Живея в чужбина, не мога да ходя на църква…

От 10 години с голямо упование се моля и изповядвам, искам прошка, причастявам; сега за 1 година съм в САЩ – грижа се за бебе. По независещи от мен причини не мога да отсъствам от дома и не ще мога да посещавам църква. Всекидневно чета молитви; сега съм в пост. Но не ще мога да се причастя, което ме притеснява. Как да се утеша? Поклон!

Свещ. Добромир Димитров: Имам една приятелка, която живее в Швейцария и като теб има  абсолютно същия проблем. Самата тя си има молитвено правило (обикновено вечер около 1 час), което с голямо усърдие изпълнява. За жалост и тя не може да посещава православен храм и да се причастява.

Това поражда в нея болка и недостатъчност и когато се върне в България, тя се стреми редовно да участва в св. Литургия, да общува с християните и свещениците. Това бих нарекъл евхаристиен глад.
 
И в живота ни е така, когато си отделен от любимия човек, ти тъгуваш и искаш постоянно да си с него. Майката тъгува за детето си, когато то е далеч от нея.

Така е и в Църквата: когато сме отделени от Христа, ние тъгуваме.

Утехата ти нека да бъде, че и Той те очаква и иска да бъде с тебе.

Опитай се да намериш православна църква в Америка и Господ ще ти помогне и да я посетиш, да си вземеш отпуск и всичко останало.

твой в Христа: о. Добромир