Духовният реализъм: есе в стихове

Днес изпаднах в просветление, различно бе моето поведение. Да се представя: от Русе съм – православна християнка, но се зачетох във вашия сайт и осъзнах, че съм забраванка. Ходих на църква всяка неделя преди, но някои ме гледаха сякаш ще ми навреди. Сега, ако църквата посетя ще е веднъж на два месеца – о, да. Много жалко е това, нали, но в есето откровенносттa ще наддели.

Не оправдавам моята постъпка и шептя, още днес църквата ще посетя. Зачетох се във вашите писания, покланям се пред тези упования. Вяраща съм аз в Божията сила‚ но църква рядко посещавам – не крия. Странно е нали, някой ще каже: „противоречиш си“, как вярвам, ала не съм отдадена – представи си? Първа причина е това, че вярата някои използват за печалба на пара. Светци с привилегии и маниери, възползват се от далавери. Не е ли срамота морал да проповядаш, а сам на себе си граници да не поставяш? Съвест нямат ли тези попове, които хванаха с измами догоре. Втора причина изтъквам сега, сектите които обхванаха града. Какво общо имате вие, ще се запитате, ала мен ми е болно за хората – вяра нямаха ли си те? Защо трябва тази свобода на избор за всеки, да ги насочи в този омагьосан кръг навеки. Ходих веднъж на подобно събитие от любопитство, и да ви кажа презирах го естествено и чисто. Седнали хората на беседи, всеки някой близък да намери. Хора алчни стоят зад това, и тази тема аз ще прекратя. Искам да направя един извод нов, може би липсва на всички Божия зов. Без много задръжки и ценности светът днес се върти, а църквата все по-рядко се посещава от младежта, нали? Всичко вече има на този свят, но липсва основната благодат. Да изобилстват добри обноски, маниери, и никой безпричинно да не се чумери. За беди и болни хора слушаме всеки ден, с надежда нашият ден да е омиротворен. Църковни служители дерзайте, хорската вяра возврощайте! Вината е на всеки, битката е ваша, да върнете вярата на апаша. В това време строго комерсиално, е трудно да се говори за морално. Радвам се, че все още има хора като вас, за вярата да говорят в пълен захлас. Герои на духовността сте вие, това никой не ще скрие. Та да се върнем на темата на деня, за умствената дейност на ума, в съчетание с действителността, разбиранията сега и човечността. Без точни отговори широк обзор от въпроси следват, ала духовните водачи трябва смело да повеждат. Като стадо овце сме ние, но във всеки душичка се крие. Светът днес не е розов, но кога ли е бил, нравствеността обаче силно в себе си е скрил. Да мислиш реално тук и сега, означава да си в час с всяка актуална новина. Поради масовото безпаричие, икономическия интерес е с отличие. Проблемите диктуват живота, макар и неволно, трудно е да сме духовно силни безусловно. Човешките принципи вече за всеки са индивидуални, сам избираш своите ценности уникални. Дали ще се кланяш пред любовта и вярата, или ще си разкрепостен отдаден на дрогата. Материало мислещи същества, промити мозъци от медийността. Да си лош сега е модерно, популярно, за духовност да се говори – ненормално. В библията са положени основните принципи човешки, но дали поколенията не гледат на тях с насмешки. Да зачиташ или не, каквото и да е е избор свободен, но къде отиде стремежа за произход благороден? Не обвинявам никой за нищо, а и нямам право, но мнението си ще изразя със съзнание здраво. Липсва според мен вяра на нашата нация, увъжение към всевишния, дипломация. Един човек жертвал се за всички, да се свързва с бабини привички. Делото божие да се уважава, означава всеки поне мъничко да се отдава. Това не е трик или измама умела, а всеизвестна епопея. Многобройни притчи са известни, подсказващи за случки нелесни. Понякога да се вслушаш в нещо различно, всъщност е доста героично. Чела съм библията и си признавам, безгрешен човек не познавам. Тя е книга на книгите безспорно, тя е мъдрост но трудно е да се овладее човешката дързост. В този живот нелек за всеки, ангелско поведение трудно да се усети. Да се държиш добре, заобиколен от свине. Без значение от пола и възрастта, писимисти големи погълнати от алчността. Всеки търси парички големи, ако ще да живее с купчина проблеми. Не обвинявам парите те са средство, но накъде отива култирното наследство? Съзнанията имат нужда от просветление, лутат се в тъга и неведение. Всичко е наред може би интереса към църквата пак ще се възроди. Не искам и не можем всикчи индивиди да сме еднакви, но поне съвестно да постъпваме без догадки. Законите Божий да познаваме и основно на тях да се уповаваме. Църковните служители – истински, отдадени да почитаме с уважение- неподправени. Духовен реализъм – всеизвестни ценности, съчетани с този свят доблестни, да сформират трезво общество, за всеобщото добро!

Амин!

 {jcomments on}