Бог иска от Аврам да пожертва едничкия си син, но той имал двама. От къде идва това разминаване?

Четейки книга Битие, в разговора си с Бога Аврам му казва: „ето Ти ми не даде потомство, и на, мой наследник ще бъде домочадецът ми” (Бит. 15:3). Под домочадец се разбира роб, роден в дома на господаря. За древните в семейството влизали всички роби и деца.

Господ му отговаря: „Той няма да ти бъде наследник, но оня, който произлезе от твоите чресла, той ще ти бъде наследник” (Бит. 15:4).

Сара, виждайки, че не зачева, а вече е било невъзможно да има деца поради напредналата си възраст, решава по човешки начин да се сдобие със син, като даде на Аврам слугинята си Агар и когато тя зачене и роди дете, да го припознае за свое. Припознаването ставало, когато робинята раждала в скута й.

По този повод са и думите и към Аврам: "Ето Господ заключи утробата ми, за да не ражда; затова влез при слугинята ми; може би ще имам деца от нея” (Бит. 16:2). Виждаш, че припознаването е чисто символично.

Само че Господ е имал нещо друго предвид, а то е да отключи утробата на Сара. Така и станало: заченатото и роденото в законния брак на Аврам и Сара е първородно и едничко. От този избран род ще се въплоти и Нашият Господ Иисус Христос, когато се изпълнят времената (Мат. 1:1-16).

Доказателство за това са и думите на Господа към Аврам: „Вземи едничкия си син Исаака, когото ти обичаш, и иди в земята Мория, и там го принеси в жертва всесъжение, на една от планините, която ще ти покажа” (Бит. 22:2).

Виждаш, че няма разминаване. Измаил е бил домочадец, син на робиня, а Исаак чедо, благословено от Бога в законния брак.

Ние също ставаме първородни, когато се раждаме наново в св. Кръщение, затова в една от молитвите свещеникът моли Бога за кръщаваните: „да се причислят към първородните, които са записани на небето в Тебе, Бога и Господа наш Иисус Христос”.

Това е нашият път от Измаил към Исаак.

Твой в Христа:
о. Добромир