Конфесионалното обучение по Религия в Република България

Източник: Варненска и Великопреславска митрополия

Становище на Софийска епархия

"Всеки тип обучение по Религия върви редом със съответстващата му версия на историята."  "Можете да правите сравнения, но никога няма да има пан-европейски подход."
(http://www.dw-world.de/popups/popup_lupe/0,,1552191,00.html)

Т.е., всяка държава сама решава как да организира часовете по Религия, как да оформи програмата, как да подбере учебните пособия, как да подготви учителите и как да създаде алтернативни възможности за учениците, които по някакви причини категорично отказват да посещават часовете по Религия.

Това многообразие в единството на Европейския съюз трябва да намери своя израз и в специфичното уреждане на въпроса за обучението по Религия в България.

А. Що е конфесионално обучение по Религия?

В тази първа част на настоящия анализ предлагаме няколко акцента, свързани: І – със самата същност на предмета Религия; ІІ – с наличието на различни видове конфесионално обучение по Религия; ІІІ – с идеята, че поне един от тези видове по никакъв начин не противоречи на светската образователна система, наложена в България.

І. Същност на предмета Религия.

1.Същността на предмета Религия логично е свързана със самото явление религия.

Религията е най-дълбоката, всеобхватна и неподражаема проява на човешкия дух, която касае човека в неговата цялост. В хоризонталното си измерение тя притежава капацитет да преобразява отделната личност, религиозната група и обществото като цяло. Във вертикалното си измерение религията умее да пренася човека отвъд границите на бита, материята и времето и да го свързва с вечната и трансцендентна реалност. Религията, под една или друга форма, винаги съдържа вероучителен, нравствен и литургичен пласт, а освен това поражда събития, които надхвърлят възможностите на човешкия ум за рационално обяснение.

Именно защото религията създава неповторим духовен и емпиричен опит, и защото има отношение към цялостния ни начин на живот, нейното преподаване трябва да бъде цялостно. В случая с България е немислимо православното християнство например да бъде разяснявано на децата, бидейки лишено от неговата духовност и представено само като набор от сухи факти и морални истини. А точно това би се случило, ако предметът Религия бъде сведен единствено до образователна и познавателна дисциплина. Да не говорим, че точно така той ще изгуби привлекателната си сила и особената си ценност.

Сходен е смисълът на казаното в доклада "Образование и религия" на Андре Шнайдер (представител на Народната партия – Франция),  изнесен на 19 септември 2005 г. пред Комисията по Култура, Наука и Образование към Съвета на Европа: "Религията носи със себе си определени ценности и не може да бъде преподавана по начина, по който се преподават математиката или други академични дисциплини".
(http://assembly.coe.int/Documents/WorkingDocs/doc05/EDOC10673.htm – Doc. 10673)

Както музиката трябва да се почувства и изсвири, така и религията следва да се преживее и сподели, за да могат и двете да бъдат преподадени по качествен и убедителен начин на учениците.

2. В подкрепа на тезата ни ще споменем само няколко от множеството примери за конфесионално преподаване на Религия в неконфесионална, светска среда.

– Такъв е случаят с Република Малта и Република Гърция, където в светските училища задължително, доминиращо и конфесионално се преподават съответно римо-католицизъм и Православие.

– Водещи американски университети, които се гордеят с утвърденото независимо преподаване на Религия и с голямото си влияние върху световната академична общност и държавните институции по образованието в САЩ, също са подходящ пример в тази посока. Там в напълно светската дисциплина Религия или Религиозни изследвания е налице нова тенденция: все повече стават преподавателите, които открито споделят религиозните си пристрастия и даже ги включват като илюстративна, практическа част от учебния процес. Лично сме запознати с подхода на такива професори като Сейед Хюсеин Наср от Вашингтонския Университет "Джордж Вашингтон" (мюсюлманин), Инес Таламантес (индианка, изповядваща езическата религия на племето мескалеро-апаши), Холи Гредър (програмен директор на Летен Институт "Религиозен плурализъм в САЩ" и привърженичка на веданта) – и двете работещи в Калифорнийския Университет в Санта Барбара. От това, разбира се, не следва, че студентите на посочените професори неизбежно стават мюсюлмани или езичници например. Трябва още да се подчертае, че най-авторитетната американска асоциация на учените в областта на религията – Американската Академия за Религия (The American Academy of Religion) поне от десет години поощрява практическото преподаване на определена вяра в академична среда чрез искрено споделяне на религиозни убеждения от страна на преподавателя, както и чрез извършване на демонстрационни ритуали или посещаване на свещени места.

Въпреки това светският характер на малтийското, гръцкото и американското образование изобщо не са поставени под въпрос.

3. От казаното дотук можем да заключим, че особената същност на предмета Религия не го прави нито задължително индоктриниращ, нито "обезпокоително ненаучен", както някои се опасяват.

ІІ. Съществуват 3 вида конфесионално обучение по Религия.

1. Неделни прицърковни училища, духовни семинарии, духовни академии и богословски факултети.

2. Църковни училища (Малта – римо-католически училища, Англия – англикански училища), финансирани от държавата и с голям авторитет сред родителите.

3. Светски училища с преподаване на Религия – с акцент върху традиционната религия / религии за съответната държава (Малта, Дания, Гърция, Румъния и др.).

В България функционират първият и третият вид конфесионално обучение.

Активно работят двете духовни семинарии – в София и Пловдив, както и прицърковни катехизаторски школи към храмове в цялата страна.

В светските училища СИП/ЗИП-Религия се преподава конфесионално, но не с цел индоктринация, а като естествено следствие от религиозните дадености в България. Българската Православна Църква счита училищното обучение по Религия за ключов фактор за подобряването на детското поведение и отношение към света, но не защото абдикира от собственото си призвание да просвещава духовно нацията. Църквата осъзнава ползата от по-голямата масовост и систематичност в изучаването на Религия в училище, поради което държи толкова много на прерастването й в задължителен предмет. Конфесионалният му  профил пък отговаря на вековните тесни връзки между Църквата и просветното дело в България, както и на актуалните обществени потребности от оздравяване на детската душевност. Именно третият вариант на конфесионално обучение е адекватен спрямо българската образователна система, тъй като той съчетава подходите учене за религията, учене от религията и учене чрез религията.

ІІІ. Светският характер на училищното образование и конфесионалното преподаване на Религия в неговата 3-та разновидност.

1. Светският характер на училищното образование не е заплашен от конфесионалното преподаване на Религия в неговата 3-та разновидност, тъй като „светско“ не означава „атеистично“. Конфесионалното обучение-3 не налага задължително определен религиозен мироглед, а просто по органичен начин чрез съответни преподаватели представя дадена религия в нейната пълнота. То отчита, че религиозното самоопределяне е и винаги трябва да бъде плод на свободен избор.

2. Същевременно, както „светско“ не означава „атеистично“, така и "неконфесионално" или "сравнително" изучаване на Религия не е равнозначно на "обективно" и "научно". 

В  Изявлението си от м. декември 2005 г. относно Препоръка 1720 (2005) "Образованието и религията" на Съвета на Европа Московската патриаршия основателно твърди, че е нереалистично да се приема за ръководен образователен принцип европейското изискване програмата на религиозното обучение "да включва абсолютно обективна история на основните религии наред с възможността за избор на атеистичен мироглед" (т. 14.2).  Според Московската патриаршия "абсолютно обективен подход към религията не съществува. За такъв не могат да се смятат подходите, основани върху мирогледни нагласи като материализма, синкретизма, агностицизма или атеизма. Както и религията, те са само варианти на мирогледния избор и затова не могат да се налагат безалтернативно в училището"
(цит.по http://pravoslavie.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=1360&Itemid=58). 

3. Диалогът: Религия – Наука е сред най-популярните и активно развивани тенденции в академичния живот по целия свят днес.

● 60 % от съвременните учени и 58 % от американците (http://pewforum.org/docs/?DocID=222) смятат, че включването на креационизма (т.е. схващането за съществуването на божествен Създател на света и човека) в учебните програми е задължително и че изучаването на Дарвинистката теория като универсална истина е едностранчиво, неправилно и недемократично.

● 68 % от учените смятат, че фундаменталните научни открития изглеждат необясними и  нелогични, ако се изключи идеята за съществуването на Бога.  На това са посветени редица университетски инициативи, научни проекти, съществена част от дейността на такива организации като Европейско Общество за изучаване на Наука и Теология (The European Society for the Study of Science And Theology), Американската Академия за Религия (The American Academy of Religion), Американската Асоциация за напредък на науката (The American Association for the Advancement of Science), Фондация Темпълтън (Templeton Foundation), Институт Метанексус (Metanexus Institute) и мн. др.

                ● В САЩ – най-напредналата в научно-техническо отношение страна – 8 от всеки 10 ученика и студента вярват в Бога
(http://www.aacu.org/liberaleducation/le-sp07/le-sp07_featuresix.cfm).

Следователно нарастващата популярност на диалога между конфесионалната и научната интерпретации на битието съвсем не заплашва светския характер на образованието. Нещо повече, тя е показател за изконната човешка потребност от вяра, която по никакъв начин не бива да бъде подтискана в името на други ценности. 

4. Съществуването на Богословските факултети в структурата на СУ „Св. Климент Охридски“ и ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" например не поставя под съмнение светския характер на обучението в нашата страна като цяло.

5. По същия начин демократичността и републиканското устройство на България съвсем не са поставени под въпрос заради преплитането на гражданската религия с традиционната религия у нас (Православието). Всички познаваме тържествените държавни церемонии, на които президентът, министър-председателят и др. държавни служители на Република България участват в молебени, освещавания на бойни знамена от йерарсите на БПЦ или при клетва дори целуват Евангелието, св. кръст и десницата на Негово Светейшество Българския Патриарх. Щом висшите ни държавници не се колебаят да изразят по емблематичен начин всеобщото разбиране за национална идентичност и принадлежност, то и  образователните институции в България не би следвало да се двоумят по въпроса за въвеждането на задължително конфесионално обучение по Религия. Подобно решение ще удовлетвори, както православното мнозинство, така и традиционните религиозни малцинства в България (мюсюлмани, римо-католици, юдаисти, арменци).

Б. Защо конфесионалното обучение-3 трябва да заеме полагащото му се място в българската образователна система.

1. В България винаги е имало религиозна толерантност. Историята на България не познава религиозни сблъсъци или граждански войни на верска основа. В този смисъл родината ни от векове съблюдава наскоро формулираните европейски ценности за взаимно разбиране и толерантност. А всички ние добре знаем за тежките верски конфликти и кръвопролития, наситили средновековната, новата и дори най-новата история на напреднали европейски държави като Франция, Англия, Германия, Швеция и Ирландия например. В България гарант на търпимостта винаги и без съмнение е била Българската Православна Църква заради учението, което изповядва и заради присъщото й желание в България да има етнически, социален и религиозен мир. Днес този неин пример е следван и от останалите традиционни за страната ни религии – ислям, юдаизъм, римо-католицизъм, арменска апостолическа вяра. Задълбоченото конфесионално запознаване на учениците с положителните идеи и добрите традиции на съответните вероизповедания ще укрепи атмосферата на разбирателство в страната. Толерантността е най-ценна, когато е родена в душите не на безразлични, а на религиозно грамотни и осъзнати граждани.

2. Конфесионалното обучение достатъчно пълноценно се е доказало досега с добрите си резултати, между които обществено значими са следните:

–  Поощрява духовното, нравственото, социалното и културното развитие на учениците;

– Подхранва отговорното гражданско съзнание и поведение на учениците;

– Подпомага личното, общественото и здравното образование;

– Култивира ключови поведенчески умения за положително междуличностно общуване, групова солидарност и социално единство.

3. Конфесионалното обучение по незаменим начин допълва материала в нашите учебни програми като надгражда и създава нови задълбочени познания, които имат пряка връзка с преподаваното в часовете по български език и литература, история, философия, обществени науки и гражданско образование, природни науки и екология, изкуства. 

4. Обратното – крайно либералният и релативистичен подход в преподаването на Религия се проваля както по отношение критериите за религиозна грамотност на учениците, така и по отношение на резултатите, свързани с тяхното личностно израстване. Това е пряко следствие от свеждането на религията до философски възглед или обикновена нравственост с чисто човешки произход  (вж.  още  в:
http://www.usatoday.com/news/religion/2007-03-07-teaching-religion-cover_N.htm). Опитът доказва, че възникналият духовен вакуум в живота на децата и училището не може да бъде компенсиран от прилаганите до този момент методи на преподаване.

Деканът на Департамента по Религия на Бостънския Университет, Стивън Протеро заявява следното:

„Съединените щати са едно от най-религиозните места на земята, но те са също нация с шокираща религиозна неграмотност. Само 10 процента от американските тийнейджъри могат да посочат петте световни религии, а 15 процента не могат да кажат нито една. Близо 2/3 от възрастните американци вярват, че Библията съдържа отговорите на всички или на повечето основополагащи истини за живота, но при все това само половината от тях могат да посочат едно от четирите Евангелия, а повечето изобщо не знаят името на първата книга от Библията“ (http://astore.amazon.com/bureligion-20/detail/0060846704/002-0153620-2558460).

И докато светскостта на образованието в САЩ е гарантирана, очевидно страда и е сериозно заплашена грамотността на учениците по въпросите на религията. Това е така, защото възможността на децата и младежите да попиват знания не е безкрайна. Повърхностното преподаване и механичното заливане с информация за религиите по света не води до добри резултати.

Ето защо конфесионалното обучение по Религия има далеч повече предимства пред релативисткото и сравнително изучаване на религиозните вярвания. За България това е валидно в още по-голяма степен като се има предвид, че нашата религиозна история е по-монолитна от религиозната история на крайно плуралистичните и многообразни западни  общества.

5. Чрез конфесионално изучаване на Религия българските ученици ще бъдат подпомагани в процеса на контекстуалното възприемане и осъзнаване на собствената семейна и национална идентичност. Това ще засили връзките между поколенията и ще поощри патриотичното мислене на подрастващите.

6. Днес българското училище и учениците са затънали в проблеми като липса на мотивация, безнравственост, лоша дисциплина, неизвинени отсъствия, насилие, наркотици, сектантска и криминогенна зависимост.

На този фон правят силно впечатление положителните възпитателни резултати, които съществуващото у нас конфесионално, макар и все още незадължително, обучение по Религия отчита. Повечето родители, записали своите деца в часовете по СИП / ЗИП  Религия споделят, че благодарение на тях децата им стават по-добри в общуването с връстниците си и с останалите хора, по-разумни при взимането на решения и по-зрели по отношение на фундаменталните въпроси за същността и смисъла на живота.

7. Специално внимание трябва да отделим на изключително важната превенция, която конфесионалното изучаване на Религия осигурява по отношение деструктивното влияние на сектантските общности у нас. Сериозната подготовка и изграждането на критерии за това що е религия, религиозно движение, Църква, ерес, секта, култ драстично ще намали случаите на въвличане на ученици в дейността на религиозни организации, които заплашват физическото, психическото и духовното им здраве.

Тук е уместно да зададем няколко въпроса на отговорните образователни институции в Република България:

– Защо се подлага на съмнение положителното въздействие на конфесионалния предмет Религия, вместо да се формулира и реализира образователна стратегия  в българското училище срещу духовния пробив, който чужди на традициите ни и користни в целите си секти се опитват да осъществяват сред нашите деца?

– Защо се цели да бъде ограничено влиянието на традиционните религии върху българските ученици, а официално се допускат секти и окултни движения в учебните заведения?

Ето само няколко примера:

– Вече седма година активисти на окултното религиозно движение "Бяло братство" са официално допускани в Ямбол, Цар Калоян, Добрич, Разград, Клисура, Омуртаг, Шумен, Бургас, Елхово,  Ценово, Габрово, Враца, Хасково, Димитровград, Пловдив,  Варна,  Плевен, Габрово, Владо Тричков, Стара Загора, Русе, Търговище,  Карнобат,  Асеновград,  Перник и София.  В практикуването на Паневритмия са обучавани приблизително 4000 деца от 31 училища, 5 Домове за отглеждане и възпитаване на деца, лишени от родителска грижа (ДОВДЛРГ), 2 Помощни училища и 8 Детски градини. През изминалата година в 144 СОУ, в 129 СОУ, както и в НСА на ул. "Гургулят"  в София се провеждаха и вечерни курсове по Паневритмия. Така държавните, общинските и образователните институции стават съучастници в разпространението на лъжеучението на Петър Дънов, което има вредно влияние върху семейния живот на неговите последователи и въздейства особено отрицателно върху хората с по-лабилна психика.

Още при влизането в сайта на Института за изследване и прилагане на Паневритмията (http://www.panevritmiyabg.org), който стои в основата на навлизането на дъновистите в българското училище, бдителният анализатор и читател открива на челно място линка "Авторът", където се обръща специално внимание на личността на Петър Дънов като създател на Паневритмията. Името на Дънов се споменава пред децата по време на заниманията по Паневритмия. Следователно държавата допуска нелегитимна религиозна пропаганда от страна на религиозна общност, чиито вярвания не са включени в учебната програма по Религия. Или държавните служители не са наясно, или целенасочено си затварят очите за това, че часовете по Паневритмия сред природата са само мимикрия и средство за обществена легитимация на учението на Дънов и за привличане на бъдещи членове. Този метод за постигане на обществено влияние се използва от всички секти по целия свят под формата на различни културни, образователни, спортни, терапевтични, екологични и пацифистки инициативи.

– От 24 юни 2005 г. Частната профилирана гимназия с чуждоезиково обучение "Александър Дюма" в София е собственост на тоталитарната секта на гуру-то Махариши Махеш Йоги Трансцендентална медитация. Култът същестува и действа в България зад паравана на фирмата "Деметра ДИЕНДЖИ" ЕООД и на Фондация "Махариши Глоубъл кънтри ъв уърлд пийс България". Всяка сутрин преди и след занятия учениците, които желаят, медитират по двадесет минути под ръководството на активист от култовия център на Фондацията.

Трябва да подчертаем, че проблемът не е толкова в заниманията по Паневритмия или медитация, колкото в създаваната чрез тях предразположеност на учениците към предоверяване спрямо съответните съмнителни религиозни учения и техните тоталитарни създатели.

8. Правата на мнозинството български граждани са нарушени.

Според основния закон на държавата – Конституцията – “традиционната религия в Република България е източно-православното вероизповедание” (чл. 13, ал. 3).

Мнозинството от български граждани, които имат православна религиозна идентичност, вече одобряват предмета Религия и неговото по-широко навлизане в учебните програми с цел по-добро възпитание на пoдрастващите. Подобно е отношението към предмета и на българските граждани с мюсюлманско вероизповедание, което стои на второ място по брой последователи у нас.

Въпреки това в цялата страна систематично се нарушават Законът за народната просвета и  Законът за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (чл. 10, ал. 4), които регламентират правото на учениците във всяко българско училище да се изучава СИП- или ЗИП-Религия. При това тук се сблъскваме не просто с липсата на преподаватели по Религия или с неумението на съответните директори да организират такова обучение. Напротив – в повечето случаи става въпрос за противозаконен и целенасочен общински или директорски бойкот по отношение на предмета Религия – т.е. децата са лишени от възможността да изучават това, което им е гарантирано от закона.

Въвеждането на задължително конфесионално обучение по Религия ще снеме и разреши този проблем.

В. Как да се осъществи задължителното конфесионално обучение по Религия в българското училище?

1. Въвеждането на задължително конфесионално обучение по Религия трябва първо да се осъществи, стъпвайки върху законодателни промени, благоприятстващи утвърждаването на предмета в унисон с  религиозната, културната и обществено-политическата история на нашия народ.

2. Трябва да се отчете и значението на действащата в момента конфесионална форма на преподаване на Религия в нашите училища. Спрямо предмета не са възникнали никакви сериозни оплаквания, нито има регистрирани случаи за негово отрицателно въздействие върху ученици.

3. Задължително трябва да се обърне първостепенно внимание на опита на преподавателите, изпитаните от тях лични методи на работа, внедрените учебни пособия и препоръките им относно уреждането на въпроса като цяло.

4. Както компютърната грамотност бе въведена като задължителен предмет в училищата без да е подсигурен навсякъде с техническо оборудване и преподаватели, така и задължителният предмет Религия трябва да бъде въведен, за да бъде дадена възможност потенциалът му в кадрово и програмно отношение да се развие във времето.

5. Следва да се имат предвид и новите образователни потребности и възможности на децата от ХХІ век.

Заключение.