Ако утробите бяха прозрачни

Разглеждам една икона, която изобразява жена с ръце, протегнати нагоре в молитва. Но очите й не са затворени, не са и насочени към небето; те гледат право към мен със строга тържественост.

Най-въздействащ в тази икона е нейният център. Върху облечения в червена роба торс на жената има изписан голям син кръг и този диск изобразява утробата й. Вътре виждаме нероденото Дете, облечено и сияещо, обградено от звезди и светло като слънцето. Ръката Му е вдигната за благослов. Тази икона на Православната Църква се нарича “Богородица на Личбата”, по известното пророчество на Исая: “Затова Сам Господ ще ви даде личба: ето, Девицата ще зачене и ще роди Син…” (Ис. 7:14).

Изображението ми напомня за един коментар, който често съм чувала в средите на противниците на аборта: “Ако утробите бяха прозрачни, нямаше да има аборти”. Богородица на Личбата е древно изображение на една прозрачна утроба. Поглеждаме в това малко, така лично пространство и виждаме звездите и цялата слава на небесата, изпълнени със Самия Господ на Вселената.

Наистина, ако неродените деца можеха да бъдат видени, правото им на живот щеше да бъде самоочевидно; единствено покривалото на плътта ни ги представя в качеството им на инертна, тумороподобна собственост на майките им. 

В същото време много противници на аборта правят обратната грешка, като разглеждат обграждащата бебето плът като елементарен носител. Понякога майката дори се схваща като враг, от който трябва да спасяваме детето. Но всичко което разделя майката от детето е лъжа: те двамата са едно в най-дълбокия и интимен смисъл, познат на човека. Всички познаваме това тихо плуващо общуване. То изпълва дългите тъмни първи месеци на всеки човешки живот, настройвайки ни към идеята за човешка интимност и доверие, настройвайки ни към молитва.

Един паднал свят кара жените да вярват, че трябва да жертват живота на децата си заради своя собствен. Но когато възприемем обратната позиция – да защитаваме живота на детето, присмивайки се на майката като себична или мотивирана от съображения за житейска целесъобразност, ние приемаме същата лъжа. Идеята, че майката и детето са врагове и че само един може да победи, независимо дали е защитавана в спорове за или против абортите, ни прави съпричастни на една древна лъжа, залог за власт и насилие, носеща тънкия аромат на същата онази Ябълка.

Когато тръгнем “да спасяваме бебетата”, независимо в какво се изразява нашата дейност, нека помним жената, която обгръща детето. Тя, а не ние, е определена за защитник на това дете. Нашата работа е да намерим начини да й служим, за да може тя да доведе детето си в любов на този свят.

Далеч от сънливата теория, този подход изисква конкретни действия, чужди на външния блясък. Те могат да включват доброволчески труд в местния Майчин дом или родилно отделение, осигуряване на подслон и дрехи за жените в нужда. Може да се наложи някои от нас да посрещнат в собствените си домове бременни жени. Някои от нас може да развият политическа дейност, не просто като търсят ограничаване на абортите, но като създават действени закони за подкрепа на детето, по-човешка политика по отношение на отпуските по майчинство и адекватно и достъпно здравеопазване.

Моята икона на Пресвета Богородица е малка, но в много православни църкви тя е огромна; всъщност това изображение традиционно изпълва олтарната стена. В църквата “Св. Николай” във Вашингтон например, можем да видим как нейното изображение се издига над свещениците, над олтара, взирайки се от високия таван към вярващите. Както и всяка друга икона, това изображение представя духовни истини отвъд думите и разума. В същото време иконата ни показва на едно друго, най-просто ниво, една селска девойка в напреднала бременност. Виждаме я високо над нас, докато се молим, и съзерцаваме скъпоценния Живот в утробата й.

Но очите й не са затворени, нито гледат нагоре; очите й гледат право в нас. Ще я виждаме отново и отново, в уплашените и отчаяни млади жени, които напрегнато четат рекламите на гинекологичните кабинети, предлагащи “услугата” аборт. Очите й гледат към нас. Нека отвърнем на погледа й с истинска любов и смелост.

Превод: Пламен Сивов