Лошото поведение говори. Знаем ли да слушаме?

Преди повече от десетилетие носехме дънки, на които бяхме написали с големи букви „Нирвана” – името на предпочитаната от мене група тогава. Ученическата чанта приличаше на дънкова пола с цип и дълга дръжка. Разбира се, на нея присъстваха всякакъв вид надписи. Носехме дълги коси, боядисани в червено, и обица на лявото ухо. За сегашните ми колеги (работя в една католическа епископия), а и изобщо за всички, които ме познават през последните години, този разказ предизвиква или изненада или голям смях. Даже и голямата ми дъщеря щеше да се пръсне от смях, когато разбра, че няколко години съм носил обица. „Ти, татко?!” Но да спрем до тук с моята история. Да чуем една друга:

Живял някога един важен човек на име Йоан. Имал много деца от различни бракове. Първородният син, на име Васил, бил хвърлил око на Ана, една от доведените му сестри. С хитрини, включително и пред баща си, успял да вкара момичето в една стая, където я насилил. Обичайки го много, бащата не наказал Васил и с това наранил не само насилената си дъщеря, а и Георги, брат на Ана от сегашния брак на Йоан. Омразата, акумулирана в Георги, впоследствие предизвикала убийството на Васил. Йоан се натъжил горчиво, защото синът убиец избягал от страх и се крил около три години. Накрая бащата намерил сина си, разрешил му да се върне вкъщи, но при условие да не се виждат две години. Георги си пуснал дълга коса, станал още по-агресивен и правел всякакви глупости с надеждата, че ще привлече вниманието на баща си. Предизвикал и пожар, надявайки се, че баща му ще го забележи. Но нищо. Тогава Георги изгонил баща си от собствения му дом. Искайки да си върне къщата, Йоан започнал истинска война, в която загубва и този си син. Поради дългата си коса, Георги се обесил в клоните на едно дърво, опитвайки се да избяга, яхнал кон.

Горният разказ мисля, че е взет от едно новинарско списание. Познавачите на Стария Завет обаче могат да познаят източника на разказа: Втора книга Царства. Не става дума за Йоан, а за цар Давид, чиито деца се казват Амнон, Тамара и Авесалом. Смених имената, за да подчертая факта, че днешните проблеми са много повече вчерашни проблеми, а принципно причината най-често е в лошото възпитание, прилагано от родителите. Тъжната приказка за войнстващия, непослушен и дългокос Авесалом от Стария Завет е историята на повечето днешни младежи, които страдат от различни драми в семействата, правят различни погрешни избори, а понякога пътят към сдобряване и прошка се пресича трагично от глупава злополука.

Дрехите говорят

Ако Давид беше видял Авесалом, може би необикновено дългата коса би му привлякла вниманието. Косата на Авесалом крещяла: „Татко, тук съм! Виждаш ли ме?” Всеки един родител трябва да „чете” тревожните знаци в екстравагантните и странни дрехи на децата си. По правило дрехите изпращат съобщение поради това, че не ни е безразлично как се обличаме. От дрехите можем да получим информация и да си направим изводи: социалната класа, предпочитаните цветове, нивото на взискателност, чистоплътност, а и музикалните вкусове. В някои случаи дрехите са наистина знак на протест. Прическата, маникюрът, гримът допълват съобщението, изпращано чрез дрехите. В моя случай, споменат в началото на статията – боядисаната коса, обицата и надписаните дънки изпращаха едно доста невинно съобщение: „Омръзна ми да бъда доброто и нормално момче”. Още повече, че майка ми не се съпротиви и застана до мен, дори когато сам си продупчих ухото с игла (не ви препоръчвам такова нещо: днес има специални места и специални инструменти и условия). След няколко години се отегчих да се отличавам и отново станах „нормален”.

Днес начините на изразяване за младите хора нараснаха: покрай дрехите, прическите, обиците започнаха да се правят и татуировки и пиерсинг. Мотивите са различни: желание да бъдеш като другите, но по-особено различен, желание да се подражава на дадена звезда или да се впечатли някого; желание за експериментиране, ексхибиционизъм, несигурност, незрялост и т.н. Родителите имат работа веднъж с временните увлечения на децата си или с проблеми с подозрителен вкус, които трябва да бъдат възпитани. Във време, в което и двамата родители работят, в което работната програма е забързана, домът по-често е изоставян отколкото работното място, времето прекарвано с децата е изключително малко. Резервоарът на чувствата е често пъти празен, а индикаторът, показващ червено, може да бъде точно „look”-ът на детето. В случая на момичетата, примерно, вниманието, което не получават вкъщи, търсят извън дома и техните дрехи казват „искам любов”, но в мислите на момчетата тълкуването е „искам секс”.

Какво трябва да се направи? В повечето случаи родителите реагират със сила. „Да не те виждам повече с тази къса рокля!” Или: “Ще изгоря това грозно яке, ако още веднъж го облечеш и си намажеш косата с гел!” Дали младежите се впечатляват от такъв вид методи?

Сериозните проблеми изискват сериозно отношение

Ако един грип не минава от няколко антигрипни хапчета, се питаме дали проблемът не е по-сериозен. Грипът по принцип е знак за инфекция в организма; реакцията от тази инфекция е покачването на температурата. Ако се заинатим с противогрипните лекарства, може след седмица да сме в болница. И в случая с децата е препоръчително да търсим по-дълбоко причината за тяхното поведение. Ако едно особено поведение ви се струва опасно, продължава и след като сме поговорили и помолили за промяна, тогава вече трябва да се заслушаме и да четем в дрехите му, във външността и поведението. В този случай обаче има нужда от търпение и автоконтрол.

Често като родители грешим, действайки противодействащо, а не въздействащо. Противодейства този, който на юмрук отговаря с юмрук. По този инстинктивен начин реагират животните. Човекът обаче притежава разум, който му забранява да реагира инстинктивно, а трябва да действа избирателно. Проактивният човек сам решава дали да реагира на предизвикателството. Проактивността е полезна във всички области на живота, включително и в отношенията с децата. Един родител, който веднага почва да вика на детето си или на възрастен и забранява да носи някоя особена дреха, предизвиква противодействие. Родителят, който се опитва да разбере мотивацията на детето, след което отговаря така, както реши той, че е най – добре, е проактивен.

Негативното поведение говори. За какво? Говори за една неутолена жажда. Противодействащият родител би се попитал пред едно такова негативно поведение: „Как мога да го поправя?” Проактивният родител обаче би се попитал: „От какво се нуждае моето дете?” Когато децата са малки, едно негативно поведение акцентира принципно върху физическите нужди. Ако плаче, майката първо се пита дали няма нужда от преобуване; дали е гладно, жадно или изморено. Напразно би се опитвала да го накара да мълчи или да му даде биберон, ако нуждата му е да бъде преобуто. Когато детето стане юноша, лошото поведение изисква често преобуване на емоционалните нужди. Семействата, в които родителите не инвестират достатъчно емоционално в децата си (става въпрос за жестове и знаци на любов, прекарано време заедно, внимание, изслушване и т.н.), са семействата, в които е най-вероятно да има проблеми.

Да се концентрираш върху проблемите на детето, не означава само поглед върху лошото поведение. То трябва да бъде наказано, но размерът на наказанието трябва да бъде съотнесен с нивото на нуждата от задоволяване с любов. Ако резервоарът му за любов е празен, анормалното му поведение дефакто е донякъде нормално. В този случай острото наказание ще бъде като да ритнеш кола с празен резервоар, ядосан от това, че не тръгва.

Негативното внимание

Когато родителите са много заети и децата не получават достатъчно внимание, малките намират някакво решение. Правят пакости, стават неспокойни, за да получат внимание. Това е един вид негативно внимание, както казват психолозите, но все пак е внимание. Една майка всяка сутрин имаше проблеми с дъщеричката си. Когато трябваше да я храни или преоблече, момичето се заинатяваше и беше много трудно. Постоянно закъсняваха за градина, а майката – за работа. Един ден се попитала дали нейното момиченце няма нужда от повече внимание сутрин. Така че приготвила от вечерта яденето, нейния багаж и този на детето. Сутринта събудила детето с четвърт час по-рано и прекарали малко време заедно. Закуската и обличането после минали без инциденти. Майката си дала сметка, че от желание да остане повече с нея детето правело така, че да забави тръгването от вкъщи колкото се може повече. В един момент проблемът изчезнал и не е имало нужда повече нито от събуждането с 15 мин. по-рано, нито от приготвянето на всичко от вечерта.

Добрата вест за родителите е, че проблемите на децата изискват период, толкова по-кратък, колкото сме по-активни, не противодействащи. Преди няколко години, нашата по-голяма дъщеря не изгаряше от нетърпение да облече дрехите, избрани от майка й. Давайки си сметка, че е малка, все пак искаше и тя да избира. Искаше сама да си избира цвета на ластиците за коса. Става въпрос за един малък елемент от гардероба на дъщеря ни, но не за това става въпрос, а за това, че избира и тя. Изпълнявайки желанието му да се включи в процеса на избиране, детето повече не протестира против избраните от майката дрехи. Какво щеше да означава, ако – вместо това да задоволим нейното желание – й се обясняваше всеки ден, че трябва да бъде послушна или ще получи шамар по дупето? Проблемът не би се разрешил със сигурност, ако беше ощетена, а вероятно можеше да порасне и да се трансформира в нещо по-силно.

И аз имах случай, в който отношението ми с децата беше достатъчно остро. Работейки много – и на работа, и вкъщи – резервоарът на отношенията ми с тях беше празен. Оттогава започнах много да ценя разходките с цялото семейството, знаейки, че те допринасят за задоволяването на техните емоционални нужди. Трябва да са много сериозни мотивите, които да ме накарат през седмицата да не излизам с децата в парка, в гората, в ботаническата градина, на езерото, на разходка сред блоковете в квартала. За предпочитане е да оказваме на децата си положително внимание, отколкото те да търсят негативно такова.

Ясно е, че всичко написано е свързано с юношите. Фактът, че са по-големи, по-независими, не означава, че имат по-малка нужда от обичта и вниманието на родителите. Ако не им окажем внимание, дори и негативно, ще го потърсят на друго място (или както Авесалом ще почнат да подпалват). Ако не им засвидетелстваме любов, ще я потърсят в прегръдките на някой друг. Ако поне вкъщи не намерят подкрепа, окуражаване, възхищение, ще я потърсят при най- универсалния измамник – дрогата.

Проблемите с нашите деца – било то малки или вече юноши – винаги ще съществуват. Още цар Давид е изпитал част от тях. По-късно оплакал болките си във внушителни псалми. Да ни даде Господ мъдростта да четем лошото поведение на нашите деца, неосъществените им желания и винаги да бъдем една крачка преди техните проблеми, а на нашите устни нека стоят радостните Давидови псалми.