Какво представлява добросамарянството?

В цитираната статия добросамарянството е наредено до Щайнер, Рьорих, масонството и теософията не съвсем на място. То е доста различно от всички други изброени учения. Не бих казал, че към него се стремят интелектуалците. Негови последователи са предимно ниско образовани и простодушни християни. Има ги почти във всички храмове в нашата страна. Отношението на църковните власти към добросамарянството е различно – от остро осъждане и отхвърляне до негласно приемане.

Обществото “Добрия самарянин” е образувано на 20. 12. 1925 г. от група отцепници от Православното свято общество за духовна обнова на българския народ, което пък е създадено четири години преди това. Различие в учението на двете общества почти няма. Разделянето им настъпва след несъгласие на група членове от ръководството с председателя им Христо Устабашиев. Основното и при двете общества е, че се ръководят изключително от пророчества, давани на техни избрани членове. За всяко свое решение и действие търсят (и получават) Божие откровение. Тъкмо заради пророчиците настъпва и разривът между тях.

За главна пророчица, на която Бог открива волята Си, е считана Бона Велинова от с. Григорево, Софийско. Но по-късно Устабашиев започва да пренебрегва нейните откровения и да дава преднина на Станка Каменова от с. Брусарци, Ломско. Двете започват да се обвиняват взаимно като измамници и оръдия на сатаната.

Основната цел, която си поставят учредителите на Светийското общество, както и по-късната му трансформация в Добросамарянското общество е “да бъдат обезвредени сектите, които като молци разяждат духовното ни и политическо единство”. В едно свое видение Бона Велинова казва: “Поведете упорита борба със сектите, дъновистите и безверниците, защото те вече дълбоко са забили жилото си в народа”.

Проповедниците на Светийското и на Добросамарянското общество работят с похвална ревност. Неуморно обикалят градове и села и привличат последователи. Основна теза в техните проповеди е, че българският народ е Богоизбраният народ на мястото на стария Израил. Основната идея в добросамарянската вяра е скорошното настъпване на хилядогодишното Светийско царство. Царят на българите и неговите наследници щели да бъдат царе на Светийското хилядогодишно царство.

Тъкмо в хилиастичните вярвания на Обществото е основното противоречие с православното учение. По тази причина Св. Синод на Българската православна църква отказва да им даде благословението си и да регистрира Устава и Правилника им, въпреки многобройните опити за това. През 1936 г. Св. Синод дори ги определя като извънцърковна, неправославна секта. На много места добросамаряните влизат в конфликт с местните свещеници. През 1935 г. се появява нова пророчица – Мария Люлюшкина, която внася смут като напада Бона Велинова и я обвинява, че е врачка, която взема много пари от хората и така си направила двуетажна къща. Действително в дейността на Бона Велинова се посочват много конкретни факти за суеверия. На една жена мъжът й бил в Америка и 12 години не се обаждал. Бона Велинова й казала, че Бог й открил да постави негова риза на чекръка и да го завърти обратно, за да се върне. На друга жена, която страдала от ишиас, препоръчала да кисне 40 дена зелен гущер в зехтин и да се маже. Разбира се “божественият” илач не помогнал.

През първите години обществата публикуват много печатни издания. Проповедите се поместват в периодичното издание “Проповедническа обиколка”. Светийското общество издава “Гласът на Ангелската тръба”. Официален орган на добросамарянското общество е в. “Утеха”. Името му подсказва претенцията, че чрез него говори Светият Дух Утешител (Иоан. 14:16,26; 15:26; 16:7).
Формалистичното отношение на добросамаряните към вярата се проявява в болната мистика и духовната прелест, в която те изпадат. Това става причина те да имат извънредно строги критерии за праведност и благочестие, което изключително много ги доближава до една ерес от епохата на ранното християнство (ок. 150 г.) – монтанизма. Като монтанистите те разчитат извънредно много на пророчески откровения, налагат си допълнителни строги пости и това поставят като основно мерило за праведност. Породена от добросамарянството е и антицърковната практика, господстваща днес в нашата Църква, изискваща задължителен пост и изповед преди всяко причастяване. Вследствие на това за добросамаряните средството (поста) става цел, а редовното причастяване е забравено.

Тъкмо тази прилика с монтанизма като че ли е причина за някои крайни позиции в осъждането на добросамарянството. В годините на ранната Църква такава позиция е оправдана, защото ересите тогава са били много и всички са претендирали, че именно те са истинското православие. При добросамаряните има стремеж да бъдат в Православната църква и в критиките си към нейни клирици те са добронамерени.

Мисля, че нашето отношение към тях трябва да бъде братско, като им посочваме, че техните прекалени увлечения по откровения, хилиазма, формализма в богослужението – петохлебия, маслосвети и водосвети – са отклонения от православната вяра и практика. Най-вече не бива да допускаме да налагат своето неправославно разбиране за задължителен пост и изповед преди приемане на св. Причастие.

През 30-те години, когато обществото придобива популярност и увеличава числото на своите последователи, се установяват тесни връзки на взаимодействие с представителите на нестинарската общност. Играта в огъня се възприема като “откровение свише”. Работи се за масовизирането на това “Божие благоволение”. Огнеходството и нестинарските танци се насърчават от “Добрия самарянин”. Ръководителите и членовете на обществото се ангажират да пропагандират отделни нестинарски вярвания и да осигуряват масова публика за нестинарските танци. Между двете общности възниква интересна и сравнително устойчива симбиоза, която в общи линии съществува и до днес.

През последните години добросамаряните не са така обособени, както са били в началото. Но за сметка на това се наблюдава едно друго тревожно явление с добросамарянски генезис – въздигането в култ на Кръстова гора и множеството неправославни вярвания и практики, произлизащи оттам. Това датира от 1933 г., когато по внушение свише “ясновидецът” Йорданчо Стойчев изрекъл “пророческите” слова, че “на това свято място ще стават големи работи”. За жалост хилядите посетители на Кръстова гора не укрепват в православната вяра, а очакват чудодейни изцеления и видения и всякакви свръхестествени феномени. Прегръщат дървета, промушват се между клоните им, събират камъчета по земята, допират си дланите на определени места, за да черпят “божествена” енергия и пр. суеверия. Основни рекламни агенти на Кръстова гора са екстрасенсите и врачките. Именно тук трябва днес категорично да се произнесе висшият клир на нашата Църква, но за съжаление, зает с други дела, не го прави достатъчно ясно.

Тъй като написаното далеч не е изчерпателно, препоръчвам Ви новото издание (2003 г.) на книжката на архимандрит (по късно епископ) Партений “Добросамарянството без маска”.

Презвитер Стефан