Нашите небесни покровители

Колко е утешително, че християнството е изцяло подчинено на стройната концепция за връзката между небесното и земното, за вечността! Онази Вечност, която чака в селенията на Премъдростта тези, които са повярвали в Неговите истини и са носели земния си кръст според повелите му, преосмислили са живота си и са принесли плод на покаяние.

"Отче наш, който Си на небесата…". Най-важната християнска молитва е послание към висините, откъдето чакаме помощ и благослов, прошка и изцеление, спасение и вечен живот. Вяра, Надежда, Любов – тази три евангелски стихии са упование на човечеството, защото чрез съвършената подредба на Небесното царство Бог е винаги с нас. За първи път усещаме тяхната сила след кръщението. Ангелът-пазител! Каква мистерия е това, но и колко сила дава – да знаеш – че имаш неизменно следващ те покровител – и в замния ти път, и в часа на смъртта, и през митарствата, и в Съдния ден. Да знаеш, че той е и тук и сега и е твой ходатай пред Божия престол! най-верният приятел на християнина…

Там, в Небесното царство, има порядък, за който ни е дадено да знаем само отчасти. Педтечата – толкова всесилен, но и толкова милостив – антипод на онзи взискателен до жестокост персонаж от разказа на Елин Пелин “Пророк”. Не напразно това е едно от най-често срещаните имена. “От калда е – Иван да е!” – казв3а нашият народ, защото варва, че човекът, носещ името на кръстителя Христов е щедър и любвеобвилен като Него, еч ще бъде закрилян независимо от всички изпитания и самият той ще бъде защитник на слабите и немощните.

“Но твоими молитвами очистят нас от всякая нечистота” – е написано в едно църковно песнопение за Божията майка. Всесилната небесна Владичица! Ако не беше тя – познала мъката, труда, страданието на земния живот на Спасителя да се застъпва за нас пред Него, бихме погинали и телом и духом. Затова на благопреуспяване и спасение се надяваме, когато коленичим пред многото чудотворни икони и изплакваме своите тегоби, скърби и нужди. Казват, че няма молитва, която тя да не е принесла пред небесния престол, ако е искрена, покайна и богоугодна.

Началникът на небесните войнства, Арахнгелите, Ангелите, Светите Апостоли и всички в съвършената небесна йерархия са израз на прострялата се над цялото многострадално човечество Божия десница. Когато виждат, че грешим, лъжем, отмъщаваме, проявяваме крайна жестокост, даваме воля на силната си омраза, повеждаме безмислени войни, рушим ценностите си или скверним душата си нашите небесни покровители се стремят да ни отвърнат от мгибелния път спасявайки ни на самия ръб на пропастта или измъквайки ни от нея. Те са с нас, когато печелим, когато устояваме на изкушението, когато въпреки неморалното време, в което живеем, ние успяваме да се преборим за вярата си и да запазим високите си нравствени устои. Вярвам – те търсят ума ни, за да го просветят, съцето – за да го облагородят, духа ни – да го укрепят и извисят. Не от тщеславие, а от любов към нас те чакат по нашата свободна воля да се обърнем към тях – било по време на литургията или пък пред кандилцето вкъщи, или когато се потапяме в светостта на техните празници.

За всичко можем да намерим подкрепа в Светото писание. Младостта мечтае и копнее преди всичко за любов, а тя движи света. И нима не греят чисто и не пламтят в душите думите на Апостол Павел, небесният покровител на влюбените?

Любовта е дълготърпелива, пълна с благост, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не дири своето, не се сърди, зло не мисли, всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява. (I Кор., 13)

"Любовта никога не отпада" – четем написаното от Огнения Апостол. А нацията ни загива от липса на любов и съгласие помежду ни, изгаря душите ни тревожната мисъл, че се топим, че се разпиляваме, а "има Господ и за нас" – си казваме може би от безсилие. Но колцина знаят къде и как да го търсят? А ние – и ние – като почти всеки народ – имаме свой небесен покровител, който повече от цяло хилядолетие ни обгръща със своята бащинска любов. Колко ли е страдал, когато е виждал земното си Отечество поругано, а народа си – измъчен от робия и безизходица?! Колко ли и днес предстои той пред лицето на Всевишния за нашето единение и благопреуспяване?! Освен него – Рилския Чудотворец, чийто лик сияе всеки ден в ръцете ни, без дори да забелязваме – какво би бил народът ни без Светите братя Кирил и Методий,за частица от мощите на които копнеем от години? Без Свети Климент Охридски, от когото започва Златната нишка на "Златният век", без Свети Наум?

От изпълнената с трагизъм и величие личност на Св. цар Борис Покръстител до завършека на делото на Светите Седмочисленици има само един век. Но това е векът на българската Вечност. Векът на едно ползотворно, непонятно по мащабите си дело, което формира народност, култура и традиции. Не напразно почитаме създателите на нашата писменост и духовност, не само веднъж. И не случйно има "България след България" на Патриарх Евтимий, извършил последната редакция на един "език свещен", на който днес от Северния ледовит океан до Йерусалим се призовават небесния Отец и небесните покровители. Той, който е оставил нашия поробен, но уповаващ се "на Светата Троица" народ, може би днес е пак страдалецът, търсещ изход за нас. Както се е молел петстотин години. Колко много нощи и дни, колко мигове, в които българите са го призовавали… Дни и нощи, мигове, в които знайни и неизвестни християни загивали, верни на народност и вяра, традиции и дух. И те предстоят пред Божия престол за България – Злата Мъгленска, Георги Нови Софийски, Никола Нови Софийски… И още, и още…

А днес, когато храмът е на крачка от нас, ние сякаш се боим от нормите му, прекалено свикнали с разврата и пошлостта, с лицемерието и лъжата… Ако се обърнем пак към всички наши небесни покровители, както е било във време на национален подем, ще намерим отново себе си, ще престанем да се лутаме в безизходица, ще въздигнем за Възкресение държавата…

Нима не стана чудо и с медиците ни, благодарение на молитвите на клир и народ пред трите чудотворни Богородични икони?

Чудеса… Всички светии, преди да се възнесат на небесата – мъченически или с тих завършек на дните си, са ги сторили за нас. За ценностите на християнството, за българското културно-историческо наследство, за лично преуспяване и спасение на всеки човек. Чудеса те вършат и до днес.Онова голямо чудо на Хилендарския монах и продължено от Свети Софроний – покровителят на Врачанска епархия – с една малка книжчица да се събуди от дълбоката несвяст цял народ, да се осъзнае и възмъжее… Може ли да се повтори? Могат ли да се повторят "Златния век" и "България след България"? България на възродения дух след България на поредния упадък! Нима не е било? Но сме пребъдвали! "Чудото с българина" може и трябва да се състои! Сега предизвикателствата са много, изкушенията – безброй. Но ако спазим завета на небесния си покровител за единство на нацията и се водим от християнската мъдрост, че "царство, разделено на части, загива" не бихме ли могли тогава да потърсим онези чисти и вечни устои на българщината, които са ни давали величие и сила, упование и дързост да вървим към висините на големите спасителни цели?

А не са ли онези малките, за които Господ казва "Който не стане като дете чист, няма да наследи царството небесно", не са ли те Спасението? От тях трябва да започне началото на истинската "България след тази България".Те рядко обаче ще чуят поканата за трапезата Господня у дома. Трудно ще намерят и пътя към храма… Надеждата е само там, където със свещенните букви пишем "А" и "Б", "мама", "Родина" – в българското училище, за издигането на което са извършили чудесата на Просвещението будители и книжовници. И наши, български светии – небесни покровители – някога, тук и сега. И дай Боже – завинаги!!!

Списание "Родна реч", бр. 6-7, 2008 г.