Духовният реализъм – да познаваш Христос

Всъщност редно е да се запитаме има ли друг реализъм освен духовния. И кое кара толкова много хора да разделят тези две понятия, тъй като им е трудно да променят начина си на мислене според Божието слово. Много ясно Библията ни говори да не се съобразяваме с този век (епоха), а да обновяваме мислите си според Божието слово.

 

Абсолютно невъзможно е да приемаме и живеем според стандарти, които отхвърлят вярата в Бога и едновременно с това да претендираме, че живеем в духовна реалност. Да си просто реалист означава да гледаш на нещата около теб със сетивните си очи и да се опитваш да се нагаждаш според ситуацията. Но духовната реалност изисква да можем да погледнем с очите на вярата, отваряйки сърцето си за действието на Божията благодат.

 

Светът около нас или по-точно казано, епохата в която живеем, все повече се опитва да налага своя изкривен начин за истината и реалността. Целта е да няма ясно разграничение между истина и лъжа, между светлина и тъмнина. Ако позволим да бъдем въвлечени в подобни смесици, рискуваме да изгубим дръзновеното си желание да отстояваме истината и вярата си. Не са напразни думите на Господа: зная твоите дела: ти не си ни студен, ни горещ; о, дано да беше студен или горещ! Така, понеже си хладък, и нито горещ, нито студен, ще те изблювам из устата Си. (Откр. 3:15-16)

 

Отговорност на всеки християнин е да разкрива пред останалите Личността на нашия Господ и Спасител, защото това е единственият начин да покажем на хората, че истинската реалност се вижда само с очите на вярата. Духовния реализъм е познаването на Христос, а не човешкият стремеж за успех, но отделно от Бог. Ако човек се мъчи да реши проблемите си опирайки се само на своя разум, считайки себе си за трезво мислещ и добре ориентиращ се в обстановката, той непременно ще сгреши.

 

За голямо съжаление, противниците на християнството се опитват да убедят обществото ни в една измислена от тях реалност, която в своята същност е лъжа, маскирана като истина. По-големият проблем, обаче е в това, че хората позволяват да бъдат лъгани. Защо общество, което нарича себе си християнско избира да живее в бунт против Бога? Защо се обсъжда узаконяването на дела, които Библията нарича блудство и прелюбодейство, като например т.нар. съвместно съжителство? Защо в българските учебници пише за гръцката митология, а е толкова трудно да се учат децата на вяра в Господ Иисус Христос…? Можем да продължим този списък, ако не спрем да позволяваме на противниците на Христос да налагат своята ‘реалност’. Редно е да се запитаме в каква или в чия реалност позволяваме да живеем. Позволяваме ли ние християните да бъдем обявени за фанатици, за хора които ‘не гледат реално на нещата’, и то само заради това че обичаме Господ и искаме да дойде Неговото Царство. Разбира се че трябва да сме благи и кротки, но в същото време целеустремени да устоим в истината, а не срамуващи се от нещо или някого, който ни налага една фалшива реалност.

 

Толерантност, та дори и към греха, се мъчат да ни наложат хора, които най-безцеремонно лъжат, че това просто е реалност, и тя трябва да се приема. Не, не трябва ! Грехът винаги си е грях, дори когато някой се опитва да го облече в красиви форми. Но един ден Господ ще разкрие грозното му лице!

 

Каква е нашата отговорност? Да познаваме Христос, да Го обичаме, да искаме да бъдем като Него, защото нашият живот е скрит с Христа в Бога (Кол. 3:3). Да живеем така, че да носим истинската реалност на живота, който е в мир с Бога и с ближните.

 

Ще можем ли тогава да наричаме лъжата истина, ще можем ли да търпим да бъдем лъгани, че заблудата и греха са истински живот.

О, ако истински познаваме Христос, то бихме възкликнали като свети апостол Павел: Разпнах се с Христа, и вече не аз живея, а Христос живее в мене. А дето живея сега в плът, живея с вярата в Сина Божий, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене (Гал. 2:19-20).

 

Но ако Христос живее в мен, тогава как бих останал равнодушен към злото, към всичко и към всеки, който дръзне да застане против моя Господ. Нека ви разкажа една история…

 

В дома на един учен човек, пристигнал негов приятел. Както се разговаряли, приятелят му си позволил да каже нещо против Господ Иисус Христос и тогава последвала реакция от този интелигентен човек. Той станал, отворил външната вратата и казал на своя приятел: „Вън от дома ми, нечестивецо”. Медиите побързали да нарекат този човек фанатик, но Христос е бил за Него много по-скъп и важен от мнението на хора, които ласкаят сами себе си. Готови ли сме да претърпим обида или подигравка заради Господа, заради истината, заради това че сме познали истинският живот? Какво означават за нас думите на Господ Иисус Христос: Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене; и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене (Мат. 10:37-38)?

 

Да познаваш Бог, това е реалност. Да вярваш, че си много по-скъп от врабчетата и че Бог се грижи за теб не е глупост, не е илюзия, а съвършената и чиста истина. Тъжно е когато виждаш хора около теб да вярват повече на политици, бизнесмени и пари, отколкото на Всемогъщия Бог. Но още по-тъжно е, ако се поддадем да бъдем излъгани, че нашата надежда в Господа е напразна. Дано никога не позволим да загубим доверието си в Нашия Господ и Спасител.

 

Ако Христос живее в мен, тогава истински живея, тогава познавам какво е изобилен живот, какво е реалност. Без Христос всичко се лишава от смисъл, остава егоизмът. Без Христос човек би се лутал, като кораб без платна. Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни (Иоана 8:31-32).

{jcomments on}