Новата вяра

Източник: в. Култура

Възкресение Христово е празник на надеждата. На този ден човекът не е смъртен, на този ден човекът е безсмъртен. Смъртта е преодоляна: перспективата на разлагащата се плът е заменена с перспективата за вечен живот. Човекът е вече повече от себе си, теозисът го е преобразил.

Нашето време е време на профанация. Възвишената идея за Възкресението и за ‛третото раждане“ е изпаднала до онази ниска степен, когато не преобразуването в духа е цел на човешките стремежи, а преобразуването на тялото. По телевизиите "FoxLife“ и TV7 вървят две reality-продукции, американски естествено – "Пълна промяна“ и "Да бъдеш секси“. Първата избира сред многобройни кандидат(к)и, които искат да променят изцяло външния си вид с всичките му там липосукции, пластични операции и други корекции на нос, очи, вежди и т.н. Едновременно с това вървят оформяния на прически, търчане по тренировъчни пътеки, фитнес и всякакви подобни екстри. Всичко това едно към едно се излъчва, включително оперативните намеси – хвърчат ножове, скалпели и други хирургични инструменти. Второто предаване е не толкова драстично: липсват пластичните корекции и манипулации, промяната е, така да се каже, единствено козметична – гримове, прически, дрехи. Накрая подложилите се на "промяната“ се явяват пред приятелите си, които пищят от радост, крият в ръце лицата си, "Не мога да повярвам!“, сълзи и прегръдки – happy end искри отвсякъде. Е, има моменти, когато всичко е напразно: млада жена, която изтърпя в продължение на месец всякакви издевателства над външността си в "Да бъдеш секси“, само и само да изненада приятеля си, го посрещна на гарата, той обаче набързо подмина микрофоните, подбра я през кръста и я завлече далеч от очите на камерите. Пълно фиаско! Е, от екипа му отмъстиха, казаха, че двамата все пак са се разделили и че приятелят на момичето вероятно отдавна бил решил така. Един вид, не ние сме виновни, направихме всичко по силите си, но когато някой иска да постъпи гадно, той си постъпва гадно, независимо от количеството вложени "трансформационни“ ресурси.

Но не това е важното, а реакциите на подложилите се на метаморфозата. Всички те, когато говорят за себе си, говорят за ниско самочувствие, за потиснатост, депресия и всякакви там меланхолии, обземали ги всеки път, когато се погледнели в огледалото. След това обаче мрачните настроения напълно изчезват, пред нас се изправят еуфорични, жизнени, пълни с енергия и виталност хора – наистина "пълна промяна“. Надеждата се е върнала при тях: новата вяра е вяра в доброто настроение и в тялото.

Някога меланхолията е била най-уважаваният темперамент, Кант пише за нея, че е необходимото условие за философията, а Ницше я определя като предпоставка за самостоятелно мислене. Днес тя не е предпочитана, днес е низвергната и нежелана: по-добре сангвиничност и еуфоричност, отколкото меланхолия и замисленост: "Край на безпокойството“, "Лошите мисли са лукс, който не можем да си позволим“, "Златните правила: мисли позитивно“; ние сме се отказали от меланхолията, което значи, че сме се отказали от това да мислим самостоятелно. Тялото се е пръвърнало в нашия бог, за него и в негово име сме готови на всичко: най-тленното ни е най-скъпо. Андрей Райчев мисли тялото като "бъдещият главен отвъден, сакрален предмет на глобализираното човечество“. Не зная доколко тялото е отвъдно, но че то е всичкото отсамно – в това съм убеден. И reality-шоута като "Пълна промяна“ и "Да бъдеш секси“ го доказват: ние – поне така искат да ни внушат – нямаме нищо повече, освен своето тяло, тялото е Аз и Аз съм тялото; следователно нямаме оправдания, когато не се грижим за него. И понеже то е материалност, грижата ни не може да бъде друга, освен една-единствена – консумация. Колкото повече консумираме, толкова повече сме тяло, тоест толкова повече сме Аз, личност. Извън собствените си бутове и плешки нямаме нищо друго, което да предложим на света.

Фуко пише в "Думите и нещата“, че човекът вероятно ще изчезне, ще се разтвори като следа по морския пясък. С "Пълна промяна“ и "Да бъдеш секси“ си мисля, че това изчезване вече е започнало…