Кога и защо се чете разрешителна молитва?

Тази молитва е част от тайнството Изповед и се чете само ако свещеникът прецени, че изповядващият се може да се причасти със Светите тайни. Ако свещеникът има основание да му наложи епитимия, то тази молитва не се прочита. Епитимията е налагане на възбрана за причастяване за определен период от време. През този период християнинът пак трябва да се изповядва редовно, за да може изповедникът да разбере, докъде е стигнало покаянието и осмислянето на греховете му. След изтичане срока на епитимията, свещеникът преценява дали да прочете разрешителната молитва и да разреши причастие.

Искам да спомена, че в някои предели на България е установена неканоничната практика разрешителната молитва да се чете общо на всички, които ще се причастяват, след като са постили първата седмица от поста, но не са се изповядали. За съжаление на много места това е нещо като традиция и там хората почти не знаят, че съществува тайнството Изповед. Много от събратята нехаят по този въпрос, не насърчават вярващите да се изповядват и една от причините за това, за наш срам е, че Изповедта не е „треба” и свещеникът не получава възнаграждение за това. Разбира се, че е по-лесно да се прочете само разрешителната молитва, отколкото да се отделя време за изповед, която понякога продължава и повече от час.

На края братски бих призовал един другиму да се насърчаваме към Изповед. За свещеника е ясно, че трябва да го прави. Но вярващият народ също трябва да подсеща свещениците, че те са длъжни да изповядват.

Бог да благослови.
отец  Стоян