За смисъла на думата „любов“ в християнството?

Добър ден,

Имам толкова много въпроси, така че Интернет едва ли е достатъчен за диалог със свещеник. Сега ще Ви попитам за смисъла на думата любов в християнството. Любовта е най-важното нещо в нашата вяра, струва ми се. Но какво точно разбираме под тази дума? За неизкушените от християнството и неговата етика, любов е отношение между двама души, основано на взаимни чувства и/или физическо привличане.

Според мен повечето невярващи разбират любовта повърхностно, или я свързват със секса. Да не говорим, че навсякъде около нас – филми, песни, реклами – преекспонират по отблъскващ начин темата за любовта откъм плътската й страна.

Какво значи, когато ни се казва да обичаме ближния си, а няма човек, способен да обича всички други хора, защото едни са ни симпатични, други – безразлични, трети ни отблъскват? Нали само Бог обича всички хора безусловно, защото те са негови създания? Искам да попитам дали под християнска любов не трябва да разбираме нещо различно? Дали когато говорим за любов към ближния, не става въпрос за сборно понятие от неща като уважение, зачитане, добронамереност, доброжелателност, готовност за помощ? Спазване на Златното правило? Т.е. любовта да е по-скоро синоним на определен светоглед?

отец Добромир Димитров:  Въпросът ти е много важен особено днес, когато соленото се приема за сладко, нощта се приема като ден, а злото за добро.

Но какво е любовта?

Толкова много философи и творци са се опитвали да дадат свое обяснение. Ние назоваваме толкова много неща с думата обичам: например футбол, шоколад, пътуваме, мода, музика. Можем ли да кажем, че наистина обичаме тези неща?

Истината е, че любовта не е просто емоция, а е състояние на цялата ни личност. Това трябва да е истинската любов.

При мен са идвали момичета и момчета, а и възрастни хора, които не могат да си обяснят, как преди време са обичали толкова много човека до себе си, а сега дори не могат да понасят неговото присъствие… Или безнадеждно влюбени, които, страдайки, не искат да живеят, а след известно време си казват: „как съм могъл да изпитвам такива чувства”. Или приятели, които не могат вече да се гледат. Това ли е любовта?

Безспорно тази любов можем да отнесем към емоциите – тя е доста променлива; но има друга, която не се променя – тя е изначална и именно тя е християнската.

Тази любов винаги е свързана със страдание за другия и е непроменяема. Тя приема другия като уникална личност, образ Божий ценен сам по себе си. Тази любов не гледа собственото си щастие.
Самият Бог е любов (1Иоан 4:9) Христос се е понизил, станал е човек, за да може да спаси човешкия род и е страдал от любов към нас. Той не ни разглежда в рамките на морални категории.

Бракът също е любов и страдание. Неговата цел е да излезем от собствения си индивидуализъм и да се съединим с другия, да имаме общ живот.

Дори и телесния афинитет (привличането) на мъжа към жената и обратно има за цел преодоляването на тази самодостатъчност, която е последица от греха. Обичайки своя мъж или своята жена, в тяхно лице трябва да обикнем всички хора, а обичайки своите деца, да обикнем всички деца по света.

Ние тук се учим да обичаме, това е нужно за бъдещия ни живот. Самата любов ни прави личности, прави ни реални. Уважението, зачитането на правото на другия, симпатията – всичко това са емоции. Това не е достатъчно и често пъти го правим от себелюбие, за да си кажем колко сме толерантни, добри и благородни. Нужно е много повече. Просто трябва да приемем, че другият е нашия живот, другият за нас не трябва да е ад.

Когато Господ Иисус Христос ще дойде да съди този свят (Евангелие от Матея 25:31-46), Той ще ни съди според това, дали сме проявявали любовта си към другия, към нашия ближен. Този ближен в никакъв случай не е абстрактен: той може да е колегата ни, вдовицата от долния етаж, болният наш приятел.

Спомних си, как преди време срещнах една жена в болницата, чийто мъж след доста алкохол в новогодишната нощ я беше намушкал с нож в рамото. На другата сутрин я посетил и дълго плакал. Когато я попитах, дали ще се върне при него, тя ми каза, че не си е мислила друго, и че много го обича.

И така именно в кризи – било то в брака или някъде другаде – си проличава каква е нашата любов, и дали е истинска.

За всичко това може да се говори много, виж в архива за други подобни въпроси.

Твой в Христа:
о. Добромир