Рождественски размисли за раждането и възпитанието

“Правете обикновените неща с необикновена любов!” Майка Тереза

Хората се радват, когато създадат нещо материално, гордеят се с новите си придобивки, полагат грижи за тях като за нещо много ценно. Но дали толкова често осъзнаваме, че ние притежаваме уникалната способност да създадем и родим цял един човешки живот – а след това да го формираме като личност?

В днешно време жените разполагаме с хиляди източници на информация за зачеването, бременността, естественото раждане, кърменето, захранването, отглеждането на децата и т. н., но дали се замисляме за най-великия пример на майка и майчинство в световната история и в нашата българска Православна традиция – този на Божията Майка? Особено около Коледа, погълнати от треската за купуване на подаръци, украси, готвене и гости, успяваме ли да се сетим и изживеем, че истинското име на празника е “Рождество Христово” и да се вдъхновим по нов, неповторим, извисяващ начин за най-висшето призвание на жената – да ражда и да бъде майка?

Задавам тези въпроси не само към вас, а и към себе си, и се надявам, че с тези редове ще можем заедно да поемем на пътешествие към сърцето си, в дните преди и след Рождество Христово – така, както в този период Божията Майка е била на път, на гърба на едно магаренце, бременна в последния месец. Можем ли да си го представим?! През студения декември, бременна в 9-ия месец, бедна, без дом, на път – и накрая родила в пещера, сред домашни животни, положила Самият Бог в яслата със слама, от която се хранят, а не в креватче?!!! За повечето сигурно звучи като измислена приказка – макар че, предполагам, това се преживява и днес от жени бежанки от войните и, за жалост, не го чуваме по новините! Но така или иначе, повечето съвременни майки наистина трудно може да си представим такава бременност, след като повечето от нас имат лукса да си почиват, да четат книги, да ходят на курсове за бременни, да купуват бебешки креватчета, колички (някои по-скъпи от стара кола!), дрешки и дрънкулки… Като се замислим само колко излишни неща правим, а не отдаваме повече време, основното си време на най-важното: да се подготвим най-вече духовно за великата мисия да родиш и отгледаш нов живот, цял един нов човек на света!!!

Когато бях бременна, ми подариха иконата на Св. Богородица “Помагаща в раждането” (има я в Руската църква), на която Божията Майка е изобразена с малкия Христос като бебенце обвито в светлина (мандорла), в символичната форма на майчината утроба. Това бе най-важното нещо, което взех със себе си в родилното (в „Шейново“) – бях забравила да си донеса дори чехли! – но иконата беше с мен и това бе най-великата ми помощ и радост. Мога съвсем чистосърдечно да кажа, че цялото раждане, под погледа на Божията Майка и в навечерието на прославлението на свети Серафим Соболев Софийски Чудотворец (почиващ в руската църква и на когото дълго се молихме за дете), всичко беше едно истинско чудо – почти без болка (наистина!), бързо, леко, и неизразимо радостно. Безкрайно съм благодарна, че и мъжът ми също беше с мен в родилното – така, както и св. Йосиф е бил със Св. Богородица – и раждането на моята дъщеря Любов беше и за двама ни безспорно най-щастливото и благословено изживяване в живота ни!

Когато прегърнах малката Любов в ръцете си, без още дори пъпната връв да е срязана, ми беше трудно да повярвам че тя не плачеше и не викаше, а спокойно и блажено засука и в погледа ѝ имаше толкова безгранична топлина, че сякаш усетих как на Божията Майка, вгледана в очите на Младенеца Христос, ѝ е било неописуемо топло в ледената Витлеемска пещера – усещане, безумно за всякаква човешка логика.

Ако дълбоко се вживеем в примера на Божията Майка и нейното раждане, ще разберем дори колко благодатна може да е бедността, скромният живот, ако се живее с пълно упование в Бога. Св. Филарет Московски пише в прекрасната си книга “За подражанието на Пресвета Дева Мария” (стр. 79):

“Царицата на Ангелите с радост вижда себе си заобиколена с бедни пастири. Майката на Владиката на вселената спокойно пребивава в пещера незащитена от суровостта на лошото време. Ти си считала себе си хилядократно по-блажена, когато си се намирала в пещерата и в състояние на бедност, отколкото богатите във веселието си, в състояние на изобилие, което им тежи.”

О, велико, безбрежно смирение! Поглеждайки към иконата на Рождество Христово не мога да не потръпна от сияйното смирение на Божията Майка – и да не изтръпна от ужас когато се гневя и оплаквам от някакви битови неуредици, несравними с трудностите и бедността, в която е родила и живяла самата Богородица! А Самият Христос при раждането си, вместо великолепна люлка е имал ясли, а след това в живота си не е имал “де глава да подслони”, както е казано в Евангелието, и умира на кръста от Любов към всички!

Ако имаме за пример живота на Христос и Неговата Майка става пределно ясно как да отглеждаме и възпитаваме децата си – не в стаи, препълнени с играчки, дрешки и суета, а със сърца преизпълнени с благодарност към Бога за всичко. И не с мисъл какво още и още да им се купи и да поискат, а с постоянно търсене на кой да помогнат, на кой беден да дадат, като ние самите им бъдем пример (и ги вдъхновяваме с други прекрасни примери от живота на светиите, като този на великата руска княгиня и Христова преподобномъченица св. Елисавета Феодоровна, която е била непрестанно с болните, бездомните, сираците, сред най-тежките и опасни условия)! Защото всеки бездомен е като бездомната Божия Майка и нейния Младенец – те, подслонили се под защитата на пещерата, а бездомният – под моста или под някой навес сред студения, безчовечен град. Ах, дано и ние, възрастните, успеем някой ден отново да видим през очите на децата, които могат да виждат ангели – и които несъмнено могат да видят „ангела под прикритие“ в бездомния, в пияния, в безпътния… да видят Бог във всеки!

Но тогава кога и как започва възпитанието в добродетели на детето? Когато една майка попитала свети Порфирий Кавсокаливит, съвременен гръцки светец: “Детето ми е на 3 години, кога трябва да започна да го възпитавам?”, той отговорил: “Трябвало е да започнеш преди 4!”. Всичко започва от утробата и дори преди това!

Една от любимите ми молитви към Света Богородица е свързана именно с нейната благословена утроба:

“Божественият Хляб на живота в твоята утроба, Майко Божия, се изпече, като я запази неповредена и непорочна. Затова тебе, която ни нахрани, възпяваме през всички векове.”

Ти, която изпече в утробата си Хляба на живота! Защо именно “Хляба на живота”? Често съм разсъждавала над тези евангелски думи (вж. Йоан 6:35), с които Сам Господ Иисус Христос се описва, тъй като моята социална дейност, и в последствие работа през последни 7 години, беше по различни начини свързана с хляба – от месенето на хляб като средство за среща на поколенията и сътрудничество, до арт терапевтичен метод за хора с увреждания, травми и зависимости, до създаването на неправителствената организация и световна мрежа, “Мрежа Хлебни къщи”, а след това и модел на социално предприятие – фурна за квасен хляб “НадЕжко” в София.

Но от всички видове хляб и от всички разнообразни начини, по които той може да се използва за благото на хората, най-важният хляб за човешкия живот несъмнено е “насъщният”. Както разкриват двете интерпретации на тази дума, това е, от една страна, “хлябът, нужен за нашата същност”, а тъй като тя се състои от тяло и душа, то какъв тогава е този хляб за душата, ако не, както показва другото значение на думата, “хлябът над същността”, тоест светото Причастие, когато в светата Литургия обикновеният хляб на олтара по необяснимо мистичен начин се превръща в Тяло Христово, и виното – в Кръв Христова. Затова и в едно друго песнопение-възхвала към Божията Майка се казва “Твоята утроба стана пресвята трапеза”, т. е. именно трапезата (олтарът, на който в потира лежи Самият Младенец Христос, с радост слязъл от небесата за хората (“Твоята утроба стана пресвята трапеза” е и вид икона на Божията Майка, която нарисувах през бременността ми като първия и най-ценен подарък за малката Любов).

И като си помислим само какъв необикновен начин ни дава Бог да общуваме с Него, да Го приемаме в себе си чрез светото Причастие, то какъв безценен дар и радост би било за детето в утробата ни да се срещне с Бога, Сам Христос да прегърне бебчето в обятията Си на светата Литургия! От личен опит знам колко е важно това за бебето – най-важното! – защото моето момиченце винаги буквално подскачаше в утробата ми, когато приемах свето Причастие! Беше невероятно, неописуемо чувство и ми се искаше всяка една майка да го знае и да го изпита – затова и го споделям с вас!

Сещах се как това е описано и в Библията, когато Света Богородица през бременността си отива на гости при своята роднина св. Елисавета, която била бременна със свети Йоан Предтеча. И как, когато Елисавета чула поздрава на Дева Мария, “младенецът проиграл радостно в утробата ѝ”, а тя се изпълнила с Дух Свети и извикала възторжено думите, които сега пеем като едно от основните песнопения за Божията Майка:

“Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба!” (Лука 1:39-56).

Каква велика радост е била тази прегръдка между две бъдещи майки и между техните два свети младенци в докоснатите една до друга утроби! Понякога успявам да доловя тази искрена, неизразима радост в очите на дъщеричката ми Любов, когато се причастява в неделя. Тук искам да вметна, че след като се кръстят, бебенцата и малките деца могат да се причастяват всеки път, когато сте на Литургия, най-добре редовно веднъж седмично в неделя – те, за разлика от нас, възрастните, не вършат съзнателни грехове и нямат нужда от покаяние и изповед.

Възхитително е и колко е щастлива Любов, когато види иконата на Господ или на Света Богородица, как подскача от радост, и дори често се смее толкова силно на глас, че хората в църквата не могат да не споделят нейното щастие. Така се радвах и аз, когато на 40-ия ден след раждането при очистителните молитви моят свещеник изповедник ме благослови отново да започна да се причастявам, да общувам с Бога по този неповторим начин – и същевременно ми е тъжно като забелязвам колко много майки не разбират истинския смисъл на тези молитви и важността на редовното причастяване и за майката, и за детето.

По време на бременността се замислих за първи път за корена на думата възпитание. Тя има наистина дълбок смисъл – “въз” или “над” “питанието”, тоест отвъд храната и материалните нужди, възпитанието на детето има за най-висша мисия да даде духовна храна на израстващата душа, и затова не може да има добро възпитание без детето да се научи да обича Бога. Да, “питанието”, храната, е базисно, и е много важно съвременните майки да оценяват колко незаменима храна за техните деца е кърмата – нещо, което много ясно и красиво е показано в иконата на Божията Майка “Млекопитателница”, където е изобразена как кърми малкия Христос. През първите ми дни на кърмене в болницата този мил образ беше винаги до мен, на первазчето на прозореца, и благо ме окуражаваше, докато свикнем със сукането. Припомнях си и думите на съвременния гръцки светец Паисий Светогорец, че колкото по-дълго кърми жената, толкова по-добре: дори като анекдот в книгата беше даден случая на една майка, която взела съвета му толкова присърце, че кърмила детето до 5-годишна възраст! Но наистина, кърмата е безценен дар Божи, като небесна храна за децата ни.

С размисли за възпитанието като “въз”/“над” “питанието”, през бременността и сега, когато имам време, прочитам прекрасните молитви в Акатиста към Божията Майка “Възпитание на децата” (би могъл да се намери в църковните магазини, например в руската църква). Акатистът в голяма пълнота изразява същността на “въз” “питанието”. Нека се молим Света Богородица да се грижи за сърцата на нашите деца, да ги напоява като плодородна земя със своята нежност и любов, и те през целия си живот да не повтарят нашите грешки, да не попиват нашите слабости и грехове, а да бъдат преизпълнени с благостта на Св. Богородица. Сега, когато дъщеря ми Любов вече е родена и често се намирам във вихъра на умората и нервността, понякога успявам да си кажа като зов за помощ някоя от молитвите към Божията Майка – нищо от моята раздразнителност и егоизъм, от моя недостиг на всеотдайна любов, да не затъмни душата на детето ми, а там да грее само слънцето на истинската, непресъхваща Божия Любов!

И наистина, сред умората от неспираното тичане около детето, колко ценно е да си припомняме думите на Майка Тереза: “Правете обикновените неща с необикновена любов!” Именно тези малките, всекидневните, битовите неща са всъщност първата крачка към големите. На няколко места в Библията Господ говори за това, че ако човек не е верен в малкото, то няма как да е верен и в голямото – т.е. ако не служим всекидневно с благодарност, и дори с радост, сякаш служим на Самия Бог, а не само на плачещото бебе или уморения съпруг (а ние наистина, реално служим на Бог в тях), то няма как да растем духовно.

Тъй като с дъщеря ми носим имената на светите мъченици Надежда и Любов (както и сериозната отговорност да отговаряме на тяхното дълбоко послание), ми се иска да споделя с вас и дълбокосмислената молитва към тях и тяхната майка София, която е висш пример за единственото правилно възпитание на децата – да обичат преди и над всичко Бога. Ето я песента (тропара) към св. София (това е една от многото молитви в “Семейния молитвеник”, издаден от Св. Синод, ценен за всяко християнско семейство):

“Като приема майката, която се радва за своите чеда, с нея се радва и Църквата на първородните, понеже като едноименна на мъдростта роди чеда, равни по брой на трите богословски добродетели. Тя, заедно с мъдрите девици, гледа сега тези, които са станали невести на Жениха – Бог Слово. С нея и ние се радваме духовно заедно с тях, казвайки: поборници на Троицата, Вяро, Надеждо и Любов, утвърждавайте ни във вярата, надеждата и любовта.”

Размишлявайки над живота на св. София и нейните добродетелни и смели дъщери, разбираме колко необходимо е във възпитанието на децата ни както ние да бъдем техен пример за всичко, което им казваме те да правят, така и ние – родителите да взимаме пример от децата. С чистите си души те могат най-вече да ни научат на истинско, неподправено, близко отношение към Бога като към наш истински баща и приятел. С това чувство се стремим да заставаме сутрин тримата с нея и баща ѝ пред иконите у дома и казваме молитвата “Отче наш”. За Любов, сигурна съм, това ще е един от първите, най-съкровени спомени за семеен ритуал, а колко е важно децата да имат такива! Както моят спомен за уханието на топлата питка на мама за Рождество Христово!

Най-ценните моменти за детето не са часовете прекарани пред телевизора, телефона или таблета (и от личен опит ви споделям колко е тих, спокоен и радостен семейният живот без телевизор!). Незабравими са миговете на пълна споделеност, в която заедно творите, в която създавате семеен уют и усещане за дом. И наистина, кое би могло по-осезаемо да подхрани това чувство от уханието на топъл хляб?!

Замесване на питката “Боговица” за Рождество

Тази година за Рождество Христово с моята 10-месечна дъщеричка Любов ще замесим заедно първата ни празнична питка! За мен това е дълго чакан, много важен, паметен момент, тъй като месенето на хляб, и особено месенето за християнските празници, е бил изконно ключов начин за предаване не само на традициите, но най-вече на ценностите на семейството, на духа на нещата, а не просто на тяхната форма.

Самата декорация на питката ясно показва дълбокия смисъл на празника Рождество и аз, като културен антрополог, с голям интерес съм изучавала българските и чуждестранни традиции на празничните хлябове. За най-големите празници, като Рождество и Великден, хлябът (питката) в българската традиция се нарича “Боговица”, защото е посветен на Бога и е израз на нашата благодарност и молитва.

Украсата върху рождественската Боговица се прави от пръчици и топчета тесто без квас/мая (за да не бухне) и изобразява дома и семейството с молитва то да бъде благословено. Домът се изобразява като отворен кръг, с две леко завити края като гръцката буква “омега”, а над него се оформя Витлеемската звезда, която е с 8 лъча, тоест два преплетени кръста с общ център, благославяща дома. Вътре в дома се изобразява семейството чрез брой топчета за броя на членовете; правят се и овце отново от топчета, както и овчарска гега от пръчица тесто, и напомнят както за пастирите във Витлеем така и изразяват молитвата за благословия на животновъдите. Освен това, някъде по питката се слагат и пиленца, които напомнят за Светия Дух, вселил се в утробата на Дева Мария (пиленцата се правят много лесно, ако направите формата на кръст и после прехлупите едно върху друго късите, хоризонтални рамена, така че да заприличват на крила, а вертикалата е телцето).

За Рождество Христово гърците украсяват хлябовете си (наречни “Христопсомо”, т.е. хлябът на Христос) само с една голяма Витлеемска звезда и на някои места в България съм виждала и такава украса за Боговицата.

Рецепта за постна (содена) питка “Боговица”
Продукти:
3 ч. ч. брашно
1 ч. ч. вода
1 ч. л. сода
1 ч. л. сол
1 с. л. оцет
5 с. л. олио

Приготвяне:
Пресейте брашното и направете кладенче. В него сложете погасената в оцета сода, солта и олиото и добавете хладката вода, като замесвате меко тесто. Оставете тестото да почива 10 минути. През това време замесете малко брашно с вода, за да се получи обикновено тесто за украсата. В намазана с олио тавичка оформете питката и поставете върху нея украсата. Намажете питката с олио и сложете във фурната да се пече 30-35 минути на 180° С. Когато извадите питката от фурната, напръскайте я с вода и я завийте с кърпа, за да омекне.

И най-важното – цялото семейство заедно да се събере вечерта на Бъдни вечер около трапезата с питката и другите постни гозби, и всички от сърце да кажат молитвата “Отче наш”, след което главата на семейството да разчупи питката и да остави символично първото парче за Младенеца Христос и Неговата Майка пред тяхната икона. И нека за сетен път благодарим на Света Богородица, че е най-великият пример за майка и наша грижовна помощница във възпитанието на децата ни! А на следващия ден нека в абсолютна пълнота да благодарим на Бог за родителската Му обич към нас чрез участието ни в най-тържествената, възвишена благодарствена служба – Литургията и приемането на светото Причастие, Евхаристията (именно от гръцки “благодарност”)!

---

Чудото на новия живот

Надежда Савова-Григорова

Да си непразна те преобразява тихо,
след суета и работа но с празна и утроба и сърце,
в благоутробието Божие амбициите стихват…
защото Ти, Христе, пося не “моето”, а Своето зрънце!

Благоговея как расте Животът
и как от сърчицето малко Те зове…
Утробата е само глинен съд за Твойта благодат, а не Кивота,
и само със безмълвна благодарност прегръщам Твоите нозе!

И моля Теб и Твойта Майка, Неувяхващ Цвят,
душата да съгрявате неoпалимо с плам,
да сети Ваш’та обич към измъчения свят…
и майчински да люби всеки, виждайки във него Вам!