Не може ли да се осъвремени богослужението?

Това е доста сериозна пречка, която просто отблъсква младите хора от храмовете.

Друга причина, която някои мои приятели посочиха, е "напевното говорене". Освен че не могат да разберат сложния език, който вече е доста отдалечен от съвременния български, начинът, по който се четат молитвите още повече затруднява разбирането.

Аз също от скоро посещавам богослужения и признавам, че и на мен ми е трудно да разбирам всичко, особено сложно беше първия път. И сега най-много обичам, когато се чете евангелието, не само, защото това е Божието слово, но и защото то се чете на разбираем български и по ясен начин. Тогава мога да вникна по-добре в смъсъла на проповедта, защото съм сигурен, че съм разбрал всичко и то съм го разбрал правилно.

Дали това не е някаква традиция в богослужението? Не може ли тогава църковният език да бъде осъвременен и само някои молитви да се четат по стария начин?

Презв. Стефан Стефанов:

Наистина възкръсна Христос!

Вие говорите за езикова бариера, а поздравът Ви е на църковнославянски език. Дори само това е показателно, че въпросът не е толкова еднозначен. Струва ми се, че като се поздравяваме с „Христос воскресе! Воистину воскресе!” превръщаме поздрава в някаква степен във формален израз. Ако кажем „Христос възкръсна! Наистина възкръсна!” ние влагаме много повече смисъл и вяра във възкресението на Спасителя и тогава поздравът ни не звучи формално и инертно.

Това може да се каже и за цялото богослужение. Когато аз пея стихирите на църковнославянски език, се старая да си превеждам смисъла на текста, но когато пее друг, разбирам отделни думи и изрази, но не и целия смисъл. Питал съм владици, свещеници и миряни – същото важи за всички. Правил съм тестове с хора с добра езикова грамотност като съм им давал да преведат не много сложен текст. Не се справят. Църковнославянският език само на пръв поглед изглежда разбираем. Лексиката му е близка, но структурата му е много различна от говоримия български език.

Текстът на Литургията е преведен на български език отдавна. За съжаление няма единен превод – колкото издания има Служебникът, толкова са различните преводи. Всички те са сравнително хубави, но всички имат и доста неточности. Но това не е пречка Литургията да се служи на разбираем език. Съществуват и преводи на песнопенията на Литургията. Там пречката е по-съществена, тъй като на църковнославянски език съществуват много повече литургични композиции.

Защо тогава много свещеници не служат на български език? Основната причина според мен е инертност. Така са научили, така си карат. Не искат да си дават зор. Не ги интересува дали народът ги разбира или не. Даже те самите често не разбират това, което четат и пеят. Така, че е въпрос на манталитет, на култура, на чувство за мисия.

Ако Апостолите бяха проповядвали само на гръцки език, ние днес дали щяхме да бъдем християни?! Ако светите равноапостолни братя Кирил и Методий не бяха превели Евангелието и богослужебните текстове на разбираем славянски език, ние днес дали щяхме да бъдем християни?! Ако поборниците от нашето Духовно възраждане не бяха водили борба за богослужение на разбираем език, ние днес дали щяхме да бъдем християни?! А ето, днес заради една сляпа инертност мнозина свещеници безотговорно погубват това наследство.

Мнозина оправдават служението си на църковнославянски език с това, че той бил свещен език, че не бивало на Бога да се служи на език, на който се ругае и пр. Вички тези „аргументи” са изсмукани от пръсти. Ако говорим за свещен език, то гръцкият е още „по-свещен”. Нима трябва да служим на гръцки?! Т. нар. „триезична ерес”, против която се бориха Светите солунски братя, отдавна е отхвърлена. Впрочем, според нея църковнославянският език не е сред „свещените”. Обявяването му за такъв е нова съвременна ерес.

Скоро прочетох в един форум, че езикът не бил пречка, защото който умеел да се моли, дори на японски да се служела Литургията, пак щял да се моли, а който не умеел да се моли и разбираемият език не помагал. Вярно е, че молитвата е опит, умение и състояние на духа, но как и къде да се научи младият човек да се моли, ако с първото му влизане в храма се натъкне на езикова бариера, както Вие пишете, когато никой не му обърне внимание, когато никой не му каже две благи слова!

Срещал съм мнения, че църковнославянският език не е толкова труден и който желае да разбира богослужението, който е истински ревностен християнин, трябва да положи старание да го научи. В тази позиция има огромно психологическо недоразумение. Как ще станат ревностни християни тези млади хора, за които говорите Вие, които още с първото си влизане се натъкват на езикова бариера? Кое ще ги привлече да влязат втори път – за да чуят отново нещо неразбрано ли? Пак ще повторя, че ако светите Апостоли бяха ръзсъждавали по подобен начин, ние и до днес щяхме да си останем езичници и безбожници. Мисля, че този формален подход е основната причина огромното число християни у нас днес да се интересуват само от свещи и върба.

Мисионерите от предишните векове благовестяха сред кититайци, японци, африканци, а много днешни български свещеници не мисионерстват даже в храма, в който служат. Това е защото свещенството се е превърнало в лесна професия, а чувството за мисия и дълг е изчезнало. Сякаш не са преведени на разбираем български език думите на св. апостол Павел: „ако не изговаряте с езика си разбрани думи, как ще се разбере това, що говорите? Защото ще говорите на вятър… ако, прочее, не разбирам значението на тия думи, то за говорещия ще бъда чужденец, па и говорещият ще бъде за мене чужденец… в църква предпочитам да кажа пет думи разбрани, за да поуча и други, отколкото хиляди думи на език непознат” (Първо послание до Коринтяни, 14 гл.).

До тук стана дума за Светата литургия. По различно стои въпросът за другите богослужения. Ектениите, които казва свещеникът на утренята и на вечернята също са преведени, но ежедневните служби в минея и осмогласника не са преведени. Някои добросъвестни свещеници са направили преводи по които служат, но официален превод все още няма издаден. Тук има един парадокс, който пак се обяснява с инертността: на вечернята и на утренята свещениците не четат един от най-прекрасните текстове в Библията – Псалтира, който е преведен на български, а пеят на църковнославянски език текстове, които мнозина от тях не разбират. Парадоксът се състои в това: след като така или иначе богослужението се съкращава, защо не се съкращава неразбираемата част, а се съкращава разбираемата – Псалтира?

Казаното до тук не означава, че църковнославянският език трябва да бъде изхвърлен от богослужението. Той е едно огромно богатство (не само езиково, но преди всичко духовно), което трябва да се изучава и съхранява. Но неговата употреба в ежедневното и особено в неделното и празничното богослужение трябва да бъде сведена до минимум, за сметка а съвременния български език, защото иначе ще пеем сами на себе си, ще говорим на вятър, както казва Апостолът.

Същото може да се каже и за напевното четене. То също е една инертност, но тази инертност е наречена традиция и така си върви… Няма никаква пречка текстът на Паримиите, Апостола, Евангелието да се четат членоразделно и разбираемо. Аз съм сигурен, че Иисус Христос не е говорил така напевно, както свещениците днес четат Неговото слово.

Искам да засегна и друг особено важен момент в служенето на Литургията, който се явява пречка за нейното разбиране. Това е тихото четене на т. нар. „тайни молитви”. Тук неразбирането подвежда и самите свещенослужители. „Тайни” от кого? От народа?! Но нали Литургията е обществено, общо дело. И защото е общо дело, всички тези молитви (с изключение на една) са в множествено число. Нормално ли е свещеникът да ги чете сам на себе си в множествено число? Тези молитви се наричат тайни, защото са тайноизвършителни, а не защото трябва да се четат тайно от Божия народ. Иначе излиза че свещеникът сам извършва Литургията, а Божият народ само присъства. Но как тогава тя е общо дело? Има ли стойност молитвата, прочетена от презвитера, ако народът не каже „амин”? Затова св. папостол Павел пише: „ако благословиш с дух, как ще каже на твоето благодарение "амин" оня, който е от простолюдието, когато не разбира, какво казваш?” Като се основава на тези думи на Апостола, император Юстиниан Вилики в VІ глава на 137 Новела постановява молитвите да бъдат четени „с такъв глас, че добре да бъдат чути от християните”, за да участват те в „Общото дело”. В Православната църква, за разлика от Римокатолическата, не може Литургията да бъде отслужвана от сам човек. Т. е. Божият народ не присъства на Литургията, а служи Литургията.

В контекста на Вашия въпрос, моят съвет към Вас е такъв: ходете на Литургия в този храм където тя се извършва правилно, а не формално. Архимандрит Софроний Сахаров казва ,че в Литургията, когато се служи правилно, има повече благодат, отколкото в отшелничеството. Ако имате забележки и изисквания по канона към свещеника, не се притеснявайте да му ги кажете, защото свещеникът не е римски папа и не е непогрешим. Смисълът на Църквата е да се подпомагаме един друг в обожението.

С пасхален поздрав,

презвитер Стефан