Бесовете на войната и ангелите на мира

Не въздавайте никому зло за зло, а залягайте за това, що е добро пред всички човеци. Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци. Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: "отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ".

Злото никога не идва само.

През изтеклите дни злото празнуваше няколко свои триумфа на земята. Първата му победа бяха атентатите на 11 септември. Втората бе сляпо поетият курс на американското политическо ръководство към война. Третият триумф на злото беше сляпата солидарност с тази бъдеща война – без да знаят нейните параметри – от страна на водещите политически сили в света.

Новините от чудовищните атентати бяха страховити. Обезумели от ужас люде по улиците на Ню Йорк гледаха какво става и не вярваха на очите си. Умовете им отказваха да разберат какво става.
Но по това време се случваше нещо още по-опасно за света. Политическото ръководство на САЩ също изумя. Мозъкът му блокира и то започна да взема решения и да действа, преди да е разбрало какво всъщност стана.

В хоризонталното измерение на днешния свят има една-единствена страна-водач: САЩ. Тази страна се ръководи от еднопартийно ръководство в лицето на републиканско-демократическата партия, а изпълнителната власт е начело с президент, който е единовластник (монарх) за 4 (+4) години. Чрез система от институции-трансмисии (Холивуд, НАТО, МВФ, Световната банка, СNN, интернет, НАСА, доларът и пр.), които се контролират от САЩ, световната "власт" все повече се съсредоточава в ръцете на американския президент. Но той се избира не от света, а само от 2% от световното население. И не може да бъде контролиран от света. Избира се въз основа на пригодност към специфично американската изборна и партийна система и дори да е бил отличен конгресмен, сенатор или губернатор на щат, може да се окаже съвсем непригоден за предизвикателствата на съвременния свят. Огромната световна власт, огромната сила на американската военна машина и липсата на световен контрол създават неустоими изкушения пред обитателя на Белия дом: да действа извън закона. Световните лидери, институции и интелектуалци се страхуват да съдят извънзаконните действия на САЩ (например войната срещу "Милошевич" – без решение на Съвета за сигурност и с умишлено атакуване на невинни граждани). Никой не даде под съд американския президент за военните престъпления в Югославия. Това, от една страна, води до упадък на морала, а от друга страна принизява истинското обществено мислене – почтеното, задълбоченото, далновидното – с тенденция да го направи маргинално и излишно. Невидимият упадък на морала и на световното обществено мислене е много по-опасен от тероризма, който е само негово следствие и късен, видим симптом.

На 11.IХ. световният лидер се оказа неспособен да осмисли предизвикателството. Паролата "война!", която той панически лансира чрез тоталните медии, беше приета с пълно единодушие от Конгреса и от американския народ. Взеха се поредица от неразумни, недалновидни, противозаконни, противоамерикански, противохристиянски и обречени на неуспех решения.

Световният мисловен "център" се показа неспособeн да излъчи мислещ човек или мислещ елит, който да може да взема верни решения и да даде верен отговор на предизвикателството.

Повърхностните успоредици с Пърл Харбър не отчитат дълбоките отлики на двете събития. Атентатите от 11.IХ. са в много отношения обратното на Пърл Харбър. Там имаше наистина война – една армия нападаше с цялата си военна мощ друга армия. Тук проблемът е морален, а не военен. Той е вътрешен, а не външен. Експлозиите станаха – и в пряк, и в преносен смисъл – в самото сърце на Америка. Това президентът не може да осмисли и понесе, затова първата му реакция беше да отпрати проблема на най-отдалеченото място: на обратната страна на земята – в Афганистан.

Проблемът е не само вътрешен за САЩ. Той може да се окаже изненадващо вътрешен и за самия президент. Защото физическият баща на Джордж У. Буш – старият Джордж Буш – може да се окаже политически баща на Усама бин Ладен от времената, когато сегашният лош терорист беше добър борец за свободата на Афганистан.

Всички вече знаят, че светът днес не е същият. Но за да разберем какъв е, трябва някой да извърши мисловен процес. Първата стъпка към това преосмисляне е умствено покаяние – да разбереш, че нищо не разбираш. В умствения, понятиен и институционен вакуум трябва да се действа много внимателно.

Става обратното: умственият вакуум се запълва с жестикулации на люде, които имитират разбиране на света, имитират мислене, имитират вземане на решения.

Решението за война е най-тежкото решение в работата на един държавник. То се взема последно. След като всичко е изяснено и след като няма никакви съмнения.

Присъдата в един съд е последното действие. Преди това са доказателствата, свидетелите, следствието, пледоариите.

Тук стана обратното. Първо се взе решение за "война", а след това започнаха да мислят какво е станало. Първо се осъди Бин Ладен, а след това започнаха да се търсят доказателства за участие, които и до днес липсват.

Лозунгът "война!" е опит на президента Буш да изнесе проблема колкото се може по-далеч от самия себе си, от собствената си отговорност, от вътрешната и нравствената проблематика. Да го държи на умствената повърхност и да не позволи задълбочаване. Призивите за война с всички средства (като изрично се споменават долните и мръсните, които уж били занемарени) са опит да се узакони злото. Под формата на нашето зло, което ще воюва с вражеското зло.

Тези мисловни конструкции са изключително опасни. Самата безпрецедентност на атентатите обаче би трябвало да ни накара да се замислим. Безпрецедентността не е просто в броя на невинните жертви (чудовищността на едно индивидуално убийство не е по-малка – моралът не е количествен), а в пресметнатата самоубийственост, в атаката срещу символите и в мълчанието на атентаторите.

В щата Ню Йорк въвеждали смъртно наказание за тероризъм. Тази мярка може само да тласне класическите терористи към самоубийствени акции. Атентаторите от 11.IХ. не могат да бъдат възпряни или наказани по този закон. Не могат да бъдат убити. Те вече са се самоубили. Те са в друго измерение. Тяхната смърт е неотделима част от замисъла и етоса им. Тя е тяхната "свобода".

Америка стигна своята степен на некомпетентност. Задмината от събитията, тя сама отнема сетивата си. Незнаеща какво става, тя продължава да диктува мисленето на света. Невиждаща истината, тя продължава да произвежда визията на света. Светът "чува", "вижда" и "мисли" чрез САЩ. Затова заслепението на Америка може да доведе до рухване на целия свят.

Оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата.
Матей, 15:14

Обявената от Америка "война" върви срещу основни аксиоми на днешната цивилизация.

Погазена е презумпцията за невинност. Усама бин Ладен се приема за виновен без доказателства. Задейства се най-голямата военна машина на всички времена и народи срещу един човек, чиято вина не е доказана и следователно се приема за невинен. Всички знаят, че Бин Ладен не е и не може да бъде пряк извършител на престъплението. Преките извършители са мъртви. Засега няма никакви доказателства, че този отявлен враг на САЩ е организаторът или поръчителят на атентатите.

Погазена е свободата на словото. Не се дава думата на обвиняемия. Всички ние вече "знаем" много за лошия "терорист", но цялата ни информация идва от най-заинтересуваната страна – обвинителя САЩ. Нямаме пряк достъп до другата страна и нейните аргументи. Не чуваме самия Бин Ладен. Неговите изказвания ни се препредават с по две-три думи. Казват, че напълно отричал обвиненията.

Злодей ли е Бин Ладен? Не знам. Тези, които той мрази, казват, че е злодей. Възможно е. Но не съм чувал нито дума от самия него. Не съм чел нито ред от него. Подозрително е, че американските медии не дават думата на създадената от самите тях медиатична свръхзвезда. Изказванията му винаги се преразказват.

Непрестанно по световните медии тече монтаж с два основни кадъра: рухващите нюйоркски небостъргачи и Бин Ладен. Всеки невинен човек би могъл да бъде и в първия кадър, но и във втория.
Погазва се и международното право. Фактически се взема решение за военно нападение срещу суверенна страна – Афганистан – без да има решение на Съвета за сигурност при ООН. Вменява се колективна вина. Хладнокръвно се планира убиването на невинни граждани – също толкова невинни, колкото и обитателите на небостъргачите.

Още. Новата тоталност на медиите. Това не е класическият медиен тоталитаризъм като пропагандната машина на Гьобелс или Жданов. Но количественият аспект, новите технологии, огромните пари и другите съставки на глобализма водят към световен медиатичен монопол с център в САЩ.

Един пример: България. Никога българските национални медии не са следили така дословно съветската медийна машина, както това става с американската от 11.IХ. насам. Дейността на нашите медии все повече се свежда до преводаческа. А равнището на преводите пада до все по-лош български език, като например "Америка под атака".

Тоталните медии изиграха ролята на най-грандиозния терористичен манифест на всички времена. Но те не направиха най-важното: да обяснят какво всъщност стана; и най-важното: защо стана. И още: кой е виновен?

Президентът Буш е човекът, който носи в най-голяма степен отговорността за сигурността на американските граждани. Досега тази тема не е отваряна и той не е поднесъл своите извинения. Както и извиненията на съответните федерални служби по сигурността.

Разбира се, абсолютна сигурност не може да има никъде. Но американските служби за сигурност бяха сварени съвсем неподготвени от атентаторите. Те не предвидиха опасността, не предупредиха обществото, не взеха мерки за сигурност, нямаха умствена готовност и разчети за действие, не противодействаха на терористите.

Част от непрестанната реторика за "война" всъщност е преграден огън срещу тежките критики срещу администрацията на Буш. Знае се, че при война всякакви критики минават на заден план и националната солидарност е задължителна. Обичайна практика е режими да отварят войни, за да избягнат вътрешни отговорности.

Говори се за множество мерки, които предстои да се вземат срещу тероризма, но не се говори защо тези мерки не са били взети. Кой отговаря за това и кой пое отговорността за този емблематичен провал?

Действията на президента в часовете след атентатите бяха объркани, неразумни и малодушни. Вместо да бъде на истинското си място и да извършва качествен мисловен процес, той предприе сложна и излишна криеница срещу въображаеми терористи, които уж искали да го убият. Досега няма никакви данни, че подобни терористи тогава са съществували. Наложи се пропагандната машина да съобщи на света, че терористите уж планирали да атакуват президентския самолет Air Force One.

Тази измама не е толкова безобидна, колкото изглежда на пръв поглед. По това време още никой не знаеше нищо за терористите, камо ли техните мисли. Буш тогава беше във Флорида, на огромно разстояние от събитията, и очевидно покушенията нямат нищо общо с неговата личност. Следователно президентът и мозъчният му тръст съзнателно манипулират общественото мнение.

Пак те подхвърлиха тезата, че атентатите били свързани с огромно финансиране, което не било по силите на малки групи и дори на цели държави, а само на терорист-милиардер. Какъвто бил Бин Ладен.

Оказа се, че това не е вярно. Злодеянието е извършено с ножове. Реалните разходи в брой са по-малко от цената на чанта с наркотици на черния пазар. Президентът Джордж Буш не е свръхчовек. Естествено е да се е уплашил, да си е изгубил ума, да не е могъл да взема правилни решения. Всичко това е човешко, обяснимо и донякъде извинимо. Неизвинимо е обаче сега той да се придържа към тогавашните си – панически, неразумни и пагубни – преценки за ситуацията и съответни решения. Непризнатите грешки се превръщат в комплекси, деформират действителността, водят до нови погрешни решения.

За да се вземат правилните решения за съдбата на света, трябва да се знае истината: включително и грешките на президента както преди, така и след атентатите. Инак световният мир може да стане заложник на малодушието и честолюбието на един човек, който не се е оказал на висотата на своите отговорности.

Но грешките на американското ръководство се усилват чрез още един много опасен за бъдещето синдром: равнението на по-голямата част от света с "Новата война на Америка".

Добрата солидарност, която дойде отвсякъде – дори от традиционни врагове на САЩ – беше солидарността в мъката, моралната подкрепа, готовността за помощ, за съдействие, категоричното осъждане на противочовешките действия на атентаторите. Смислената солидарност следва да продължи с вземането на практически мерки за предотвратяване на подобни злодеяния. И най-вече – задълбочена работа по осмисляне на причините, довели до тях. Солидарност в грешките, която дойде почти отвсякъде, беше безусловната подкрепа от съюзниците на САЩ за евентуални военни действия на Америка срещу Афганистан. Отказвайки се от своя умствен суверенитет, много от лидерите на водещите световни сили (Тони Блеър, Джордж Робъртсън и пр.) дадоха картбланш на Буш за неговата Нова война.

България също заяви чрез външния си министър, че щяла всячески да подпомогне Щатите. Но САЩ нямат нужда от нашата армия, която нито е истински наша, нито е истинска армия. Още по-малко се нуждаят – по същата причина – от нашето разузнаване. Това, което им липсва в момента, е благоразумие и България би помогнала най-добре на пострадалата свръхсила, ако застане на проста, ясна и мъдра човешка позиция: солидарност в мъката и разграничаване в погрешните решения.

Защото най-лошото, най-порочното, най-неразумното и най-вредното за Америка и за света, което САЩ могат да направят, е да изпълнят първоначалните закани на своите политически водачи.

Когато Арнолд Тойнби в своя монументален труд анализира "Разпадането на цивилизациите", в главата за "Самоубийствеността на милитаризма" той илюстрира своята теза с троицата гръцки понятия "корос – хюбрис – ате":

"Обективно "корос" означава пресищане, "хюбрис" – възмутително поведение, а "ате" – катастрофа. …първата дума означава да бъдеш разглезен от успеха, втората – последиците от загуба на умственото и морално равновесие, третата – сляп, упорит, неконтролируем импулс, който влече неуравновесената душа да опитва невъзможното."

И трите съставки на тази самоубийствена троица са налице в действията на САЩ. Разглезени от успеха си на единствена световна "свръхсила" след края на Студената война, от успехите срещу "Саддам" и срещу "Милошевич", САЩ днес видимо губят своето умствено и морално равновесие и следват сляп, упорит, неконтролируем импулс.

Евентуална война срещу Афганистан би била тотално стратегическо поражение в битката с тероризма дори ако доведе до тотален тактически военен "успех" – разбиване на талибанската армия, сваляне на талибаните от власт и убиване на Бин Ладен.

Подобни "победи" не убиват тероризма, а го раждат.

Новото в атентатите от 11.IХ. няма нищо общо с високата технология. Чисто технически те са били възможни и преди 10, 20, 30 години. Новото е в самия етос на атентаторите. Премината беше етическа граница и причините за това преминаване трябва да се осъзнаят, за да се предотврати прекрачването на следващите граници.

Защото следващата етическа граница е свързана с оръжията за масово поразяване. Тогава наистина ще се сбъднат неща (да не бъде!), които не се срещат и в най-мрачните сценарии.

Всички забелязват, че видяното по СNN прилича на лош холивудски сценарий. Но холивудските сценаристи не взривяват ядрени бомби вътре в сюжетите си. В реалистичните филми катастрофите са конвенционални и борбата е именно ядрените заряди да не избухнат. А във фантастичните космически катастрофи термоядреното унищожение на Земята е станало, преди да започне самото действие. Сюжетът или ни отвежда в далечния космос, или представя призрачен живот на Земята "след края на света".

Употребата на самото ядрено оръжие обикновено е извън сюжета, защото инак би взривило самия сценарий. Самата драматургия не може да го понесе. Защото никой няма нито техническо, нито законодателно, нито институционно, нито поведенческо противодействие срещу ядрен тероризъм в действие. Силният отговор на Америка срещу предизвикателството е голямата коалиция за мир. Тръгването към война би довело до разпадане на коалицията и на днешните симпатии към САЩ.

Евентуална американска агресия в "отговор" на атентата може да доведе до ядрен тероризъм. Евентуална военна "победа" ще възпита следващо поколение терористи, много по-смъртоносни от сегашните. Ще се изкопае непреодолима пропаст между САЩ и ислямските народи. На власт в ислямските страни ще дойдат все по-радикални режими.

Да не бъде!

Пътят за истинската и победоносна борба срещу тероризма е първо той да бъде разбран и осмислен, а след това да се поведе борба за терористите, а не против тях.

Опитите за "обясняване" на мотивите за атентатите са засега незадоволителни.

Не е вярно обяснението, че терористите от 11 септември били онези, които са изключени от трапезата на богатите. Напротив. Главният обвиняем, казват, бил милиардер – много по-богат от самия президент на САЩ. Ако се вярва на медиатичната "информация" за личното състояние на арабина (непроверяема, вероятно преувеличена) и стойността на Световния търговски център, то терористът би могъл да купи "близнаците".

Участниците в атентатите са предимно саудитци – от пословично богата и проамериканска страна. Някои от тях са учили за пилоти – очевидно интегрирани тъкмо в американското хай-тек общество чрез една от най-скъпоплатените професии. Това не са неудачници според американските стандарти. Напротив.

Подобни "обяснения", дадени от обществени анализатори и умове, говорят за сериозен срив в обществената способност за мислене. И това е един от най-важните изводи от последната седмица: невъзможността да протече качествен обществен мисловен процес.

Самото понятие "терористи" не е инструмент за познание, а за непознание. Вместо да разкрива истината за действителността, то я скрива. Прави я непознаваема. То е плитко, едноизмерно. И следователно погрешно, лъжливо. То скрива обяснението, скрива истината. "Тероризмът" се явява като някакво абстрактно зло – нещо като пожар, който просто трябва да бъде ликвидиран. То сякаш няма собствен смисъл, история, произход, първопричина.

Разбира се, умната част от управляващия елит в САЩ добре знае, че истината за "терористите" е по-дълбока. И че едноизмерната пропаганда е предназначена само за мас-медиите, съответно за масите. Но пропагандата в съвременните планетарни размери има огромна собствена инерционна маса, която може да стане неуправляема.

Медийната пропаганда придобива собствен живот, поражда своя – лъжлива, манипулативна – действителност, която се потвърждава от същите медии, които са я родили. Главният инструмент за познание на "събитията" по света е все повече CNN. И тогава изкушението е преголямо CNN да стане съавтор на "действителността". И най-сетне неин "автор".

Този момент още не е настъпил. Самата CNN още не се е самоосъзнала. В момента тя работи за Бин Ладен. Ако той наистина е терорист, рекламните услуги в негова полза са за милиарди долари. Прави го знаме за милиони отчаяни и унизени мюсюлмани по целия свят – включително и в САЩ. Прави го историческа фигура, герой и пример за подражание. Истинската борба срещу истинския тероризъм трябва да бъде точно обратна – тиха и невидима. Знаем от историята – още от времето на Херострат – в каква значителна степен някои терористи са чувствителни към подобна "слава".

Евентуална военна атака срещу Афганистан няма да постигне нито една положителна цел, а ще постигне множество самоубийствени резултати:

1. Няма да бъде наказан нито един от участниците в терористичния акт.
2. Няма да възстанови справедливостта, а ще внесе още повече несправедливост.
3. Ще отнеме моралния капитал, който сега Америка има като пострадала от атентата.
4. Ще създаде широка съзнателна и подсъзнателна антиамериканска ислямска солидарност.
5. Ще разклати проамериканските режими в ислямските страни.
6. Ще зачене безброй бъдещи терористи.
7. Ще преекспонира важността – "славата" – на отделния терорист.
8. Ще създаде лъжливото впечатление за "решаване" на проблема, който е в съвсем друго измерение.
9. Ще дискредитира Америка в очите първо на умните, честните и справедливите – а след това и на всички останали.
10. Ще доведе до нови непредвидени развития, както бяха непредвидени срутването на шахиншаха в Иран, талибанската революция и пр.

Не можеш да излъжеш всички хора през цялото време – казваше навремето Ейбрахам Линкълн. Но дори и да успееш да излъжеш всички хора през цялото време, това не те ползва. А те погубва. Защото не можеш да излъжеш Истината.

Не можеш да излъжеш историята. Тя е точна наука. Всички нейни уравнения винаги излизат с течение на времето (Бог забавя, но не забравя.). И който вади нож, от нож умира. И всичко, всичко винаги се връща – както злото, така и доброто.

И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро.
Римляни, 12:20-21

Изборът днес не е между "цивилизацията" и "тероризма", както искат да ни внушат. Вътре в себе си никой не вярва, че има такова противопоставяне. Знаят, че е само лъжа, удобна за силните на деня.

Силата често взема за свой съюзник лъжата. И винаги губи. Защото този съюзник винаги лъже. И винаги се обръща срещу тебе. Всеки, който е взел Лъжата за съюзник, е бил излъган.

Основан на лъжа е въпросът: с кого си? С Америка и против терористите, или с терористите и против Америка? Измамата се състои в това, че истинският вододел не минава по линията на противопоставяне: САЩ срещу тероризма. Бесовете на войната несъмнено владеят терористите, но когато те овладеят и ръководителите на Америка, как да ги подкрепим?

Атентатите от 11.IХ. – именно защото довеждат до трагичен абсурд логиката на съпротивление-срещу-злото-със-зло – могат да ни послужат за преосмисляне на много от съставките на ценностната ни система.

Половината от историческия светоглед на съвременния българин се основава на героизация на нашите бесове, които наричаме хайдути, бунтовници, революционери, черни ангели и пр.

Захари Стоянов, който е един от главните градители на българския исторически светоглед и морал, е горещ почитател на подобни личности и жестове. За него – както и за повечето от нас, негови ученици – самоубийството в неравната борба срещу врага е най-висшата добродетел. Негова първоначална и ключова статия по този въпрос носи заглавието "Имената на българските въстаници, които са посягали сами на живота си." В нея авторът обяснява, че според революционния устав деятелите трябвало да се самоубиват, за да не попаднат в ръцете на неприятеля. След това той продължава: "Разбира се по само себе си, че тая строга и немилостива девиза не можеше да стане идеал в слабите и малодушни характери; вследствие на това числото на самоубийства между българските бунтовници не е толкова значително.

По-долу аз давам имената на тези герои, които юнашки пожертваха себе си за благородните си начала и които трябва да знае всеки български патриот, за да се гордее с тяхната памет."

В списъка на тези имена фигурират Васил Левски, братя Жекови, Кочо Честименски, Тодор Каблешков, Георги Бенковски и пр. Както за Левски, така и за Бенковски сведенията за самоубийство са доизмислени.

Тъкмо от тази статия се вдъхновява Вазов, за да напише своята "Епопея на забравените", където подема с ярки поетични образи темата за самоубийството. И двамата – Стоянов и Вазов – отлично знаят, че Христос и Църквата напълно и безусловно отричат самоубийството. Но те са хора на новото време и за тях Христос вече не е истинският аршин за измерване на явленията.

В биографията на своя кумир Христо Ботев Захари пише:

"Той бил човек необикновен, човек с високи чувства и идеи, ето защо олицетворил в себе си цялата тогавашна епоха с всички нейни безобразия и идеали. За тая епоха живеел той, а не за себе си. Тя го издигнала и поставила изключително към една крайност: да отрича, да съсипва и да мрази.

…Религиите той наричал разврат на народите, а храмовете – язва. Три неща желаел на този свят: да имал сила, щото с едно движение да съсипвал корпуси войска, да можел да хвърчи и да правел да вали дъжд."

В своите стихове, които ехтят в подсъзнанието на всеки българин, Ботев неведнъж антихристиянски проповядва отвръщане на злото със зло:

Доброму добро да струват,
лошия – с ножа по главата.

Много по-миролюбивият и уравновесен Вазов плаща дан на култа към безумието. В шедьовъра си "Под игото", малко преди да издигне на пиедестал "Пиянството на един народ", той заковава поантата:

"Лудите, лудите – те да са живи!…"

Разбира се, за Османската империя всички наши бунтовници от онова време са били терористи. Но за мнозинството от българите е кощунствено всякакво сравнение между днешните муджахидини и нашите герои.

Дори солунските атентатори от 1903 г. също се радват на симпатии, а недалновидната, пагубна и самоубийствена дейност на ВМРО, която в немалка степен е терористична, и до днес носи политически дивиденти както в България, така и в Македония.

Ако днешна България не подкрепя тероризма в Албания, Палестина, Чечня, Кюрдистан и т. н., то тя трябва да преосмисли оценките на събития и личности от своята собствена история.

Инак ще трябва да се лъжем и да строим върху лъжата, а онова, което е построено върху лъжата, неизбежно рухва.

Атентаторите от 11.IХ извършиха чудовищно злодеяние – в това никой не се съмнява, включително и самите те. Но САЩ също извършват и ежедневно подпомагат извършването на злодеяния. Съзнателно убитите пряко от САЩ невинни граждани по света през последните 60 години (Дрезден, Хирошима, Виетнам и пр.) са сигурно 100 пъти повече от жертвите на атентата.

"Новата война на Америка" не е конфликт между доброто и злото. Нито между цивилизацията и тероризма.

Най-големият триумф на Злото е, когато те накара да избираш между два вида зло.

Първото зло е представено като много голямо, а второто – като съвсем малко, техническо и един вид неизбежно.

Второто зло е представено като враг на първото. Така с едно по-малко зло ти "побеждаваш" едно голямо зло. И тази "победа" ти се привижда като добро. Иска се само да избереш злото. Ти лично да поканиш беса в сърцето си.

Това е дяволският избор. Щом се достигне до него, значи злото е триумфирало. Измамата е, че уж си длъжен да избираш между два дявола и трябва да избереш между по-големия и по-малкия. Не можеш да избереш между Велзевул и Мефистофел.

Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии.
Матей, 5:9

Америка трябва да избере между два пътя. По единия с нея ще бъдат ангелите на мира, а по другия – бесовете на войната. Изборът на Америка ясно ще покаже каква е тя и кому служи.

Всъщност истинският Избор винаги е един и същ и той не се променя от злободневните събития. Това е изборът за и против Христос. И когато Христовият аршин се приложи към всяко събитие, отговорите на сложните въпроси изведнъж стават ясни и очевидни.

Ясно и очевидно става още нещо. Целият свят изпадна в шок, покруса и траур, когато при чудовищните атентати на 11.IХ загинаха смъртните тела на хиляди хора. Това беше естествено и човешко, и разбираемо. Но къде са покрусените, когато ежедневно и повсеместно се погубват милиони безсмъртни души? Или живеем в един материалистичен свят, за който грехът, душата и Царството Божие са само метафори и празни приказки. Къде е тогава Християнството?

Не е вярно, че атентатите в САЩ могат да доведат до световен конфликт между Християнството и Исляма. Защото Американската империя е лъжехристиянска. Нейната истинска вяра – егоизмът – е диаметрално противоположна на Христовото учение. И когато се молим за душите на жертвите от злокобните атентати, триж повече трябва да се молим за душите на привидно живите.

Защото те – душите – са изправени пред големия избор дали да тръгнат след бесовете на войната и да бъдат пожънати от врага. Или да поемат с ангелите на Мира и да вървят след Него.

Но Иисус му рече: върви след Мене и остави мъртвите да погребат своите мъртъвци.
Матей, 8:22

19 септември 2001 г.

Източник в-к Култура.