Задължителна ли е изповедта преди причастие?

Задължително ли е да се изповядвам, за да се причастявам; ако това е така, защо се практикува причастие без изповед?

Свещ. Стоян Бербатов: Преди причастяване не е необходимо човек да се изповядва. Повтарям, не е необходимо. Изповедта в никакъв случай не трябва да се схваща механично, като нещо, което трябва да се направи, за да се получи нещо друго. Този тип възприемане на нещата създава някои проблеми. Първо, понеже просто е невъзможно човек редовно да се причастява и преди всяко причастие да се изповядва, се създава едно чувство на притеснение, на напрежение, и това чувство със сигурност не е плод на християнския начин на живот. От друга страна пък в една такава ситуация неизбежно се създава опасност постоянното повтаряне да доведе до повърхностно и просто (елементарно) изпълняване на задължението. Тези неща не ги говоря наизуст, защото много често днес изповедта се възприема като задължение. И най-после, на основание на коя църковна практика съществува разбирането, че преди причастие трябва да се изповядваме? Аз лично тук припознавам манталитета на онези хора, които мислят, че сами трябва и могат да си определят колко пъти ще се причастят. А забравят, че на всяка Литургия биват призовавани със страх Божи, вяра и любов да пристъпят (към причастието). И въпреки, че не са достойни, и тъкмо защото не са достойни, това, което получават – Тялото и Кръвта Христови, го получават като подарък. Накрая, бихме обобщили, че едно такова мнение противоречи и на преданието и на каноните на Църквата, според които редовното причастяване е начинът на живот на Църквата. Виждате, че въпросът за причастието е всъщност въпрос на живата вяра и на пламенното желание да се общува с Бога все по-често и все по-дълбоко.

А за изповедта няма по-добро напътствие от това на св. апостол Павел, който казва, че трябва да изпитваме себе си и след това да пристъпваме. Ако някой намери нещо в себе си, което трябва да изповяда, нека се изповяда. Имаме и Христовото напътствие, че ако някой иска да принесе жертва на Бога и се сети, че някой има нещо против него, трябва да остави жертвата и първо да се примири с него. А после нека пристъпи. Защото изповедта ражда победата над собствения егоизъм, казано на православен език – ражда покаянието, промяната на ума и сърцето, а не повърхностното повторение. Не забравяйте, тайната е в покаянието, а изповедта е негов плод. Изповедта не трябва да се насилва, а покаянието – то просто не може.