Има ли прераждане?

Напоследък доста хора, считащи себе си за християни, изказват подобни твърдения. Те са напълно безпочвени, голословни и необосновани. Тези, които ги изказват разчитат на неосведомеността на своите слушатели или читатели. Те самите също са неосведомени и некомпетентни по тези въпроси. “На Петия вселенски събор…”?! Със същата лекота, напосоки, други назовават “Третия” или “Шестия” и пр. Те нямат никакви знания както по темата за Вселенските събори, така и относно християнската история изобщо. Едва ли знаят, например, колко на брой са Вселенските събори, къде и кога са се провели. Камо ли да са запознати с темите, които са се разисквали на тях, причините, поради които са свикани, каноните, които са приели. Прочетете сборника с решенията на Вселенските събори и ще се убедите, че подобен текст няма. Нито на Петия, нито на който и да е друг събор – вселенски или поместен.

С лекота се “цитират” и текстове “от Библията” и “от Евангелието”, каквито там няма. Твърдя тези неща с такава категоричност, защото самият аз съм слушал подобни повърхностни твърдения многократно. По-лошото е това, че повечето от хората, които ги изказват, не приемат аргументите и фактите, които опровергават техните твърдения. Те просто не са свикнали да боравят с аргументи и факти и това ни най-малко не ги притеснява.

Сега ще Ви изложа накратко няколко аргумента по същество. Само човек, който няма понятие що е вяра, може да си мисли и да твърди, че събор от вярващи християни, при това най-великите умове на епохата, с такава с лекота ще “изтрие” думи на своя Господ. Ако Христос или някой от пророците действително бяха казали нещо подобно, то не би могло да бъде подлагано от никой вярващ християнин на никакво съмнение. За нас Библията е Слово Божие. Никой не може да си позволи нито да прибавя, нито да отнема нещо от него. В древните ръкописи, достигнали до нас има незначителни разминавания в текста, състоящи се в някоя буква или дребен детайл. Съвсем различно е положението с неканоничните “евангелия”, за които много се пише напоследък. Ала те никога не са били църковни текстове. За това има убедителни и неопровержими доказателства, датиращи от най-ранната християнска древност.

Като “доказателство”, че в Евангелието се било говорело за прераждане най-често се цитира случаят с изцеляването на слепородения (Иоан 9 гл.). Учениците попитали Иисус: “Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?” И адептите на идеята за прераждането “тълкуват”, че щом се допуска възможността самият слепороден да е съгрешил, то това е възможно да е станало само в предишен негов живот. Иисус отговаря на учениците Си: “Нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му”. Спасителят отхвърля двете хипотези на Своите ученици и им казва нещо коренно различно. Казва им, че не трябва да търсим причинно-следствена връзка между греха и слепотата на този човек. Не трябва да търсим пряка причинно-следствена връзка между греха и болестта по принцип. А защитниците на идеята за прераждането твърдят, че такава връзка съществува. Нещо повече – точно тази причинно-следствена връзка обуславя според тях необходимостта от прераждане.

В християнството няма и не може да има прераждане, именно защото няма необходимост от такова. “Необходимостта” от прераждане (сансарата, трансмиграцията, метемпсихозата) се обяснява с кармата: чрез верига от прераждания, човекът се освобождавал от грехове, натрупани в “предишен” живот, докато достигне нирвана.

Ние сме освободени от греха чрез кръстната смърт на Спасителя Христос. Той понесе върху Себе Си греха на цялото човечество и на всеки човек и чрез Собствената Си смърт го унищожи. В това се състои делото на изкуплението и спасението. Тук ще използвам един метафоричен израз: в Църквата има еднократно прераждане – Светото кръщение, наречено новорождение. Кръщението изобразява умирането на стария, плътския човек при потапянето под водата и раждането на новия, духовния човек при изваждането от водата. Затова св. апостол Павел пише: “Или не знаете, че всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме? И тъй, ние се погребахме с Него чрез кръщението в смъртта, та, както Христос възкръсна от мъртвите чрез славата на Отца, тъй и ние да ходим в обновен живот. Защото, ако сме сраснати с подобието на смъртта Му, то ще бъдем съучастници и на възкресението” (Рим. 6:3-5).

Възкресението прави прераждането ненужно. В източните религии вярват в прераждане, защото не вярват в Христа и в Неговото възкресение. Тоест идеята за прераждането при тях се явява “заместител” на възкресението. И ако там, за тях, в това има някаква логика и смисъл, то няма никаква логика и смисъл някой, който вярва в Христа, да вярва в прераждане. Възкресение и прераждане са несъвместими. Вярата в прераждане обезсмисля вярата във възкресението на Христос и възкресението на всички човеци, т. е. прави безсмислена вярата, която изповядваме с Никео-константинополския символ: “Очаквам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век”.

Несъвместимостта на Библията с идеята за прераждането се потвърждава от още много факти, споменати в нея. Ако съществуваше прераждане, нямаше да има смисъл от потопа, от който се спасява само семейството на Ной: Бог щеше да остави всички хора да се прераждат, докато достигнат до абсолютната святост. Но най-ясен пример, че не съществува прераждане, са двамата разбойници, разпнати от двете страни на Христос. Двамата са вършили еднакво тежки грехове, но единият отива в ада, а другият в Рая. Разбойникът отдясно достига “нирвана” толкова бързо, че може да обърка понятията и на най-големия гуру. Всъщност причината е, че той се покайва и изповядва Христа за Господ. Покаяние (метанойа) означава пълно изменение, възраждане, преумление. Така той проглежда със сърцето си и вижда това, което не са искали да видят първосвещениците и синедрионът: очаквания Месия, Синът Божий, Който има власт да прощава грехове, да развързва връзките на греха, като с това доказва, че нито с дела по закона, нито с прераждане може да се спаси човек, а само с изповядване на Живия Светотроичен Бог.

Пребъдвай в тази вяра и следвай завета на Спасителя: “Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден” (Иоан 6:54).