Грях ли е сексът?

Отец Стефан Стефанов: Уважаема Нина,

Във въпроса, който изпращаш, има повече отговори, отколкото питане. Някои от тях са верни, други не съвсем. До голяма степен моят отговор се явява излишен не само заради това, но и защото есето на Наталия Кючукова Деца се раждат не от секс, а от любов, публикувано в сайта, като че ли е написано в отговор на твоите въпроси.

Съгласен съм с теб, че сексът е нещо естествено. Нашият Творец ни е създал мъжки и женски пол, които се стремят един към друг. Двата пола, двете пол-овинки се стремят да станат едно цяло, “една плът” (Бит. 2:24, Мат. 19:5, Марк 10:8, І Кор. 6:16, Ефес. 5:31 – колко много пъти (!) е повторено в Свещеното Писание това). Това “свето единство”, както е наречено в една от молитвите при Венчанието, се осъществява в брака: “Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло – чисто” (Евр. 13:4).

Проблемът се поражда от това, че съвременното общество е изгубило равновесието между секса и любовта. Изгубило е това равновесие, защото е изгубило самата любов. Това е най-голямата, най-страшната и най-тъжната загуба. Според думите на Христос, тя е следствие от умножаване на беззаконието (срв. Мат. 24:12). От друга страна, не по-малък проблем е, че в църковните среди любовта често се заменя с морализаторство.

Сексът може да е вреден от медицинска (биологична) гледна точка, ако, както казваш, се “прекалява” (а колко е нормата?), но от духовна гледна точка сексът е вреден, ако се прави без любов (дори да не се прекалява). Вреден е затова, че превръща човека в егоистичен консуматор. Днес много често чуваме, как някой напуска някого, защото “връзката им се била изчерпала”. Изчерпва се нещо, което консумираш. Любовта никога не може да се изчерпи, защото тя се стреми да дава, а не да получава.

Сексът може да бъде “биологична функция” само когато се върши без любов. Когато се върши без любов, той не може да бъде нищо повече от биологична функция. Сексът между мъж и жена, които се обичат, е неразделна част от любовта. Не бих се съгласил, че “сексът не е толкова важен”, но, разбира се, много по-важна е любовта. Защото “любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта се не превъзнася, не се гордее, не безчинствува, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, на неправда се не радва, а се радва на истина; всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. Любовта никога не отпада” (І Кор.13:4-8). А когато отпадне сексът (а той неизбежно отпада), тогава, ако няма любов, става много, много тъжно и празно.

Искам да коригирам една неточност в писмото ти: “големият страшен първороден грях” не се състои в секса. Грехът на нашите прародители е в грешния избор: те предпочетоха да послушат змията, а не Бога. Оттам произлиза склонността на човека и до днес да намира “офертите” на лукавия за примамливи, а Божиите заповеди – за тежки. Като обърна гръб на Бога, Адам загърби любовта. А там, където отсъства любовта, присъства смъртта. Тоест Бог не ни наказва; като прекратим връзката си с Него, ние се самонаказваме. Няма по-голямо самонаказание от това, да живееш без любов.

Оттук се поражда стремежът на “модерния” човек да компенсира липсата на любов със секс. За да констатира неизбежно, че това е невъзможно. Но докато се е опитвал, си е пропилял живота.

Съгласен съм, че “животинският акцент” ни дърпа надолу, но не мисля, че можем да се откъснем от него “групово”. Всеки носи своята отговорност лично и това го прави личност. Само в Църквата, в живо общение с Живия Бог ние ставаме личности, окъсваме се от “животинския акцент” и от „груповото“, т. е. стадното мислене. В Църквата се учим да обичаме.

Поздравявам те с братска любов,
Презвитер Стефан