Насилието на образите

Източник: в. Дума

Агресивната реклама, която продава стоки и филми, понякога налага на децата опасни модели за преуспяване и щастие чрез телевизионния екран

Почти истерично звучат вайканията за детската агресивност. Зад пикантериите на "случките" тук-там се правят и опити за разнищване на причините. Акцентът се поставя ту върху родителите, ту върху учителите. А явлението е продукт на комплекс от фактори. Нито един от тях не е най-важен. Мимоходом се споменава ролята на медиите, по-специално на телевизията и на електронните игри. Някои зрители в тревожните си обаждания засягат и тази сфера, но тв водещи, ръководени от някакъв цехов инстинкт за самосъхранение и солидарност, все подминават връзката телевизия-детска агресивност.

Знае се, че поведението е продукт както на генетична предразположеност, така и на въздействието на околната среда, която включва и телевизията. В нейната естетическа специфика се съдържа немалък потенциал за въздействие. Образите от екрана се възприемат със сетивата, общуването е интимно. Впечатлява и възбужда това, което се вижда и чува като слово, музика и шумове. Децата са погълнати от движещите се изображения, склонни са да им подражават, без да могат винаги да вникнат в смисъла. Адаптацията и идентификацията с "примерите" е естествена потребност на неукрепналата млада психика. Понякога това, което гледа детето сякаш е насочено към неговата инстинктивна агресивност, а не към нагласата за доброта и взаимодействие. На преден план се извеждат ненавистта и агресията, победата "на всяка цена", тъй като светът се крепи на жестока конкуренция.

"Ела, ще те смачкам"

Дадох си труд да изгледам утринни анимационни филмчета за деца. Те са реализирани с впечатляващо технологично майсторство. Поразяват въображението с динамика, цветова яркост, завладяващо напрежение в конфликта добро-лошо. Но моралната позиция, която е на лице, сякаш потъва в игрите на монтажа, в драматизма на физическите стълкновения. "Добрите" по-малко палят въображението. По-интересни, по-впечатляващи сякаш са постъпките на "лошите". Те са силни, атлетични, съобразителни, решителни, понякога смешни, нестандартни на външен вид, със запомнящи се прякори. Говорят с "цветист" език. Наред със стрелбите, палежите, взривяванията, бясната скорост на колите, главозамайващите "игри" на новите технологии, побоищата, убийствата – върви словото. Само в две кратки филмчета в частна телевизия на 20 ноември сутринта записах следните "бисери": "Ела, ще те смачкам", "Радвам се, когато те бия", "Натисни спусъка", "Да го оставим да се опържи", "Тъпако, не ме е страх от теб", "Като убивам, не изпитвам болка", "Нека да си поиграем" (в смисъл да се сбием), "Довечера ще бъде напечено", "Само през трупа ми", "Дебелако, страх ли те е, какво зяпаш?", "Дай малко анархия", "Махай се, куца плът", "Пукни, негоднико", "Замръзни, ти казвам", "Ще те победя… Шоу да има"…

Езиковата агресия, съпътствана с невербално, заплашително или иронично поведение, често предизвиква физически сблъсък. Не сте ли чули и наблюдавали подобни изрази и поведенчески нагласи в общуването на децата? Кого копират? Родителите, учителите? Тази случайно подбрана стилистика от чуждестранни филмчета тече по ред канали. Защо са предпочитани при програмирането? Никого ли не смущават езикът и стилът им? Забравени, загърбени са българските приказки, разкази и легенди. Може би не звучат съвременно, в духа на някаква нова "ценностна" система? Ако наистина са демоде, нищо не пречи да се адаптират чрез по-модерни технологии, чрез съобразяване с особеностите на съвременното дете. Но това е трудна творческа задача. По-лесно, пък и по-доходно е да се използва чуждото, направено при други традиции и условия.

Шпиони, маниакални типове, мъртъвци…

Децата не гледат само предавания, предназначени за тяхната възраст. Те са запалени зрители на всичко, което им е интересно: игрални филми, ток шоу, риалити програми, игри на късмета, интерактивни уловки за наивници… Качественото кино е потънало в море от трилъри, екшъни, криминалета, гангстерски истории. Кой родител би могъл 24 часа да бди точно какво гледа детето му? Това, което най-често се "разказва" от екрана, са преследванията с коли, полицейски истории, шпионаж, отвличания, похищения, отмъстителност, натуралистично визуализирани страдания. А сред главните герои има маниакални типове, сексапилни красавици, ченгета, безскрупулни престъпници, стриптийзьорки, изнудвачи, странни мъртъвци, параноици, фирмени хиени, подземни босове… Портрет на един свят, който децата не могат да си обяснят, невъзможно им е да се доберат до някаква естетическа идея, ако я има. С този свят на насилието те свикват и понякога по ред причини се опитват да му подражават. Адреналинът в кръвта се увеличава, възбуждащите конфликти завладяват крехката нервна система. "Образците" при някои деца могат да формират ценностно ориентировъчно поведение, социално-психологически характеристики, които при определени условия "отключват" поведение, подобно на видяното от екрана. При наличие на дразнител, детето прекрачва в територията на престъплението, за да се разтовари от възбудата.

Ще бъдеш красив и желан, ако…

Апелите в рекламите, които пронизват програмите, привидно нямат отношение към агресията. В тях доминира привлекателно представяне на стоки и услуги. Предлага се полезна за зрителя информация, разширява се познанието. В същото време се налага връзката вещ-себеуважение, вещ-причина за щастие, атакуват се консумативни нагласи и елементи на нарцисизъм с цел самоутвърждаване чрез външни белези. Рекламните сигнали понякога надскачат информативно-познавателната цел. И за да се "продаде" стоката, се прибягва до визия с цел – формиране на свръх потребност от притежание. Целта е престижност. Рекламираните вещи, ако ги притежаваш, могат да бъдат компенсация на комплекси за малоценност. Възможността да консумираш става знак за принадлежност към определена група. Ще бъдеш млад, красив, желан. "Звездата ще бъдеш ти." Но ако притежаваш например определен… мобилен телефон. Ще бъдеш свеж, с ослепителна усмивка, ще имаш усещане за така желания лукс и уют. Само трябва да направиш "твоя избор". Дори храната за котки води до "щастието, което те обгръща…" Луксозните коли са "силата на мечтите". Как да имаш всичко това, как да си като тези, които излъчват от екрана радост, самочувствие, щастие? На 10-12-15 години при определени обстоятелства и ред други фактори младият човек прибягва към насилие, кражба, убийства. За да бъде като другите. Атакувани са неговите потребности от себеизява чрез притежание на вещи. От тази нагласа до престъпността разстоянието е малко.

* * *
Знайно е, че в условията на пазарна икономика телевизиите, особено частните, в стремежа си да оцелеят търсят атрактивни теми и форми, за да привлекат зрители, а оттам и рекламодатели. Има проблем – богати телевизии, но безотговорни към здравето на децата. Или поведение, в което доминират духовни послания. Какво ще изберат търговците в образния пазар?

Как след толкова стресиращи случаи на насилие сред децата ще се държат обществени и държавни структури? Ще си затварят ли очите пред калната вода, която понякога тече от каналите на екраните?