За свободата и любовта, или какво може да каже християнството на съвременните млади хора

Представяме ви доклад на Верейския архиепископ Амвросий (Ермаков), изнесен на конференцията „Духовно-нравствената култура във висшето училище. Студентската младеж: свобода и отговорност“ 2019 г.

Радостен съм да ви приветствам, уважаеми участници в конференцията. Моят доклад ще бъде относно това, какво може да означава християнството за съвременния млад човек. Нали наистина, очевидните за хората от по-възрастното поколение мисли могат да бъдат съвсем неочевидни за младия човек. Нещо повече, убеден съм, че благата вест е много по-лесно да се чуе в млада възраст. Затова ще говоря по темата какво християнството може да каже на съвременния млад човек.

Така се случва, че често Църквата и християнството биват възприемани като занимание за последните години от живота. „Време е вече да помислим и за душата си“ – казваме ние, когато се приближаваме към определен праг на своя живот. И затова ни се струва, че учението на Христос се отнася повече за смъртта, отколкото за живота. Повече за отвъдното, отколкото за сегашното. Повече за другите, отколкото за мен. Особено за младия човек, който целият е действие и сила на живота.

Младостта е смелост. И да се живее по християнски – е голяма смелост. Младостта е търсене на любовта. И християнството е постоянно търсене на любов, жажда за любов. Младостта търси смисъла. Християнството дава смисъл дотолкова дълбок, че ето вече две хиляди години европейската култура черпи от него и не може да го изчерпи.

Друг въпрос е, че този смисъл не лежи на повърхността. За да достигнем до него е нужно да положим усилия. Нужно е да спрем, да се вгледаме, да се опитаме да осмислим и да разберем. Днес това е по-сложно, отколкото преди няколко десетилетия, когато аз бях млад. Днешният свят е много по-динамичен, бърз, неудържим. Подозирам, че на сегашния млад човек му е в известна степен по-трудно да вникне в онова, за което говори християнството. Но заедно с това разбирам, че в много отношения съвременните млади хора са по-добри от нас. Те се ориентират по-бързо в потока от информация. Те са по-способни на самообразование. Те са по-открити. По-талантливи, по-сложни, по-целеустремени от нас. И това е прекрасно. Това означава, че те ще успеят да почерпят от бездънния извор на евангелското учение на Иисус Христос и от двехилядолетния опит на Църквата твърде много.

И тъй, какво може да разкаже християнството на съвременния млад човек?

Християнството възвестява за свободата. Свободата е една от главните теми в Евангелието, апостолските послания, творенията на светите отци на Църквата. Бог надарява човека с такава свобода, че ползвайки я, той е способен да тръгне против Бога. И човекът тръгва против. Такава свобода, че човек е способен да съгреши, и разбира се, той съгрешава. Всезнаещият Бог предвижда какво ще Му струва тази свобода. Той знае, че човечеството ще стигне толкова далеч, че на Самия Него веднъж ще Му се наложи да стане човек, за да ни спаси. Когато Бог дава на човечеството свобода, Той знае, че ползвайки се от същата свобода, хората ще забиват гвоздеи в Неговите ръце и нозе. Господ познава цената на нашата свобода по-добре, отколкото я познаваме ние. Ето защо, ако Той се решава на това, то несъмнено християнството е разговор за свободата. То е стремеж към свободата.

Младостта особено чувства потребността от свобода. Изглежда, че върху каквото и да поставим етикет „Това ще ти даде свобода“ – то безспорно ще привлече младата душа. Защото младостта е чиста, непомрачена и разбира по-добре към какво трябва да се стреми. Към свободата. Но проблемът е там, че християнството не се асоциира със свободата. Често заради нас, свещенослужителите. Обаче Христос може да разкаже за свободата по-добре от каквото и да е друго в този свят. Дори повече от това. Само Христос може да подари тази свобода. Защото кой, ако не Бог, сътворил ни свободни, знае как да бъде осъществена тя? Разказвайки за нея, християнството също така ще предупреди за отговорността, която съпътства собствената ни свобода. Нали ако сме се научили да постъпваме, ръководейки се от личния си избор – трябва и в пълна степен да носим отговорност за приетите решения. Именно тази отговорност ще помогне да направим правилния избор, та ние искаме различни неща, най-често противоположни по своята същност.

Християнството може да разкаже на младия човек за любовта. Младостта търси любовта. Желае да я дари на околните. Когато ставаме по-възрастни, сме вече много по-сдържани относно това. Младостта не се разменя за второстепенното и не се страхува малко да загуби себе си. Затова търси любовта. А в Евангелието за нея е казано повече, отколкото където и да е другаде. Понеже Бог е любов. Христос казва, че съществуват две заповеди, и двете се отнасят за любовта.

Християнството може да разкаже за отношението към хората, какво трябва да бъде то. Христос произнася думи, явяващи се златно правило в отношенията: „И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях“ (Лук. 6:31). От това просто правило произтичат толкова много неща, които ние често пренебрегваме. Това е и уважението към другия, независимо от неговите възгледи, положение, отношение към нещата, скъпи за нас. Независимо от неговата религия или нерелигиозност. Това е и приемането на другия такъв, какъвто е. Разбирането, че всеки е уникална личност, и в тази уникалност е необикновено прекрасен.

Християнството може да разкаже на младия човек за честността към другите. За пределната искреност към самия себе си. Нали преди да се промениш към по-добро, е нужно първо да опознаеш себе си, да се видиш такъв, какъвто си, с всички сложности и проблеми. Да не си въобразяваш за себе си нещо, което го няма. Да разбереш кой си. За това са необходими голямо мъжество и честна позиция, но без тях не можеш да започнеш да живееш по християнски. Впрочем, без тях изобщо не можеш да живееш повече или по-малко щастливо.

Разбира се, християнството ще разкаже също за отвъдните и мистичните неща. Преди всичко за отношенията с Бога, за общуването с Бога. И тук става дума не за изпълнението на някакви обреди или закони. Става дума за това, че разбираме, чувстваме и знаем, че Бог ни обича, щом сътворява толкова много красота и възможности за щастие. Ако се обърнем към Свещеното Писание – Той Сам постоянно напомня за Своята любов. Така отношенията с Бога са отговор на Неговата любов. Отговор чрез действие. Ако погледнем в Евангелието – там Той говори какви дела на любовта очаква от нас. Отговор с нашата съсредоточеност, мисли и молитви. Нали дори когато обичаме друг човек, ние непрестанно мислим за него. Стремим се да общуваме по-често.

Ето такава ежеминутна вярност към любимото същество са християнските отношения с Бога. Това са необикновено възвишени отношения. Това е животът в святост. Християнството ще разкаже на младия човек за неговата неповторимост и уникалност. Всеки от нас е специален. Всички ние сме различни и вървим по различни пътища. Християнството казва, че да бъдем различни е прекрасно. Нещо повече – това е единствено възможният начин на живот. Бог никога не се повтаря. Той е безгранично творчески. Именно заради това няма да намерим две еднакви личности, два еднакви дни, два еднакви облака или тревички. Еднаквите неща в този свят винаги са творение на човешките ръце. Бог обаче обича разнообразието. От това може да бъде извлечен важен урок за собственото предназначение. То винаги е уникално. И Бог обича всекиго от нас по специален начин.

Християнството може да даде откровение за човека. За неговото предназначение. За това какъв иска да види човека Бог. Този човек е прекрасен. Християнството предлага да напълним живота със смисъл. И този смисъл е Сам Христос.

Християнството не е религия на елита. То не е за избрано малцинство. То не е въпрос на национална принадлежност. Християнството е за всички. За богатите и бедните, за успелите и не толкова успелите. За професорите и необразованите старици. За спортистите и за хората с крехко здраве. За талантливите художници и за търговците на пазара. За жените, мъжете, старците и децата. Независимо от своя социален, образователен, полов, възрастов, биологичен, психологически, политически или какъвто и да било друг статус, човек може да бъде християнин.

Християнската традиция, макар и това да не е основната й цел, може да насочи човека как да стане по-добър. Как да бъде по-внимателен и съсредоточен. Как да възпита в себе си трезво отношение към случващото се и способност да оценява себе си и събитията, каквито са в действителност. Как да изгражда система от приоритети. Как да се научи да спира сред бурния поток от събития, за да помисли. Как да придобие спокойно състояние на духа. Как да култивира в себе си тази емоционална интелигентност, за който толкова много пишат днес.

В края на краищата, християнството може да ни помогне дори и за това как да се храним правилно или да подреждаме деня си така, че да се чувстваме леко. Ако разгърнем за себе си творенията на църковните писатели от изминалите две хиляди години, можем да видим, че много от онова, за което пишат съвременните автори на мотивационна литература – вече е изложено в християнската традиция.

Но да си християнин е трудно. За това също си струва да кажем. Трудно е, защото по принцип не е лесно да си истински. Нали е много по-лесно да се криеш зад маски, зад самомнението си, зад митовете за себе си и света. Трудно е да си безкомпромисен към себе си и постоянен, следвайки този път на безкомпромисност.

Струва ми се обаче, че за младия човек тези трудности са интересни. | www.pravmir.ru

Превод: Радостина Ангелова