Как можеш да разбереш мислите на децата си

Вечерта, след като се пъхнат в леглото, преди да започнем да се молим, питаме Теодора и Матей, нашите деца, за какво ще се молят тази вечер. И тогава те започват да изказват нещата, които преживяли през деня, обидите и грижите, които са ги притеснявали, независимо от ранната им възраст – двамата са в детската градина. Може да се каже, че най-често се молят за децата от детската градина, които са били непослушни през деня и са ги разсърдили. Ако някой от семейството е болен, задължително го споменават в молитвата си.

Преди около една седмица излязоха на разходка с баба си. Вечерта Матей ни каза, че ще се моли баба му да не се спира толкова чесо, когато ходи, да ходи, без да спира да си почива постоянно. Така разбрах, че е бил впечатлен от факта, че баба му не е вече толкова енергична, за да ходи наравно с тях и се налага да прави множество почивки, когато се разхождат.

Знаем, че не сме единствените, изпитали това, което разказвам. Прочетох в интернет опита на една друга майка, която разказва за вечерните молитви на децата си като посочва една от тях: “Господи, благослови мама и татко, братята ни, кучето ни Уилбур и всички наши близки и роднини. Молим се за хамстера на Давид, който си защипа крачето в едно колелце, за рибката му, която поради незнайни причини плува в аквариума с коремчето нагоре. Може би не е харесала
храната, която и дадохме, а също така се молим и за кучето на Давид – да, още няма такова, но се молим за тогава, когато ще го има…” и т.н.

Вечерната молитва, прошепната и преживяна заедно с децата е нещо неописуемо. Прозрачността на чувствата им е впечатляваща, а искреността им е добър пример за всеки възрастен. Понякога обаче думите, изречени по най-невинния начин от тях не винаги се приемат добре. Спомням си един епизод, в който пак баба им беше “жертвата”.

Когато веднъж заедно бяхме тръгнали да пазаруваме, Теодора разбра, че венци от цветя се поднасят на погребения, а не на сватби, както си е мислела до сега. Разхождайки се с Матей и баба си, виждайки отново цветни венци казала на баба си: “Виж какви цветя ще ти нося на гроба.” Ние бяхме силно изненадани и впечатлени, баба и – по-малко. Спирам да разтягам разказа, защото вече стана късно и ще се приготвяме за сън. Отново ще се молим заедно. Кой знае какво ще разберем тази вечер, какви ъгълчета от детското сърчице ще ни бъдат разкрити…