделим народ – вярата не ни разделя едни от други. Нашата вяра ни сближава и обединява, кара ни да се почувстваме едно единно национално палестинско семейство. Окупацията и агресията не правят разлика между мюсюлманин и християнин. Нашите мъченици падаха, хората биваха избивани, домовете им биваха разрушавани, те бяха подлагани на нападения – окупацията не правеше разлика между едните и другите. Куршумите, снарядите, изтезанията не правеха разлика между едните и другите. Страданието е общо и затова ние ви призоваваме да поемете своята морална и гражданска отговорност и да проявите съчувствие към този народ.

Ние призоваваме Българската държава, нейното политическо ръководство, нейния Президент, Правителство и Народ, призоваваме Българската православна църква, призоваваме приятелския български народ да бъдете наша подкрепа и опора. Тъй много се нуждаем от вас! Тъй много се нуждаем от свободните хора от цял свят! Тъй много се нуждаем от хората, които вярват в ценностите на Библията, в ценностите на Христос, в ценностите на църквата. Нашата църква, нашата Библия, нашата религия ни учат да бъдем солидарни с онеправданите на тоя свят. А нашият палестински народ е народ онеправдан, той страда ежедневно, ежечасно от наложените му несгоди на блокадата, мъченията, окупацията, расизма. Ние искаме да дойде денят, когато ще бъде постигнат мир. Мир, който ще се гради върху справедливостта. Който иска да говори за мира, трябва да работи за справедливостта. Не може да има мир с окупацията, с расизма, с разделителните стени, с лишаването на палестинеца от правото да се завърне в страната си. Знаете ли, че милиони са синовете на палестинския народ, които могат да отидат където си поискат по света, само не в Палестина! Знаете ли, че има палестинци вътре в Палестина, които биват третирани като чужденци, като случайни пътници в собствената си страна, в собственото си отечество! Ние сме длъжни да издигнем високо глас, за да отхвърлим расизма, за да отхвърлим дискриминацията, за да отхвърлим всички актове, които унижават човека и неговото достойнство.

Поздравявам българския народ! Нашите отношения бяха исторически отношения и ще останат исторически отношения, братски отношения! Поздравявам ви, приятелски български народе! И дано, ако е рекъл Бог, настъпи, когато ще ни дойдете на гости в Палестина! В една независима Палестинска държава!

Честит празник!