Какво е характерното за петдесятното движение?

Църквата на Петдесятниците е едно от къснопротестантските течения на християнството, възникнало на границата между ХІХ и ХХ век в САЩ. Идейните му корени са в движението на ревивализма (англ. revival – съживяване, възраждане), възникнало през ХVІІІ век в средите на редица протестантски църкви и развило се в рамките на “движението на светостта”. Именно в това движение са се оформили основните принципи, възприети по-късно от петдесятниците, най-характерен от които е говоренето на непознати езици.

Дар за говорене на езици е имало и в по-ранните векове сред янсенистите, квакерите, севенските пророци във Франция, лазаристите в Швеция, възрожденците в Ирландия и пр.

Най-характерното във вярата на петдесятниците е кръщението със Светия Дух, вследствие на което, както апостолите на деня Петдесятница, кръстените получават дара да пророчестват, да изцеляват болни и да говорят на разни езици. Те признават две тайнства: кръщение и Господня вечеря (причастие) и свещенодействията: бракосъчетание, покаяние, благословение на децата, молитви за болните и ръкоположение. Главната разлика между петдесятниците и другите протестанти е вярата в харизматичните проявления на Бога сред тях.

Начало на съвременното петдесятно движение полага методисткият проповедник Чарлз Парам в град Топека, Канзас. Той основал училище за изучаване на Библията и поставил задача на учениците си да потърсят дали в нея има знак за кръщението със Светия Дух, който да е толкова очевиден, че да не остава никакво съмнение за кръщението. На 31 декември 1899 г. се събират 40 ученици, които разказват за изследванията си. Всички стигнали до един и същи извод: според Библията белегът за кръщение със Светия Дух е говоренето на езици. След това откритие всички усещат присъствието на висша сила. Малко след началото на новата година и новия век ученичката Агнес Озмън помолва Парам да положи ръце на нея. Тогава тя “се изпълни с блаженство, главата и лицето й бяха окръжени от светлина и тя започна да говори на китайски език. Следващите три дни тя не можеше да говори на английски”, пише Парам. Два дни по-късно много други хора, включително Чарлз Парам и неговото семейство, преживяват същото. Новината за събитието бързо обикаля цяла Америка. Започват молитвени събрания в Канзас сити и други градове на щата, на които Парам неуморно проповядва новото петдесятно послание и печели хиляди последователи. Още по-масово разпространение то придобива след петдесятния “взрив” през 1906 г. на улица "Азуса" в Лос Анджелис, където проповядва негърският проповедник Уилиам Сиймор. Постепенно белите хора стават по-голяма част от присъстващите. Освен проповядването на вярата, се отправя и послание за равенство и помирение на расите. Бели и негри работят заедно под ръководството на негър-проповедник, което в онези дни е нещо нечувано и християнският мисионер Франк Бартълмен заявява: "На улица “Азуса” цветната линия, разделяща хората на бели и черни, беше отмита чрез кръвта на Христа".

Проповедите били придружени с крясъци и изпадане в транс, което било характерно за негърските християнски общности. Когато Чарлз Парам посещава улица "Азуса", той е ужасен от това, което вижда, и до края на живота си го нарича "проституиране с духовната сила". За времето от 1906 г. до 1920 г. са основани хиляди петдесятни църкви в Америка, част от членовете, на които са славяни, имигранти от Източна Европа. Петдесятното движение е пренесено в Европа от норвежкия проповедник Томас Барат. От Норвегия баптисткият проповедник Левин Петрус го пренесъл в Швеция.

Първата Петдесятна църква в България е основана през 1920 г. в Бургас от украинския мисионер Дионисий Заплишни. През 1928 г. е свикан учредителен събор, на който било изработено вероучение и приет правилник и Устав на Евангелската петдесятна църква.

Петдесятничеството е една от бързо нарастващите конфесии. Някои статистически данни сочат 190 млн. принадлежащи към църкви от петдесятническо направление Други източници посочват по-малки числа.

Слизането на Светия Дух над апостолите е предсказано и потвърдено в Библията, но за това събитие се говори като за еднократно действие и не се казва, че същото трябва да се случва с всеки последовател на Христа. След апостолските времена повярвалите приемат Светия Дух чрез кръщението и миропомазанието. За помазание говори още ап. Павел: “Тоя, Който утвърдява нас с вас в Христа и ни помаза, е Бог. Той ни и запечата и даде залога на Духа в сърцата ни” (ІІ Кор. 1:21-22). Говори и ап. Иоан Богослов: “И вие имате помазание от Светаго и знаете всичко” (І Иоан. 2:20). За него говорят древните църковни отци Дионисий Ареопагит, св. Теофил Антиохийски, св. Киприян Картагенски, св. Кирил Иерусалимски, св. Ефрем Сирин, бл. Иероним, бл. Августин и мн. др. Лаодикийският събор от 364 г. постановил: “Просветените след кръщението трябва да бъдат помазвани с небесно помазване и да бъдат участници в царството Божие”. За необходимостта от св. Миропомазание се говори и в правилата приети от ІІ и V Вселенски събори.

Петдесятниците омаловажават кръщението във вода, като учат, че то не умива греховете и не спасява, но Христос казва: “Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Иоан 3:5). Като отхвърлят Свещеното предание на Църквата те омаловажават и Евхаристийните св. Дарове, като не ги приемат като Тяло и Кръв Христови, а като хляб и вино.

В ранната църква имало харизматици, които имали различни дарове. Ала не се казва, че този дар е задължителен и задължително е обвързан с кръщението: “Ако някои говорят на непознат език…” (І Кор. 14:27), “Всички ли говорят езици” (І Кор. 12:30). В 12 глава на Първото послание до Коринтяни св. ап. Павел казва, че говоренето на езици е един от даровете на “един и същия Дух”, а не единствен. А в “Химна на любовта” в 13 глава казва, че този дар далеч не е най-важен в Църквата. В същия смисъл продължава и по-нататък в 14 глава. В Деяния на светите апостоли се разказва как апостол Филип кръстил един етиопянин, скопец. Дух Светий слязъл върху него, но той не проговорил на чужд език, защото не е било необходимо. Странно е защо Агнес Озмън е проговорила на китайски, след като в събранието не е имало китайци, а и по-късно тя не е ходила в Китай. Апостолите са проговорили на такива езици, на които е имало кой да ги разбере и да повярва (вж. Деян. 2:8).

Петдесятниците учат, че говоренето на езици е белег за истинската църква. Но св. ап. Павел казва, че “езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите” (І Кор. 14:22). Затова в най-голямо изобилие този дар бил даден на Коринтската църква, която била най-разпусната, най-слаба в религиозно и нравствено отношение. Тя особено се нуждаела от свръхестествена Божия помощ, от укрепване с видими чудеса, тъй като апостолското слово не убеждавало коринтяните. Сред тях имало отрицание на възкресението (І Кор. 15:12), “брат с брата се съди, и то пред неверници” (І Кор. 6:6), имало “завист, раздори и разногласия” (І Кор. 3:3), имало “блудство, и то такова блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците, именно, че някой държи бащината си жена” (І Кор. 5:1). Когато коринтяните започнали да злоупотребяват с дара на езиците и почнали да говорят на никому непознати езици, с което произвеждали безредици в събранията, ап. Павел ги упрекнал, че са като полудели (І Кор. 14:23). Има много свидетелства от преки очевидци, че и днес на събранията на петдесятниците се случват същите безредия, безумия, тръшкане, крещене, скубане, дращене и пр. Едва ли подобно поведение може да се приеме за дар от Светия Дух. Затова св. Иоан Богослов казва: “Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога” (І Иоан. 4:1).

След като изложих накратко кога, къде и как възниква петдесятното движение, сам си отговорете има ли то почва и с какво е по-различно от сектите.

Ваш в Христа брат: презвитер Стефан