Философия за класната стая

Това, което хората днес трябва да си изяснят, е простичкият факт, че всеки аргумент започва с някаква предпоставка – тоест с нещо, с което не може да се спори. Разбира се, вие можете, стига да искате, да поставите под съмнение началната предпоставка на вашия аргумент, ала в този случай вие формулирате нов аргумент с друга основна предпоставка. Всеки аргумент започва с някаква непогрешима аксиома, която можем да проблематизираме само ако се облегнем на друга непогрешима аксиома. Никога не можете да докажете своето първоначално твърдение, защото в противен случай то не би било първоначално.

Това е азбуката на мисленето. И тя има тази специфична и благоприятна черта, че подобно на всички останали азбуки може да бъде преподавана в училище. В една обикновена класна стая с черна дъска може да бъде преподавано по философия това, че не сме способни да изведем аргумент, без предварително да установим своите изходни постулати, по същия начин, както се преподава Евклид. И смятам, че е възможно донякъде просто и разумно на това да бъдат обучавани дори най-малките, преди да излязат на улицата и да бъдат оставени изцяло на логиката и философията на „Дейли Мейл”.

Голяма част от хаоса по отношение на религията и съмненията ни произлиза от факта, че скептичните ни съвременници винаги започват с това да ни обясняват онова, в което не вярват. Ала дори и от скептика ние най-напред искаме да разберем в какво всъщност той вярва и още преди да сме се впуснали в спор, да узнаем онова, за което няма да спорим. Това объркване прогресира до безкрай поради факта, че днес всички скептици са скептици в различни степени на разложение на скептицизма.

Вие и аз, надявам се, имаме това преимущество пред всички тези новоизлюпени всезнайковци, че по една случайност сме с ума си. Всички от нас вярват в катедралата „Св. Павел”, мнозина – в самия св. Павел. Но нека честно си дадем сметка в колко много неща, които са част от съществуването ни, ние вярваме, макар и те да не могат да бъдат нагледно показани. Да оставим за момент религията настрана. За мен е ясно, че всички здравомислещи хора крепко и неизменно вярват в определен брой неща, които нито са доказани, нито могат да бъдат доказани. Нека ги изброим приблизително:

1. Всеки здравомислещ човек вярва, че светът около него и хората в този свят, са реални и не са негова собствена заблуда или съновидение. Никой не би тръгнал да пали Лондон с мисълта, че прислужникът му скоро ще го събуди за закуска. Но това, че аз в даден момент не сънувам, е нещо недоказано и недоказуемо. Оттук и фактът, че съществува нещо друго освен мен самия, е недоказан и не може да се докаже.

2. Всички здравомислещи хора вярват, че този свят не просто съществува, но и че има някакъв смисъл. Всеки човек вярва и че пред нас има някакво особено задължение да бъдем заинтересовани от това гледище или жизнена перспектива. Той би сметнал за неморален онзи, който би казал: „Не съм я искал тази комедия и тя ме отегчава. Наясно съм, че на долния етаж е убита старица, но аз отивам да спя.” Това, че наистина за нас съществува някакъв дълг да се грижим за нещата, които не са наши, е недоказано и недоказуемо.

3. Всички здравомислещи хора вярват, че съществува нещо като „Аз”, или его, което е неизменно във времето. Няма и инч от моя мозък, който да е останал същият, какъвто е бил преди десет години. Но ако преди десет години съм спасил живота на човек в битка, аз се гордея с това. Ако пък съм избягал, срамувам се от себе си. Фактът, че съществува нещо върховно като „Аз” е недоказан и не може да се докаже. Той е дори повече от недоказан и недоказуем, той несъмнено е обект на спор от страна на мнозина метафизици.

4. Накрая, повечето здравомислещи хора вярват, а на практика и всички от тях допускат, че притежават нещо като сила на свободния избор и отговорност за своите действия.

Със сигурност би било възможно да установим някакво понятно, еднообразно изложение като горното, за да накараме хората да видят къде точно се намират. И щом като младежта на бъдещето не бива (понастоящем) да учи религия, то поне нека ясно и убедено й се предадат три или четири от постулатите на здравомислието и крепкостта на свободната човешка мисъл. | www.kultura.bg

Превод от английски: Валентин Калинов