За дребното и едрото

На 12 януари 1997 г. двама швейцарци тръгват на околосветско пътешествие. Те използват балон, който се движи със слънчева енергия и е натъпкан с компютърна техника. Но кратко време след старта се оказва, че от горелката изтича гориво и двамата са принудени да кацнат аварийно в Средиземно море. Спасява ги един кораб.

В крайна сметка, едно развалено кранче за гориво, което струва един долар и 16 цента, сваля модерен балон, чиято цена е 1,5 милиона долара. Звучи абсурдно, но това е самата истина.

Провалът на това събитие е неочакван и случаен. Но той ни кара да си спомним писаното от премъдрия еврейски цар Соломон в библейската книга Еклисиаст, глава 10, стих 1. То гласи: „Мъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца; същото прави една малка глупост на уважаван човек за неговата мъдрост и чест”. Нещо много малко може да провали нещо много голямо. Малка глупост може да развали авторитет, граден цял живот. Соломон сравнява живота на човека със скъпоценно миро, т.е. парфюм, който има прекрасен аромат и струва скъпо. Достатъчно е само една нахална муха да падне в мирото и да се удави в него. Нещо, което е прекрасно, за миг се превръща в нещо гадно и отвратително. Ако ние замисляме да сторим или кажем някаква глупост, не трябва да си въобразяваме, че правим нещо дребно, което ще отмине незабелязано или ще бъде забравено. Не трябва да го правим. В живота няма дребни неща. Ако нещо ни изглежда малко и незначително, това означава, че не сме се доближили близо до него, за да видим колко голямо е то всъщност.

Понякога една ругатня, едно скарване, един шамар могат да провалят един брак или една кариера. Те оставят трудно залечими белези. На именития руски пълководец Суворов било докладвано, че един негов войник напсувал и ударил друг. Той строил войниците и заповядал на виновника да излезе пред строя. Онзи изтръпнал, защото очаквал бой с камшик. Но пълководецът го накарал да вземе една дъска и да забие в нея един гвоздей. След това му казал да извади гвоздея. „Какво остана върху дъската?” – запитал Суворов. „Дупка” – отвърнал войникът. Генералът рекъл: „Така е и с душата на човека. Обидата е като гвоздей, който я пронизва и ранява”. След тези думи Суворов накарал войника да се извини на другаря си и да му целуне ръка. По-късно двамата станали неразделни приятели.

 

{mos_ri}