Как да привлечем и задържим децата в храма?

Няма да ви утешавам, но предполагам знаете, че това е проблем навсякъде, където такива групички от “вглъбени подвижнички” диктуват дисциплината в храма. В случая отговорността пада най-вече върху плещите на предстоятеля на храма, т.е. свещеника.

Аз бих си позволил да споделя моята позиция по този въпрос и съответно моя опит. Според мен децата трябва да чувстват храма като свой дом, място, където свободно могат да изразят детското в себе си. Също така съм убеден, че когато едно дете още в кърмаческа възраст получи тази свобода, то още тогава обиква Дома Господен и се чувства уютно в него, още повече, че винаги вкусва от най сладкото нещо на света – Тайните Христови (яко благ Господ). Поне за това имам няколко доказателства в моя храм, което за мен си е истинско чудо – да видиш как едно Божие създание буквално се преобразява с всяка изминала седмица и лицето му грейва радостно, когато застане пред Светия Потир.

Споменах и за моя опит. Когато по Божия воля започнах да служа в храма преди пет години, също имаше опити да ми се диктуват реда и дисциплината по време на богослужението. Най-общо казано, някой „бдеше” за това, къде първо трябва да се палят свещи, друг напътстваше богомолците пред коя икона първо да се прекръстят, трети разпореждаше погачите по масите, въобще… познати картинки. Аз си позволих да бъда невъзмутимо строг, и дори малко „нахален” (защото обидих някои християни с дългогодишен стаж на „църковни полицаи”), и горе-долу казах следното: „в храма се пази пълна тишина, ако някой пита нещо, да му се каже тихо, че свещеникът ще му отговори след служба, защото никой не знае повече от свещеника и няма право да дава съвети; свещите се палят така, както повелява сърцето на човека; единственият шум може да идва от децата, но това не е шум, а ангелогласно пеене, което допълва песнопенията на църковния хор, ако някому нещо не му харесва, да се оплаква на владиката – според мен реда в храма трябва да бъде такъв и аз съм отговорен за това. Точка”. Погледнато отстрани, имаше много малко християнска смиреност в моето поведение, но рискът си заслужаваше.

Бъдете по-настоятелни пред свещеника да не позволява заради коравосърдечието на някои да се отблъскват хората от храма. В голяма степен нещата зависят и от вас, не позволявайте да се случва това. Малко наивно ще прозвучи съветът ми, но все пак мисля, че трябва нещо да се направи, не можем да стоим със скръстени ръце.

Бог да благослови.
О. Стоян