Моето Курбиново



Къщичка от кал, мъничка. Под столетния дъб. С целия си ръст великанът се е надвесил над нея. Разстелил е короната си като паунови криле от листа. За да бъде като закрилник на дребния й ръст. За да плени вятъра в листата си. Величествен дъб. Ангел пазител на покоя на сгушената постройка. Здание просто. Оскъдно и крехко. Като изсъхналите тела на мъчениците. От старите камъни на стените му се рони бял прах. Белег на крехката тленност на телата ни, жадни за Възкресението на Съдния ден.

Никъде небето не е по-високо от това над дребната къщичка. Никъде небето не е по-синьо от това над тази осветена колибка. Никъде другаде водата на Преспанското езеро не е така ажурнозелена, както там, пленена от погледите на мъничките прозорчета на църквата. Скромност, излъчвана от зданието. Като съкрушението на светците пред Христовия олтар. Отвън – камък, дърво, кирпич и пръст. От нея сме създадени в акта на Божията любов. Отвътре – небе на земята. Небесата се отварят пред вярващия, щом мине прага. Архангел Гавриил свидетелства с огнена любов за Въплъщението Христово. Шумоленето на крилата на Архангел Михаил е по-силно от бурята, която се извива в клоните на вековния дъб – закрилник.

Архангели, нарисувани от недостижимост и нежност. Архангели, от чиято красота в душата ми се разпалва огън небесен. Архангели, небесни гости на земята, със свилен ръченик, сякаш невестин. Едва се подава от тесния ръкав от пурпурно кадифе. Ръченик, изтъкан от коприната на сънищата, по-нежен от шепота на майката над заспалото дете. Ръкав, извезан с бисерите и златните нишки на нашата молитва. Одеяния, изпълнени с въздух. Те са от платното на копнежа ни по Бога. Паяжина на видението. От нея се отварят очите на душата ни. Разперени криле с небесната дъга в перата си. По-хубави дори от цветовете на пауна – онзи, който пие от извора на живота в Рая. Шумоленето на техните криле е тихият знак на Божествените енергии. Тих ветрец, като онзи, който пророк Илия чул на планината. Защото милостивият Господ ни говори само чрез най-крехкото. Ангели с най-горещия поглед на любовта. В диплите на одеянията си носят нашите молитви пред Небесния Отец. В косите с най-чудните къдрици – бяло, най-нежно невестино венче. Сякаш изплетено от нашите сълзи, преобразени в бисери от молитвите на Архангелите за нас. Ето ги, постоянно са пред погледа ми. Ето ги – и сега чувам чудното шумолене на крилете им от небесна дъга. Току що са се спуснали на земята, не я докосват и всичко е в небесен трепет.

Курбиново е винаги с мен. Моето Курбиново. Всеки има свое Курбиново. Тайната на моя, тайната на нашия път до Бога. Слава Ти, Боже наш, во веки веков. Амин!

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...