Източно-църковното наследство днес

Погледнато от историческа перспектива, християнската вяра е един от стожерите на европейската култура. Поради тази причина навсякъде, където срещаме християнска вяра, срещаме и европейската култура, дори когато християнското съдържание вече не е така видимо. В нашите европейски понятия за отговорност, свобода и личност християнското заема неотменна част. 

Освен това християнският мироглед дава точен смисъл на европейската история, който въпреки историческите катастрофи и растящото влияние на нихилистични и секуларни сили все още съществува. Християнското наследство всъщност има едно много по-значимо място в европейската култура, отколкото секуларното съзнание иска да признае.

И до днес християнската вяра влияе на духовното развитие на европейския континент чрез Църквата. Църквата в Европа има много форми, една от тези форми е Православието. Православието има за свой първоначален дом Източна Европа. Какво може то да допринесе за духовното развитие на Западна Европа? То има голяма духовна сила и излъчване, въплътени в неговата Литургия, която привлича дори хора, които в началото стоят далеч от всичко християнско, като им дарява първото тяхно духовно преживяване. Православието е в състояние да събуди първите тръпки на християнското чувство и когато то е събудено, то е в състояние да го укрепва. Православието е в състояние да противодейства на някои западни едностранчивости: между дребнавия ригоризъм2, който произвежда отричане и всичко смесващата липса на правила, която произвежда безразличие, Православието върви по средния, добрия за човека път. На Западния човек, който често изцяло е загубен и объркан в чисто светското (в работа, потребление, наслада), Православието указва пътя към дома – завръщането у дома при Отца. Често съществуващата на Запад самодостатъчност е поставена под въпрос дори единствено чрез самото съществуване на Православието, отварящо пътя за едно ново и плодотворно развитие: както в живота като цяло, така най-вече в църковния живот.

Най-големият потенциал, с който Православието разполага днес, е може би това, че то е в състояние по един реалистичен начин да бъде полезно за единството на християните. Така в основните принципи на Руската православна църква по отношение на връзките с хората от други вероизповедания няма никакъв ригоризъм. В съответния документ се казва: „Независимо от факта, че единството е разрушено, общността остава да съществува – дори когато не е пълноценна – , и тя служи като залог за възможността към връщане на единството на Църквата, във вселенското съвършенство и обединение” (1.15). Божията милост ни обединява в тайнствата и молитвите. Не може да се очаква постигане на единството на християните чрез унифициране на догмите на различните вероизповедания, то не може да бъде постигнато чрез политически мерки; единството обаче присъства в нашето общо отношение към Божието творение, в нашите общи цели и ценности и в Този, който за нас всички стои в центъра на всичко: в нашия Господ Иисус Христос.

За едно бъдещо единство на християните е от голямо значение да има по-добро различаване между същностно религиозното и същностно политическото. Много от нещата, които разделят са от политическо, а не религиозно естество. Що се отнася общо погледнато до отношението между политика и Църква, то Руската православна църква например се разбира по същество не като политическа сила (и най-вече въобще не като национална), а като духовна и религиозна сила. Това обаче, че тя има това самосъзнание не означава, че е аполитична. Когато в държавата и обществото, а и в международните взаимоотношения човекът понася щети, тогава тя издига своя глас. Особено при негативните развития в икономическия живот – актуален повод е унищожаването на работни места и капитал чрез действия, които по-скоро принадлежат на игралните казина – Църквата упражнява настойчива критика.

Човекът в Европа, както на Изток, така и на Запад, е подложен на разнообразен натиск и теглене от различни страни. Много повече от всичко друго и повече от всякога преди той се нуждае от духовно наставление, но разбира се не опекунство. Задача на всички вярващи в Христа е да му помагат. Да помислим върху думите на Свети Александър Невски, когато се обръща към вярващите в Христа от всички времена: „Господ не е във властта, а в истината.” 

Авторът е Митрополит на Минск и Слуцк и Патриаршески екзарх на Беларус.

Превод от немски: Мартин Иванов

Източник: Списание: Изток-Запад. Европейски перспективи (бр. 3, година 10, 2009)