Какво означава католическа църква с източен обряд? Отношението на Православието към католицизма?…

Искам да ви попитам какво е отношението на православието към католицизма и протестанството/историческото протестанство – лютерианство и калвинизъм/ и възможно ли е според вас реално сближаване на католическата с православните църкви?
Благодаря ви.

Католическите църкви с източен обряд са резултат от политиката на уния (unio – единение), провеждана от Римокатолическата църква след Великата схизма (разделението на църквите) от 1054 г. Римската църква сключва унии (съюзи) не само с Православната църква, но и с арменската, коптската, маронитската и др. Принципът на всички унии е еднакъв: униатите признават на първо място главенството на Римския епископ – папата, а също и догматическото учение на Католическата църква – изхождането на Светия дух и от Сина (Filioque), чистилището, непорочното зачатие на св. Дева Мария и пр. От друга страна те запазват своя богослужебен обряд, календара и традиционните си особености. Западната църква се стремяла да подчини Православната не само по политически причини, но и защото считали православните за отстъпници от истината, еретици и схизматици. От своя страна източните царе и патриарси, които са прибягвали до уния, са го правили, за да получат подкрепата на папата, когато са се намирали в затруднено положение.

Този начин на съединение е неприемлив, защото не се извършва на принципна богословска основа, а под натиск и по интерес. Затова и много от сключените унии просъществуват кратко – докато отпаднат причините, които са ги породили. Измежду многото неуспешни опити за съединение на църквите, най-забележителни са Лионската уния от 1274 г. и Флорентинската от 1439 г. От нашата история е известна унията, която през 1204 г. цар Калоян сключва с папа Инокентий ІІІ. Тя просъществувала само няколко месеца.

През 1596 г. на събор в Брест украинската и белоруската църкви сключват уния с Католическата църква. През 1946 г. на събор в Лвов унията е анулирана и униатските храмове и епархии се присъединяват към Руската православна църква. Ватиканът не признал това решение. След разпадането на Съветския съюз украинските униати възстановяват общението си с Рим.

Българската униатска църква е създадена през декември 1860 г. Тя е плод на борбата за църковна независимост. Главен подбудител за унията е Драган Цанков. На следващата година е призната от Високата порта и архимандрит Йосиф Соколски е ръкоположен в Сикстинската капела от папа Пий ІХ за пръв архиепископ на униатите. От 1994 г. Апостолически екзарх на католиците от източен обряд е епископ Христо Пройков. Така, че не може да се каже, че са “отрекли ръководството на българския патриарх”, защото при отделянето им от Православието още няма самостоятелна Българска църква, а българските епархии се оглавяват от гръцки владици на Цариградската патриаршия.

Отговорът на другите ти въпроси е по-труден, тъй като не е еднозначен. След Великата схизма Западната и Източната (още не се наричат Католическа и Православна) църкви взаимно се анатемосват. Следват векове на вражда, кръстоносни походи, войни, унии и пр. Появяват се и вероизповедни различия. През 1965 г. патриарх Атинагорас и папа Павел VІ предадоха на вечно забвение анатемите от 1054 г., разменени между патриарх Михаил І Керуларий и пратениците на папа Лъв ІХ. Вследствие на това срещите и разговорите между представителите на църквите на различни нива зачестиха.

Исторически и вероизповедно Католическата църква е най-близо до Православната. Но пътят, който трябва да бъде извървян до пълно единение, изразяващо се в евхаристийно общение е много дълъг. Още по-дълъг и труден е този път до протестантските църкви. Но диалозите с тях ни научиха, че не бива да подхождаме с надменност. Не бива да си въобразяваме, че единението може да стане чрез някаква православна уния, т. е. ние да си стоим гордо изпъчили гърди и да очакваме всички други да дойдат при нас. Аз лично се съмнявам, че пълно единение някога ще се осъществи. Ако това стане между предстоятелите на църквите, ултраправославни зилоти, ще ги обвинят в предателство спрямо Православието и ще се отделят. Затова мисля, че по-важното е да имаме взаимна любов. Към това сме призвани всички, това е във възможностите на всеки един от нас и така всеки може да даде своя принос към братското единение. Храмът, в който аз служа, е в съседство с католическия храм. Отношенията ни с католическия свещеник о. Валтер Горра са приятелски и братски. Срещите ни са почти ежедневни.

Ето какво казва митрополит Неофит по повод посещението на папа Йоан-Павел ІІ у нас през 2002 г.:

– Означава ли срещата между патриарх Максим и папа Йоан-Павел II начало на нов тип взаимоотношение между БПЦ и Ватикана?

– Тези отношения са въпрос на начина, по който изповядваме иначе общата вяра в Христа. Тук вече става въпрос за догми и канони, които не могат да бъдат преодолени така лесно и бързо. Но тази среща е среща на една добра воля и на едно лично приятелство. Така вече въпросите могат да се разглеждат в нова и доброжелателна атмосфера.