Рецепта за духовен реализъм в България

Забързаното ни ежедневие измества вярата и духовността на по-заден план в нашия живот. Но дали само прекомерната ни ангажироност стои в ядрото на проблема? Дали просто не се оправдаваме пред себе си и околните по най-лесния и неангажиращ начин? Защо небрежно изоставяме и подминаваме Божието учение, а не го следваме непрестанно? 

Ако успеем да открием поне част от отговорите на множеството въпроси, които възникват в нас , най-вероятно ще открием и действителността, която пък от своя страна , ще ни помогне да достигнем до идеи и решения относно намирането на нашата духовност, на нашия път към истината и към Бога.

Ежедневието ни тласка към умислен, рутинен, ускорен начин на живот. Нямаме време за това, нямаме време за онова…но дали по този начин намираме време за най-важното? Дали степенувайки задачите си , наистина успяваме да изберем приоритетните? Дали нашата замисленост винаги е отправена в правилната посока? Дали изобщо сме наясно коя е правилната посока? „Мислете така, сякаш всяка ваша мисъл с огромни огнени букви е записана на небето и се вижда от всекиго – то си е така.“ / из книга на Мирад/

Живеем в материален свят, във века на високите технологии и постоянната информираност. Това от една страна безспорно, има своите положителни страни, от друга дебнат последствията и бедите на новото време. И несъмнено, според Божията повеля, ние сме тук и сега, неразделна част от това, което се случва и ни заобикаля. И наш дълг е да му влияем с постъпките си по най-подобаващия начин, а именно да вместим в ежедневието си „духовния реализъм“. Какво означава това? Всички имаме душа, но дали всички имаме духовност? Всички имаме мисли, но дали всички имаме съвест? Всички сме много информирани, но дали информацията е подобаващата? Тя помага ли ни или ни пречи и може ли тя да работи в наша полза, създавайки ни ценностна система, вместо да я руши? Как съвременното общество може да припознае себе си в Светото писание, да следва Божите заповеди, да създава ценности у младото поколение, възпитавайки в добро? Истината е, че част от света се опитва да го прави. Използва развитието на науката и технологиите не само за икономическия си възход, технологичен напредък и за да впечатлява подрастващите, но и за да ги отведе към истината за сътворението, за Бога и за тяхното доблестно, почтено и пристойно житие. С учение и възпитание някои общества създават не само навици за два или три часа седмично християнска отдаденост, чрез молитва у младите, но възпитават у тях ежечастно, ежеминутно праведно поведение за през целия им живот, чрез пробуждане в съвест, взаимопомощ, доброта и още много, много християнски и човешки качества, които изграждат едно качествено общество, в неговия земен път, посочвайки му пътя към спасението. Наукта и технологиите се развиват светкавично и това доближава човечеството до Бога, до религията, до истината. Научните доказателства за сътворението, за библейски случки и явления, допринасят за цялостното интелектуално развитие на хората, за техния духовен растеж в съвремието ни. Това глобално постижение, наука и религия да вървят ръка за ръка, откривайки една у друга множество сходства, е огромен както религиозен, така и духовен и научен напредък. Ползите от подобен Божи дар са несъмнени и е много важно да бъдат оценени и използвани. Тук идва ред на образованието. Да се даде ход на това, хората да усетят Божието присъствие чрез знанието, Божието учение чрез предоставянето на информация и образоването на обществото. Да могат да открият себе си и отговорите на въпросите си чрез Бога, посредством учителите си, които да им помогнат да докоснат вярата и духовността, за сметка на наистина материалните, досегаемите „блага“, които са завоалирани грехове, да могат да ги разпознаят, да ги разграничат едно от друго и сами да изберат правилното.

Науката, в различните й сфери, вече е в помощ на християнската религия и само е нужно да се намери подхода за реализирането на една истинска „духовна реалност“. В лицето на немския математик Давид Хилберт и неговата теория, известна като „Хотел на Хилберт“, математиката предоставя достатъчен аргумент за същетвуването на Бог и крайността на вселената.Най-новите изследвания в генетиката доказват, че ДНК няма как да е възникнало след появата на живота. Някой го е програмирал преди това и безспорно това е Бог. Затова вече е отречена случайната еволюция, а говорим за „интелигентен дизайн“. Това води до новости и развитие и в други науки. В учебната програма в училищата в Съединените Щати по Биология от няколко години се изучава, че изпълнената с предположения Дарвинова теория, която е смятана в продължение на много години за вярна, вече е отхвърлена, тъй като се е оказала погрешна в следствие на най-новите изследвания и доказателства. „Интелигентния дизайн“ е неуспоримото и несъмнено доказателство за Божието съществуване според науката в този неин отрасъл. Според теорията за Големия Взрив, която има за цел да обясни какво се е случило в самото начало на нашата Вселена, има ясни доказателства, че Вселената има начало, т.е. е била създадена в определен момент, а звездите в нея са разпорожени в строго определен порядък , а не хаотично, както се е смятало преди. Доказателствата във физиката и астрономията също са безспорни и многобройни. Витлеемската звезда – комета, супернова или планетарна връзка, с което и наименование на явление да бъде наречена и свързана, е доказано случило се библейско събитие, както още много други.

В днешно време изобщо не стои въпросът дали хората са вярващи, а колко образовани са всъщност те. Във века на науката, откритията и новите технологии, къде стои нашето забързано, развиващо се българско общество? Къде е България? Знаят ли хората достатъчно за християнската религия и виждат ли себе си в нея? Могат ли да нямерят приложението й в ежедневието си и да възпитават идните поколения във вяра и ценности?

След толкова много въпроси е нужно да се даде и идеята, решението, пътят. Това, разбира се, е твърде трудна задача, що се късае за едно цяло общество. Ще се сблъскаме отново с икономическия фактор, с липсата на средства, но със сигурност има и неща, които магат да се направят на местно ниво, без толкова много пречки и трудности. Вероучението да влезе, като учебен предмет в училищата е първата крачка, която е добре да се направи с цел образоване на подрастващите. Хубаво е да съществуват християнски центрове, в които да има образователни курсове за деца и възрастни, семинари и дискусии, в които курсистите да вземат дейно участие. Да споделят проблемите си и да намират отговори и решения, чрез християнството. Да разберат заплахата и проблема на съвременното общество, криещ се в зависимостите / алкохол, наркотици и др./ и да открият духовното, като упора за справяне с проблемите им. Да има възможност, да бъде оказана помощ на хората, които имат неволи от различен характер, чрез съвет, разговор, показвайки им правилния път на дела и мисли, според Божието слово в подобен вид центрове. Чрез медиите също може да се постигне много положителен резултат. Предаванията за християнството и църквата да бъдат повече и да имат отворена телефонна линия, на която Божите раби да потърсят отговори на въпросите си относно християнството, да дискутират по поставени християнски теми и да получат подходящ съвет,кураж и стимул, подкрепящи ги в живота и двайки им светлина и живец да продължат с Бога напред. Хората имат нужда от това, а не от гадателки шарлатанки, които да вземат парите им чрез импулсни телефони. В сайтовете, в глобалната мрежа, които са с християнска насоченост, да има подобни дискусии и отговори на поставени въпроси, както и да бъдат създадени телефонни линии за тези, които имат нужда да поговорят за проблемите си, да споделят прегрешенията си или да потърсят път за справяне с неволите си, да получат утеха и кураж, защото Бог е милостив и той прощава на всички, покаяли се и потърсили просветление, помага на всички и дава пътеводна светлина на всеки, който иска да го следва. Децата имат нужда не само от един час учение за Бога в училище, а от много повече. Следобедна занималня, лятна занималня, клуб „Християнче“, детски христянски интернет форум са част от дейностите, които биха просветили децата в науката, религията, спорта и др., биха възбудили интереса им към много дейности,в които да бъдат възпитавани на доброта, толерантност, любов и други ценности. Какво по-добро от четене, превод и граматика на детската Библия на английски или немски в час по чужд език или християнско събеседване по време на еднодневна екскурзия в планината? А за тези деца, които проявяват по-задълбочен интерес към християнската религия като цяло , да има училища, специализирани в тази насока, начални, основни, средни, както има профилирани в различни други направления. Отново ще стане въпрос най-вече за средства. Такъв е животът ни, такова е обществото ни, това са условията. Ще бъде добре, когато управата на държавата помисли над това и отпусне средства за реализацията на подобни начинания. Независимо от това, дали подобен проект би могъл да бъде подкрепен или не, всеки от нас не бива да забравя, че може да стане участник в подобна дейност. Да мотивира околните, да реши да се включи и да прояви заинтересованост, труд, желание да обучава или да бъде обучаван, да даде идея или да реализира такава. При запознаване на хората с подобен вид кауза, дали това ще бъде на улицата или в църквата, дали чрез медиите или интернет, много от тях ще прегърнат идеята и ще пожелаят да станат част от нея, независимо по какъв начин, някои под формата на финансова помощ, други като участници в християнска беседа или обучение. Не бива да забравяме, че в повечето европейски държави, хората плащат данък на църквата, чиято религия изповядват и тази тяхна държавна уредба превръща потенциала им от възможности в огромен. Докато се случи това в България, много неща ще бъде нужно да се случат чрез доброволци, ентусиасти, привърженици на идеята. Тук нямат място рекламата и просията. Те нямат нищо общо с информираността, взаимопомощта, образованието и духовното израстване на хората и тяхното прозрение.

„Духовният реализъм“ е бъдещето на нашето общество. С Божията помощ и с нашата взаимна помощ, здравият разум ще ни направи по-образовани, по-сплотени, по-добри, по -праведни и по-щастливи.

 {jcomments on}