Каква е съдбата на кремираните покойници?



Каква утеха би ни дала вярата за нашите починали близки, чиито тела са били кремирани преди погребението?

Презв. Стефан Стефанов: Здравей,

Нашата вяра е наша утеха във всяка скръб и неволя. В началото на всяка наша молитва ние се обръщаме към Светия Дух, като Го наричаме “Утешителю”. Думите на Христос: “Дойдете при Мене, всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28) са извор на утеха за всички.

Но най-важното е, че Христос даде обещание на Своите последователи: “Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз” (Иоан 14:2-3). Затова св. апостол Павел просвещава християните: “Не искам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както и другите, които нямат надежда” (І Сол. 4:13). “Другите, които нямат надежда” са невярващите. Ние, християните не бива да скърбим като тях. Нашата надежда е, че “най-последен враг, който ще бъде унищожен, е смъртта” (І Кор. 15:26). Няма по-велика и нежна утеха от надеждата за вечен живот. Именно тя е същността на християнската вяра, както пише на друго място същият Апостол: “Ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви: вие сте си още в греховете; тогава и ония, които са умрели в Христа, са загинали. И ако само през тоя живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци” (І Кор. 15:17-19).

Надеждата във вечния живот не се влияе и не се променя от никакви обстоятелства: дали човек умира мирно в леглото си и е погребан в гроб, дали е удавен и разкъсан от морските хищници, дали е загинал при пожар, дали на война е разкъсан от мина, дали тялото му е кремирано и пр. Във вечността всеки ще бъде такъв, какъвто е създаден от Твореца. Още в Стария Завет св. пророк Иезекиил беше удостоен да види как Бог ще отвори гробовете и ще изведе мъртвите (37 гл.).

Христос умря заради нашите грехове. Със смъртта Си Той победи и унищожи смъртта и ни даде надежда, че тези, които са Христови, ще бъдат с Него във вечността. По-светла надежда и по-силна утеха от тази не би могло да има.

Важното е не каква е съдбата на тялото ни. По-важното е каква ще е съдбата на душата ни. “Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият, а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената” (Мат. 10:28).

Утешителят, Духът на истината да изпълва сърцето ти,
презвитер Стефан

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...