За почитането на съботния ден

Отец Стефан Стефанов

В рубриката ни “Въпроси към свещеника” наша читателка отправя следното питане:“Какво да отговаряме на критиките на адвентистите относно почитането на съботния ден? И изобщо как стои въпросът с Четвъртата Божия заповед?”

Здравейте!

За да можем да отговорим на въпроси, свързани с Четвъртата Божия заповед, трябва да си отговорим по принцип за Стария Завет – как се съотнася той към Новия Завет.

Днес живеем в Новия Завет. Когато е сключен Новият Завет, Старият е прекратен, защото не може да са в сила едновременно и двата завета. Завет означава завещание или договор – между Бога и човека. Чрез Своя Завет с нас Бог ни разкрива Своята воля.

Защо съществуват два завета? Св. апостол Павел е отговорил – „законът беше за нас възпитател в Христа, за да се оправдаем чрез вяра; а след като дойде вярата, ние вече не сме под ръководството на възпитател” (Гал. 3:24-25). Цялото Послание до галатяни третира тази тема – съотношението на Закона, т. е. Стария Завет към Новия Завет на благодатта.

Днес ние четем в Библията – Свещеното Писание на Стария Завет и Свещеното Писание на Новия Завет, но трябва да правим разлика между самия Завет и Свещеното Писание на завета. Старият Завет е приключил, прекратил е действието си в момента, в който е сключен и влиза в сила Новият. Днес Библията съдържа и ние четем Свещеното Писание на Стария Завет, защото е боговдъхновено слово Божие, но този Завет е изпълнил мисията си – довел ни е до Христос, както се изразява по-горе св. ап. Павел, и с това е приключил.

В протестантския превод думата „възпитател” е преведена като „детеводител”. Това е по-буквален превод на гръцката дума „педагогос”, но този превод дава още по-ясна представа за мисията на Закона, т. е, на Стария Завет.

Подробно и ясно обяснение за смисъла на двата завета се дава в 8, 9 и 10 глави на Посланието до евреите. Там ясно се казва: „Като казва „нов“ завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.” (8:13). Малко по-горе апостолът казва, че Старият Завет приключва, защото има недостатък (Евр. 8:7), той не разкрива напълно Божия домостроителен план, той е само сянка (Евр. 8:5). В Посланието да колосяни казва още по-конкретно и за Завета и за съботата – че са „сянка на бъдещето, а тялото е Христос” (2:17). Образът на сянката показва, че двата завета са в неразривна връзка един с друг, Старият Завет се разкрива в Новия, а Новият е заложен в Стария.

Старият Завет се състои от заповеди от типа на „не се докосвай, не вкусвай, не пипай“ (Кол. 2:21). Чрез Христа ние сме умрели за стихиите световни, в кръщението ние се погребваме с Христа – това пояснява св. апостол Павел във втора глава на Посланието до колосяни и никой по-добре от него не може да обясни смисъла на Стария Завет, неговото несъвършенство и неговата преходност. В своята предсмъртна реч св. архидякон Стефан (7 глава от Деяния на светите апостоли) също разкрива Божия план за нашето спасение, който преминава от Стария в Новия Завет.

Когато човек познава духа и смисъла на двата завета, не е трудно да разбере разликата между двата и целта на единия и на другия.

Чрез заповедта за почитане на съботата Бог учи Своя избран народ на Богопочитание. Но го учи „по детски”, защото Законът е детеводител, възпитател.

Христос нарича юдеите лицемери, задето изваждат вола, ако падне в ямата в събота, а Самия Него обвиняват, задето изцелява в съботни дни. Затова Той целенасочено върши такава „работа” предимно в съботни дни – за да ги провокира да не гледат формално, законнически и книжнически.

Мнозина християни тълкуват Четвъртата заповед формално – че в Новия Завет съботата е заменена с неделята. Ако е така, то почти няма смисъл – какъв е смисълът да се заменя един ден с друг, пък било то и възкресния ден. Смисълът на новозаветната промяна е, че цялата новозаветна епоха, епохата на благодатта е събота, Христос е нашата събота, ние живеем в Христовия покой. Събота вече не е един ден, а една епоха и вече не е ден, а състояние.
Нещо много важно – Христос изпълни всичко, всички изисквания, всички предписания, всички заповеди, всички постановления на Стария Завет, защото никой човек не можеше да ги изпълни, фарисеите се хвалеха, че всичко изпълняват, но това са фарисейски хвалби.

Братът на блудния син също каза, че нито една заповед не е престъпил, но това е празно самочувствие. Младежът, който дойде да пита как да наследи живот вечен също имаше самочувствие,у че всичко е изпълнил още от младини, но по-нататък от евангелския разказ също виждаме, че това е само празно самочувствие. Единствен Христос изпълни всичко и го изпълни съвършено. С Неговото идване Старият Завет е изпълнен. Ако се връщаме към него, означава да гледаме назад, а не напред. Новият Завет е есхатологичен и ни учи да гледаме напред, във вечността.

Заповедите на Стария Завет не са изгубили сила, но в Новия завет те са развити на много по-високо духовно ниво – старозаветното „не убивай” в Новия Завет вече означава – не помисляй зло, не се гневи, не убивай вътре в сърцето си. Същото е със заповедта „Не прелюбодействай”. В Новия Завет смисълът е да не пожелаваш в сърцето си, да не поглеждаш с прелюбодеен помисъл.

Старозаветното обрязване на плътта е заменено, тоест разширено в неръкотворно обрязване на сърцето (срв. Рим. 2:29, Кол. 2:11). Този принцип на съотношение между двата завета се отнася за всичко.

Изцяло и с пълна сила се отнася и за Четвъртата Божия заповед. Тя също се изпълва с новозаветен дух и добива разширен, духовен, небуквалистичен новозаветен смисъл. Тя вече означава да живеем изцяло потопени в Христовия покой, мир, любов, да сме отделени от света и световните стихии, страсти и стремежи, да не сме поробени под стихиите на света (Гал. 4:3), да стоим „твърдо в свободата, която Христос ни дарува” (Гал. 5:1)

По този въпрос са писани много статии и книги, в които авторите го разясняват от различни аспекти. По темата Ви предлагам да видите още статията „Защо православните не спазват заповедта за почитане на съботата“ на Златина Иванова, на о. Александър Мен „Два Завета“ и др. На български език има една хубава книга по темата от митрополит Антоний Храповицки, но е старо издание и трудно може да се намери.