Обучението по религия

Почти навсякъде в европейските училища се говори за религия, което показва, че Църквата няма монопол върху религиозното обучение. Преподаването на религия в училищата често става повод за разгорощени дебати.

В Германия например, часовете по религия са неразделна част от всеобщата образователна програма, наравно с часовете по математика и немски език. Преподавателите са много добре квалифицирани специалисти с университетско образование. Учебната програма включва часове по религия отделно за протестанти и католици. Преподаването на религия за другите вероизповедания, като ислям и юдейство, например, не е предвидено. Напоследък този проблем излезе отново на дневен ред, поставяйки въпроса: “Кой и на какво ще учи 700-те хиляди ученици в Германия с мюсюлманско вероизповедание?” Този въпрос съвсем не е лишен от основание, тъй като мюсюлманската общност в Германия наброява над 3 милиона души и по този начин се превръща в третото изповедание в страната.

Православието, практикувано от 98 процента от гръцкото население, отдавна се е превърнало в държавна религия и обхваща целия живот на страната и особено училищата. Свещениците са държавни служители, които получават заплата от Министерството на образованието, а от първи клас на началното училище до завършването на средно образование учениците изучават задължително религия. Учебният ден във всички гръцки училища започва с вдигане на знамето и казване на сутрешна молитва, а един път седмично учениците ходят с преподавателя си по религия на черква. Изучаването на Православието е задължително за всички освен за изповядващите друга религия, като мюсюлманите и евреите, например. С изключение на някои специализирани училища за мюсюлмани и евреи, навсякъде преподаването на Православието е задължително, независимо дали учебното заведение е държавно или частно.

Без преувеличение може да се каже, че са много редки случаите, когато британските родители не искат децата им да учат в религиозни училища. Причината за това е не във факта, че британците са много вярващи, а в това, че английските държавни религиозни училища имат най-добра репутация. В списъка с 140-те най-добри училища на Острова 60 процента са религиозни. Тези учебни заведения са буквално претрупани с кандидатури още повече, че частните училща не са по джоба на всеки британец. Държавата поема почти изцяло издръжката на религиозните училища, които трябва да осигурят едва 15 процента от средствата, предназначени предимно за поддръжка на помещенията.

Във Франция държавата и Църквата са официално отделени вече цял век и държавните училища държат на всяка цена да подчертаят това разграничение от частните религиозни, предимно католически учебни заведения. На практика, освен в часовете по история, където се разглеждат подробно развитието на гръцката и римската цивилизация, както и кръстоносните походи, в държавните училища не се преподава религия. Повечето преподаватели изпитват неудобство при мисълта, че трябва да разясняват на учениците проблемите на вярата. Основната причина за това състояние на нещата е липсата на каквато и да е подготовка по тази дисциплина. Преподавателите по история нямат дори и бегли познания за създаването и развитието на християнската Църква, въпреки че то е неразделно свързано със световната история. Наскоро в Париж бе организирана специална изложба, която представя по много увлекателен за децата начин приликите и разликите между основните монотеистични религии. Корин Еро, една от организаторките на изложбата, разказва: “Наскоро имах един клас, в който въобще не знаеха за Иисус, за Коледа, не знаеха какво представлява това. Това ни учудва, защото все пак живеем в страна с католически традиции, във всеки случаи християнски. Досега смятах, че всички знаят какво е Коледа, но ето че нещата не изглеждат точно така. Интересно е обаче, че знаят какво представлява обрязването и кръщението.”

За разлика от другите европейски страни, където в университетите се преподава богословие наравно с останалите дисциплини, във Франция подобно висше образование може да се получи единствено в специализираните католически институти.

В Испания досега католическата църква можеше да разчита на верен съюзник в лицето на образователната система, тъй като по силата на повече от 25-годишно споразумение религиозното обучение бе задължително във всички училища на кралството. Наскоро приет закон от мнозинството на Хосе Луис Запатеро обаче сложи край на тази традиция и противопостави социалистическото правителство и най-консервативните среди в католическата църква. Държавата и Ватикана са обвързани със споразумение от 1978 година и по силата му католическата църква и колежите й получаваха по 3 милиарда евро годишно от испанската държава, като освен това не плащаха и ДДС. ЕС обаче поиска да се сложи край на това положение.

Преподаването на религия в училище все още предизвиква дискусии в българското общество. Въпроси идват от концепцията на обучението по религия. Мотивът за концепцията е подчинен на европейските стандарти – не трябва да се насаждат религиозни възгледи, а учениците сами да избират в какво и как да вярват. Във варненските училища от тази учебна година предметът се води като „Християнски ценности и традиция”. В часовете се изучава Библията, като се търсят допирните й точки с другите религии. Според някои концепцията за обективно преподаване на предмет като религията си противоречи със същността на материята. У нас право да преподават имат завършилите богословските факултети на университетите в София, Кърджали и Шумен. Това право ще получат и завършилите Висшия богословски евангелски институт. Самото преподаване не може да изключи пристрастност. Според свещениците, преподавателите трябва да пристъпват към преподаването с мисия. Има доста отказали се учители, има и отказали се деца. На практика там, където обучението продължава, самите учители въпреки заложеното противоречие се опитват да си вършат работата с ентусиазъм. Засега предметът е свовободно избираем. Има сполучливи опити с преподаване на религия в няколко столични детски градини. Децата, които са учили религия в детската градина, искат да продължат и в първи клас. Това показва експериментът в община „Искър”. Там директорите на училищата имат подкрепата на районната община и лесно поемат отговорност за въвеждане на предмета в училищната програма. В две училища дори има обособени кабинети по вероучение. Предпочели са тази дума пред религия. В оборудването на кабинетите са се включили всички – учители, родители, училищното настоятелство. Кабинетите приличат на малки параклиси. “На стените са окачени икони, на прозорците са изобразени два ангела-пазителя”, разказва преподавателката Ваня. Над единия от кабинетите е изобразен надпис: „Оставете децата да дохождат при Мене”. Според преподавателката се наблюдава тенденция децата да учат родителите си.