Духовният реализъм: божественият закон

Животът е най-интересното приключение. Никога не знаеш къде ще те отведе. Понятие без ясен смисъл – не знаем със сигурност неговият произход, не знаем със сигурност и неговият завършек, не можем дори да предположим какво е неговото цялостно съдържание, тъй като вариантите са безброй. Ежедневно си задаваме стотици въпроси, пряко или косвено свързани с него и в края на деня отново затваряме очи, уморени от търсене на логични отговори и обзети от чувство за безизходица.

 

СТОП! Нека за секунда да погледнем своето Аз честно в очи и да се замислим: наистина ли не знаем всички отговори, които са ни необходими, или просто не ни е удобно да си ги спомним? Дали не затваряме очи за истината от хилядолетия насам, като изкривяваме по този начин цяло едно Съ-Творение, Съ-Знание, Съ-Жителство, само защото „така е устроен света“? Дали всъщност нямаме във всеки един момент от нашето съществуване всичко необходимо, за да изградим един красив, добър и приказен свят, в който да царуват мир, любов и мъдрост? Нека просто си припомним…

 

Вселената е огромна и по най-голяма вероятност е безкрайна, колкото и да ни е трудно да го приемем. Наблюдаемата вселена е разпръсната на пространство от поне 92 милиарда светлинни години, в което има поне 100 милиарда галактики. Ние се намираме в Млечния път, галактика с размер от около 100 000 светлинни години в диаметър, а най-близката до нея галактика – Андромеда, се намира на около 2,5 милиона светлинни години. Можете ли да си го представите? Разполагаме ли с достатъчно широко скроен ум, за да допуснем в него представата за такива мащаби? И още нещо, готови ли сме да приемем, че безкрайността е факт? 

 

Нека се върнем на нашата галактика. В нея има между 100 и 400 милиарда звезди. За нас главно значение има само една от тях – Слънцето. В Слънчевата система е разположена нашата малка, скромна планета Земя, нашият дом , който е обитаван от около 7 милиарда хора, 300 000 вида растения и приблизително 1,5 милиона вида животни. От своя страна само човешкото тяло е изградено от милиони клетки, образуващи тъкани. Тъканите изграждат определени органи, а органите – системи от органи. Без тези взаимовръзки е немислимо да разглеждаме анатомията на човека. Но в крайна сметка, така или иначе няма да се спираме повече на този въпрос. Това, което искам да Ви покажа с цялата тази информация и всички тези цифри е, че искаме или не, ние сме част от една грандиозна система, която е в непрекъснато взаимодействие с всички свои частици и елементи, независимо от разстоянието помежду им и функциите, които изпълняват. Можем да гледаме на всички видове тела, които познаваме, като на микроскопични вселени, тъй като те са в непрекъсната симбиоза помежду си, както вътрешно, така и външно. Това автоматично навява на мисълта, че всички ние сме част от вечността, част от онази безкрайност, която все още не сме в състояние да проумеем, част от двигателя на всичко, което е съществувало и което някога ще съществува, че сме част от самия Бог.

 

Истината е, че всеки човек е роден с потенциал за съвършенство. Просто обществото, което сме изградили, не е общество, основано на Божествените канони. Не следва дори елементарните космически закони и правила за съществуване в необятната и безкрайна Вселена. Всички знаете за какво говоря – възприятията ни са манипулирани от медии, от заобикалящата ни в момента „нереална“ действителност, от закостеняло и остаряло мислене, което няма място в новия свят, от неправда и несправедливост. Не сме общество, което е способно да живее в мир, любов и разбирателство по простата причина, че не се стремим да бъдем такова. Постигането на мъдрост, на вяра и на безкористна любов не е цел на повечето хора, а всички знаем как действа закона за привличането. Ежедневно се тревожим, съмняваме и стремим към материално благополучие за сметка на духовното ни израстване и това е най-голямата грешка. Нищо не може да бъде постигнато без вътрешен мир и свобода на духа. А духът ни е подтискан, смачкван и забравян, което е престъпление първо срещу нас самите и после срещу цялата Вселена, защото там, в нашето вътрешно Аз, се крие двигателят, причината за всичко, което някога сме били, сме и ще бъдем-нашата Божествена искра. 

 

А замисляли ли сте се какво ще се случи, ако се пробудим? Какво ще се случи, ако освободим своето духовно Аз и му позволим да твори своята собствена реалност? В какъв свят бихме живели, ако позволим на духовната и материалната ни реалност да се слеят? Може би в съвършеният.

 

Представете си свят, в който хората са щедри, толерантни, дисциплинирани и концентрирани, честни и помъдряли. Представете си свят, в който всички сме равни и всеки върши това, което интуицията му подсказва, говори това, което наистина мисли и чувства. Представете си, че всички сме достатъчно смели, за да живеем, преследвайки мечтите си. И си представете, че света е място, изпълнено с изобилие, място, където няма невъзможни неща. Това е реалност, която, сигурна съм, всички сме си представяли неведнъж и реалност, която все повече хора по света преживяват. Наричам го духовна реалност и съм убедена, че всички можем да го постигнем. Има само едно условие: да бъдем ЗАЕДНО, да се обичаме, да си помагаме и да се учим един от друг като братя и сестри. Този потенциал, който спи в нас, може да бъде задействан по най-простите и приятни начини – с любов, надежда, усмивка и благодарност. Ако поне замалко се отдадем на себе си и чуем вътрешния си глас, стресът и умората сами ще си тръгнат и вие го знаете, защото ето, и днес вървите неуморно по своя път, всеки носейки своя кръст и бранейки своята вяра. И тя, вярата, е двигателят на всичко – вярата в днес, вярата в утре, вярата в себе си, вярата в близките, вярата в Бог. Вярата, че всички сме едно цяло и че от нас самите зависи дали ще живеем в този наш духовен свят – приказка, или ще кладем сами огньовете на собствения си ад. В крайна сметка имаме само един шанс да изживеем един живот по най-добрият начин, на който сме способни и е престъпление срещу самите нас да го пропиляваме. Нека бъдем честни, за да получаваме това, което искаме, да бъдем щедри, за да ни се връща добротата, да се обичаме и уважаваме, за да ни обичат и почитат. Нека повярваме, че силата е с нас и че сме част от грандиозен план, в който всеки трябва да остави своята следа. Хора, чуйте своя глас и накарайте и другите да го чуят. Извикайте на света, нека всички разберат, че сте живи, че още пеете своята песен и че обичате, вярвате и се надявате. Повярвайте в магията и тя ще ви завладее. Просто дайте всичко от себе си.

 

Защото всичко се връща. Това си е космически, кармичен и божествен закон, който поддържа баланса на цялата Вселена. Щом тя все още съществува след цяла вечност и се разширява в безкрайността, значи законът наистина действа. Бъдете добри, искрени, трудолюбиви, състрадателни, дисциплинирани и творете сами своята собствена приказка, създайте своята собствена вселена и разпръсквайте своята светлина по света. С всяка своя добра постъпка всеки един от нас създава свят, с една идея по-добър, отколкото е бил предишният. Човешко задължение е да се развива, да се напредва, да се задвижва хода на времето. Нека да излезем от тъмните векове на безнадеждност и съмнения, на неверие и деградация, да последваме собствената си вяра и да влезем с нея в новото време, времето на прогрес, любов и единност. Нека да слеем духовното и материалното, да прегърнем равенството и да постигнем заедно естествения си баланс, да се съединим с Първотвореца. Защото минало, настояще и бъдеще се сливат в един-единствен миг от Вечността и този миг е сега. Той е, който пише собствената ни история. Направете го най-добрия. Направете го свой. И нека бъде светлина!

{jcomments on}